Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 23.10.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 24 септември.…...……..………….……………………………….

през две хиляди и тринадесета година....……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..………….....АН дело 338 по описа

за 2013г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 32-0000231/30.07.2013г. на Началника на ОО „КД-ДАЙ” град Монтана на К.М.М. ***, с ЕГН **********,***, район Люлин, бл.430, вх.Б, ет.10, ап.107 чрез адв.Валентина Никифорова е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00лв. на основание чл.93 ал.2 от ЗАвтП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал К.М.М., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като са налице условията на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и  посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 16.07.2013г. около 09.10 часа на път ІІ-81 при разклона за град Вършец, КПП „Чепраза”, жалбоподателя като водач на товарен автомобил „Мерцедес” 809 с ДКН СО 75 53 МХ извършва превоз за собствена сметка  на товар „Бопкати-трамбовач” по маршрут от град София към град Монтана, видно от Заповед № 24/16.07.2013г. При проверката се установило, че водача, жалбоподател не представя в момента на проверката трудов договор, с който е назначен или копие от него. Предвид на това проверяващите счели, че това съставлява нарушение на чл.18 т.1 от Наредба №  Н -8 от 27.06.2008г. на МТ. Предвид на това му съставили АУАН от същата дата. При предявяване на акта жалбоподателят вписал, че ще представи трудовия договор в срок до три дни. Видно от писмо с обратна разписка на л.6 от делото два дни след проверката жалбоподателят е изпратил копие от трудовия договор на въззиваемата страна.

Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издадал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на К.Й.Я. свидетел при съставяне на акта съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

         Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че при проверка от служители на въззиваемата страна на 16.07.2013г. е установено, че жалбоподателя в качеството му на водач на товарен автомобил извършващ превоз за собствена сметка не е представил трудов договор или копие от него, с който е назначен. Не се спори и по факта, че два дни след проверката същият е изпратил на въззиваемата страна копие от трудовия договор, с който е назначен.

         Спорното по делото е дали в случая се касае до маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

         Съдът намира, че от събраните в хода на въззивното производство доказателства се установява по един несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил деянието по чл.18 т.1 от Наредба Н-8/27.06.2008г. на МТ, а именно не е представил при проверка изискуемия докмент – копие от трудов договор.

         Предвид на гореизложено съдът намира, че жалбоподателя е извършил това нарушение, поради което правилно му е вменена и административна отговорност.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбоподателя е извършил нарушенията, за които е наказан и същите правилно са квалифицирани по чл.93 ал.3 от ЗАвтП.

          По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.

         При така установените факти по преценката на съда е осъществен съставът на нарушението по чл.93 ал.2 от ЗАвП, тъй като нормата обявява за наказуемо деянието, изразяващо се в непредставяне в момента на проверката на изискващите се документи, а не тяхната  изначална липса, която е обявена за наказуема от първата алинея на чл.93 от Закона и за която са предвидени много по-големи наказания. В конкретния случай е осъществен съставът на деянието по чл.93, ал.2 от Закона, тъй като към момента на проверката водачът - жалбоподател не е носил и представил задължителния трудов договор или копие от него, с което е назначен, а е осъществявал дейност по превоз за собствена сметка. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача-жалбоподател на превозното средство на посоченото в наказателното постановление основание. Наложената глоба от 500.00 лв. е определена, според предвиденото наказание за извършеното нарушение.

         С непредставяне на изискуемите се документи деянието е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. Последващото представяне на изискуемия документ не е смекчаващо вината обстоятелство, водещо до маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а основание да се приеме, че не е представено по смисъла на ал.2 на чл.93 от ЗАвтП, а не че е изначало липса по смисъла на ал.1 на чл.93 от ЗАвтП.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил съответното наказание в минималния предвиден в правната норма размер.

          Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление32-0000231/30.07.2013г. на Началника на ОО „КД-ДАЙ” град Монтана, с което на К.М.М. ***, с ЕГН **********,***, район Люлин, бл.430, вх.Б, ет.10, ап.107 чрез адв.Валентина Никифорова е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00лв. на основание чл.93 ал.2 от ЗАвтП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: