Р   Е   Ш   Е  Н   И   Е

        

                                        Гр.Берковица, 22.10.2013г.

                     

                       В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

       Берковски районен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание  на  осемнадесети октомври  две хиляди и тринадесета, година, в състав:

            

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЮЛИТА Г.

 

 

        при секретаря Т.Й., като се запозна с докладваното от съдията Г. АНД № 330/13г. по описа на БРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

      Производство по реда чл. 59 и следващите ЗАНН.                  Жалбоподателят З.Т.К. *** и  с ЕГН ********** е недоволна от издаденото от Директора на РЗИ гр.Монтана д-р Д. Караилиева Наказателно Постановление № ПО-05-61 от 19.03.2013г., с което на основание чл.210, ал.1 от Закона за здравето й е наложено административно наказание “ГЛОБА”, в размер на 100.00лв /сто лева/, за извършено административно нарушение на чл.31 от Закона за здравето.Моли съда да отмени изцяло издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно.

        В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява,но в представени писмени бележки  от упълномощен адвокат,се  доразвиват доводите ,изложени в жалбата.

       Въззиваемият не се явява, изпраща процесуален представител-ст.юрисконсулт С. Стоянова, която взема становище за неоснователност на  жалбата.

        Доказателствата по делото са писмени и гласни.

       Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

       С Наказателно постановление № ПО-05-61 от 19.03.2013г. на Директора на РЗИ гр.Монтана д-р Д. Караилиева на жалбоподателката   З.Т.К. *** и  с ЕГН **********  , в качеството й на трудотерапевт в ДДМУИ в гр.Берковица , обл.Монтана, на основание чл.210, ал.1 от ЗЗ й е наложено административно наказание “Глоба”, в размер на 100лв, за това, че на 28.01.2013г. и на 01.02.2013г. при извършена проверка от служители на въззиваемата страна се установило, че по медицински показания за заболели  и хосхитализирани потребители  на социални услуги от вирусен хепатит тип А, което е доказателство за неспазване на дезинфекцията, което е създало риск от разпространение на заразно заболяване. Проверяващите приели, че с деянието си жалбоподателката е нарушила чл.31 от Закона за здравето.     

     В депозираната жалба жалбоподателката  моли съда да постанови решение, с което отмени атакуваното НП изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е извършила нарушението за което е наказана. Излага доводи, че в представеното в тридневния срок възражение е посочила ,че  на посочените дати не е била на работа.

        В съдебно заседание  процесуалният представител на въззиваемият намира, че извършеното административно нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, поради което моли съда да потвърди издаденото НП и остави жалбата без уважение.

        Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

        Разгледана по същество жалбата се явява  основателна,но по мотиви различни от посочените в жалбата.

        На 28.01.2013г. и 01.02.2013год. при извършена инспекция на ДДМУИ в гр.Берковица , обл.Монтана от здравни инспектори при РЗИ гр.Монтана – св.Й.Х. и М.Й. е констатирано, че  по медицински показания за заболели потребители на социални услуги от вирусен хепатит тип А, са констатирани пропуски и неспазване на дезинфекцията, което е създало риск от разпространение на заразно заболяване. Във връзка с направените констатации е издаден АУАН, където е отразено, че  нарушена нормата на чл. 31 от Закона за здравето.Проверката е извършена в отсъствие на посочената като нарушител.

       На 11.03.2013г. нарушителя е отказал да й бъде връчен АУАН,като отказа е оформен с подписа на свидетелката П.Г.,която е служител на РЗИ. Жалбоподателката е депозирала  писмено възражение до директора на РЗИ от 14.03.2013год., в което е  посочила, че не е съгласна,тъй като проверката е извършена в нейно отсъствие и изобщо не знае за какво нарушение става въпрос,тъй като не е била на работа тези дни.

       Въз основа на този акт впоследствие на 19.03.2013г. АНО е издал атакуваното НП, с което на основание чл.210, ал.1 от ЗЗ е наложил на  Данова административно наказание “Глоба” в размер на 100.00лв.

      Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.

       При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правниизводи:
        След преценка на събраните писмени доказателства, съдът прие, че при издаването на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят неговата отмяна, като неправилно и незаконосъобразно издадено,без да се обсъжда спора по същество.

       В АУАН  се твърди извършено нарушение, но не и кога е станало това. Като дата на нарушението е посочена 28.01.2013год.,което е всъщност датата на първата проверка.Тези факти не следва да се предполагат, а с оглед характера на административно-наказателното производство и осъществяване на правото на защита на нарушителя, следва да бъдат точно описани и безспорно доказани. Тази нередовност в акта не е отстранена и в издаденото въз основа на него НП. Непосочването на времето на извършването му са съществени нарушения на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН и във всички случаи обуславя незаконосъбразност на обжалваното наказателно постановление. Точното описание на нарушението и времето на извършването му, са императивно предвидени реквизити на АУАН и НП. Липсата им винаги съставлява съществено процесуално нарушение и води до отмяна на наказателното постановление. Доказването на тези обстоятелства е в тежест на административно-наказващия орган. Също така,  непосочването на датата на деянието е от значение за определяне на сроковете за погасяване на административно-наказателната отговорност по чл. 34 ЗАНН, за които съдът следи служебно. Непосочването на конкретната дата или период, през който е извършено нарушението, води до невъзможност на съда да провери допустимостта на налагането на административното наказание. Непосочването на времето на извършване на нарушението изключва възможността съдът да направи преценка относно спазването на сроковете визирани в чл. 34 ЗАНН.

      На следващо място на жалбоподателката е  вменено извършването на нарушение на чл. 31 ЗЗ, като актосъставителят и наказващият орган бланкетно са посочили, че има нарушение на горната норма. Нарушението според тях е, че са констатирани пропуски и нарушения в спазване на дезинфекционния режим,с което е допуснала разпространението на заразни заболявания. Не е посочено, конкретно какви точно мерки съгласно изпълняваната от нея длъжност е била задължена да вземе,които не е взела К. като „трудотерапевт” в ДДМУИ и с кои си действия или бездействие същата е осъществила състава на твърдяното нарушение, както го изисква нормата, която е посочена, че е нарушена.

      Според чл.31, ал.1 ЗЗ, държавата, общините, юридическите и физическите лица, осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействие върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори. Съдът намира , че не е надлежно установено извършването на административното нарушение. В тежест именно на административно-наказващият орган е да докаже и индивидуализира по безспорен начин извършването на съответно административното нарушение, а това в настоящи случай не е направено.

     В съдебно заседание разпитаните свидетели сочат конкретни факти,които обаче не са намерили отражение нито в АУАН,нито в издаденото въз основа на него НП. Позоваването на чл.31 от ЗЗдр. не е достатъчно, тъй като същата е обща разпоредба и изрично следва да се посочат кои конкретни норми от закона или подзаконови нормативни актове са нарушени.

       На следващо място съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на жалбоподателката,че в срока по чл.44 от ЗАНН жалбоподателката е направила писмени възражения, които не са обсъдени и не е извършена проверка.В тях жалбоподателката излага доводи по същество на нарушението, а именно, че в деня на проверката  и за определен срок от преди това не е била на работа, поради което няма как да е извършила нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Не е посочено в наказателното постановление, административнонаказващият орган да е изпълнил това свое процесуално задължение, което по разбиране на настоящата съдебна инстанция е съществено нарушение на административно производствените правила и с оглед спорната фактическа обстановка съществено е накърнило правото на защита на административнонаказаното лице. При наличието на конкретно възражение на констатациите, направено непосредствено при установяване на нарушението административнонаказващият орган е следвало да го обсъди и да изведе конкретен извод относно неговата основателност, респективно да прецени да кредитира или не констатациите на актосъставителя, най – малкото защото ако възражението е правилно, то изцяло променя отразената в АУАН фактическа обстановка. В този смисъл е и постоянната практика на Административен съд гр. Монтана - аргумент Решение от 16.07.2013г. постановено по КАНД № 382/2013г. по описа на АС-Монтана. 

             По изложените съображения, съдът намира, че поради допуснатите процесуални нарушения, ще следва наказателното постановление да бъде отменено.

            Водим от гореизложеното, съдът


                                            РЕШИ :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ ПО-05-61 от 19.03.2013г .,  на Директора на РЗИ гр.Монтана д-р Д. Караилиева, с което на З.Т.К. *** и  с ЕГН **********  за нарушение на чл. 31 от Закона за здравето и  на основание чл. 210, ал.1 ЗЗ, е наложено наказание глоба  в размер на 100.00 лева, като неправилно и незаконосъобразно.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Монтана в 14 дневен срок от съобщаването му.

                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: