Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 15.10.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 11 октомври.....……..………….……………………………….

през две хиляди и тринадесета година..……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

                                                    

при секретаря Т.Й.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Г...………………………....………...АН дело 318  по описа

за 2013г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление №165 / 10.05.2013г. на Началника на  РУ „Полиция” – Берковица,упълномощен с МЗ №з-1745/28.08.2012год. на МВР  на В.С.Л. ***  и  с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП.

         Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.С.Л.   , който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно .

         В  съдебно заседание редовно призован, се явява и доразвива доводите,изложени в жалбата.

         Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на  жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява  ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         При извършена полицейска проверка на 16.04.2013 г. в 17:40 часа по път ІІ-81,КПП-Чапраза и  с посока на движене от гр.Монтана  към  гр.Берковица било установено от св.Д.З. *** в присъствието на Г.В., че водачът Л. управлява л. а. “Лексус”  с временни регистрационни  табели  UL0480 на жълт фон, които са валидни на територията на РГермания, но не са валидни на територията на РБългария. Валидни немски транзитни табели при покупка на МПС с цел внос в РБ били с червена ивица важащи за целия ЕС в т. ч. и за РБ.За установеното бил съставен от св.З. в присъствието на Г.В. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №165/ 16.04.2013 г. спрямо Л.. В АУАН било отразено, че посоченото нарушение е такова по смисъла на  чл.140 ал.1 от ЗДвП .

        Видно от посоченото от Л. в жалбата и потвърдено в съдебно заседание, последният е закупил процесния л. а. “Лексус ”   в Германия , след което го е транспортирал с издадените табели в Германия преминавайки през РГермания,РАвстрия,РУнгария ,РРумъния и голяма част от територията на България и не е имал проблеми.

       На базата на съставения АУАН , наказващият орган, оправомощен със Заповед №з - 1745/12 г. на МВР издал атакуваното НП, приемайки, че е налице нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП наложил спрямо водача Л. визираните по – горе административни наказания като административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта .

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и устни  доказателства, събрани в хода на въззивното производство.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

         Жалбоподателят Л.  в депозираната жалба и в обясненията си дадени в съдебно заседание навежда доводи, че е управлявал МПС с валидни регистрационни номера, в този смисъл и на територията на РБългария.

                  Съдът намира, че направеното възражение е неоснователно с оглед практиката на Администрадивен съд Монтана, арг. Решения по КАНД № 414, 415, 461/2012г. и др. по следните мотиви.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административното нарушение е деяние, извършено посредством действие или бездействие, нарушаващо установения ред на управление в конкретна правна сфера, което е осъществено виновно и е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

 Събраните доказателства в хода на проведеното против жалбоподателя административно -наказателно производство и в хода на съдебното следствие такива, установяват по несъмнен  и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН - на посочената в НП дата по път ІІ-81,КПП-Чапраза е управлявал МПС марка “Лексус”  , което било с временни транзитни номера валидни само и единствено на територията на Република Германия.

 Извършеното от жалбоподателя  действие съставлява административно нарушение по чл.175 ал.1 т.1 ЗДвП произтичащо от неспазване на задължението по чл. 140, ал. 1 т. 1 от същия закон.  За да може да се движи едно технически годно МПС по пътищата на Република България следва да има съответна регистрация - постоянна, временна или транзитна, съгласно чл.22 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В настоящия случай, управляваното МПС не е имало нито една от изброените в закона регистрации. Правото на свободно движение на стоки в Общността има различно съдържание и не противоречи на въведеното изискване за получаване на съответната за случая регистрация. Постоянните, временни или транзитни табели имат именно соченото от названието им предназначение и като такива с това изчерпват своите функции.

Факт е, а и това се установява от представените по делото писмени доказателства, че управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано в Република България по реда установен в цитираната горе Наредба № І-45/24.03.2000 г. . Самото неизпълнение на задължението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е юридически факт, пораждащ административно - наказателната отговорност на жалбоподателя. Нарушението е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

Нещо повече, служебно известно на съда от писмо рег.№ ОВ-1852/17.02.2012г., РУ”П”-Берковица вх.№ 924/21.02.2012г. е обстоятелството,че съгласно отговор на Интерпол Висбаден, Германските краткосрочни временни номера винаги се издават на името на лице, а не на МПС и подлежат на многократно преиздаване. Тези временни регистрационни номера на жълт фон са валидни само и единствено на територията на Германия за срок от максимум 5 дни. Единствено и само обстоятелството за наличието на регистрационни табели не е, достатъчно, след като същите са ограничени от една страна със срок на действие, при изтичането на който същите са невалидни, а от друга страна - имат териториален обхват, т.е. същите са валидни единствено на територията на Германия, не и на територията на България, където е констатирано нарушението. Само наличието на табели валидни в друга държава не ги прави автоматично валидни и на територията на Р България, а липсата на валидни за тази /последната/ държава табели е равнозначно на тяхната липса, поради което и наказателното постановление е правилно издадено.

При установените горе факти и изложените доводи съдът прие, че на посочената в АУАН и НП дата, като е управлявал нерегистрирано в РБ по надлежния ред МПС по път отворен за обществено ползване , жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 175, ал. 1, т. 1, вр. чл. 140, ал. 1 ЗДвП.  Съгласно нормата на чл.175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. Съобразявайки закона наказващия орган определяйки вида и размера на наказанието правилно е приложил санкционната разпоредба на чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП, като е наложил на жалбоподателя двете кумулативно предвидени наказания – глоба и лишаване от право да управлява МПС.

       По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.

      Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Но при определяне размера на наказанието глоба административнонаказващият орган не е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. По делото липсват доказателства, че жалбоподателят е наказван и друг път за подобни нарушения, липсват и доказателства какви доходи реализира той. Ето защо размерът на наложеното наказание глоба следва да се намали на 50.00 /петдесет/ лв. глоба. Наказанието на жалбоподателя да управлява МПС за срок от един месец е в минималния размер предвиден от законодателя в санкционната разпоредба и като такова следва да бъде потвърдено.

 Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН Районен съд-Монтана

 

Р Е Ш И:

 

         ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление НП 165 / 10.05.2013г. на Началника на  РУ „Полиция” – Берковица,упълномощен с МЗ №з-1745/28.08.2012год. на МВР , В ЧАСТТА с която на В.С.Л. ***  и  с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв. като НАМАЛЯВА наложеното наказание глоба на 50.00 /петдесет/ лева глоба и ПОТВЪРЖДАВА НП в ЧАСТТА с която е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.

 

    РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: