Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 18.10.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 20 септември.....……..………….……………………………….

през две хиляди и тринадесета година..……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..…………...АН дело 317 по описа

за 2013г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 12/295/ 31.07.2013г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” град Монтана на „Крид” ООД със седалище и адрес на управление град София, убл.”цар Борис ІІІ” 81В, ет.5, офис 12 е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал представляващия Дружеството, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          При извършена проверка на 04.07.2013г. на място и на 10.07.2013г. по документи от служители на въззиваемата страна по спазване на трудовото законодателство в хранителен магазин, находящ се в град Берковица, ул.”Александровска” № 7 , обект на жалбоподателя е констатирано, че Дружеството, в качеството си на работодател видно от Правилника за вътрешния ред /разпределението на работното време е установено на 5 дневна работна седмица/ и графици за работа за периода от месец януари 2013г. до юли 2013г. включително, като работодателят не е подсигурил на заетите лица в ТПО в обект хранителен магазин в град Берковица, ул.”Александровска” № 7 непрекъсната седмична почивка най – малко 48 часа в размер на два последователни дни, от които единият по начало да е неделя.

          Нарушението е констатирано с протокол за извършена проверка от 10.07.2013г.

          Въз основа на констатираното е съставен и АУАН от 10.07.2013г. на жалбоподателя.  При предявяването му последния възразил, че не е съгласен с констатациите и ще подаде писмени възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН наказаният не направил допълнителни възражения. Независимо от възражението административнонаказващият орган издава атакуваното НП.

          Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на С.О.Ш., Л.Р. и Т.П. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна поради следните съображения:

По направените процесуални възражения:

          Жалбоподателят оспорва констатациите отразени в АУАН и НП, като навежда доводи, че неправилно му е мвенена отговорност. Твърди още, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушение на материалния закон.

          При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е издадено при напълно неизяснена фактическа обстановка.

          На административнонаказаното дружество му е вменена отговорност за нарушение по чл.153 ал.1 от КТ – „При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.  По делото е представен Правилник да вътрешния ред на фирмата – арг.л.14 – 16 от делото, където изрично е вписано, че продавачите в магазините на фирмата имат сумарно отчитане на работното време. В тази връзка е и Заповед № 4/ 02.01.2013г. – л.22 от делото, в която е вписано, че в магазините на Дружеството в град Монтана и град Берковица календарният период от време, за който се въвежда сумарно изчисляване на работното време е 4 месеца.

          От тук следва извода, че жалбопадателя не е допуснал нарушение на чл.153 ал.1 от КТ, каквото му е вменено – продавачите в магазина не са работили на 5 дневна работна седмица, както и липсва изискването за непрекъснатост на седмичната почивка най – малко 48 часа в размер на два последователни дни, от които единия да е неделя. Задължението на работодателя при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка да е не по-малко от 36 часа, а при промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това – арг. чл.153 ал.2 и ал.3 от КТ.

          При така установената фактическа обстановка се установи, че административнонаказващият орган е вменил задължение на работодателя по чл.153 ал.1 от КТ, каквото той не би следвало да има. Ето защо и неправилно е наказан за допуснато нарушение по този текст.

          С оглед на изложените съображения съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

          Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Берковица

 

Р  Е  Ш  И  : 

                                                         

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12/295/ 31.07.2013г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” град Монтана, с което на „Крид” ООД със седалище и адрес на управление град София, убл.”цар Борис ІІІ” 81В, ет.5, офис 12 е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: