Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 14.10.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 11 октомври.....……..………….……………………………….

през две хиляди и тринадесета година..……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

                                                    

при секретаря Т.Й.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Г...………………………....………...АН дело 313  по описа

за 2013г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление №76 / 26.02.2013г. на Началника на  РУ „Полиция” – Берковица,упълномощен с МЗ №з-1745/28.08.2012год. на МВР  на Х.К.Х. ***  и  с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП.

         Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Х.К.Х.   , който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно .

         В  съдебно заседание нередовно призован,не се явява. Съдът даде ход на делото и разгледа същото при условията на чл.61 ,ал.2 от ЗАНН,тъй като жалбоподателят не е открит на посочения от него адрес.

         Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на  жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         При извършена полицейска проверка на 13.02.2013 г. в 16:50 часа по път ІІ-81,КПП-Чапраза и  с посока на движене от  гр.Берковица към гр.София  било установено от св.Д.З. *** в присъствието на Г.В., че водачът Х. управлява л. а. “Форд Експлорер”  с временни регистрационни  табели  WI 04152 на жълт фон, които са валидни на територията на РГермания, но не са валидни на територията на РБългария. Валидни немски транзитни табели при покупка на МПС с цел внос в РБ били с червена ивица важащи за целия ЕС в т. ч. и за РБ.За установеното бил съставен от св.З. в присъствието на Г.В. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №76/ 13.02.2013 г. спрямо Х.. В АУАН било отразено, че посоченото нарушение е такова по смисъла на чл.138 ал.1 във връзка с чл.140 ал.1 от ЗДвП .

        Видно от посоченото от Х. в жалбата , последният е закупил процесния л. а. “Форд Експлорер”   в Германия , след което го е транспортирал с издадените табели в Германия преминавайки през РГермания,РАвстрия,РУнгария ,РРумъния и голяма част от територията на България и не е имал проблеми.

       На базата на съставения АУАН и въпреки възраженията на Х., наказващия орган, оправомощен със Заповед №з - 1745/12 г. на МВР издал атакуваното НП, приемайки, че е налице нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП наложил спрямо водача Х. визираните по – горе административни наказания като административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта .

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и устни  доказателства, събрани в хода на въззивното производство.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

         Жалбоподателят Х.К.Х.  в депозираната жалба навежда доводи, че е управлявал МПС с валидни регистрационни номера, в този смисъл и на територията на РБългария.

         Съдът намира, че направеното възражение е неоснователно по следните причини.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административното нарушение е деяние, извършено посредством действие или бездействие, нарушаващо установения ред на управление в конкретна правна сфера, което е осъществено виновно и е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

 Събраните доказателства в хода на проведеното против жалбоподателя административно -наказателно производство и в хода на съдебното следствие такива, установяват по несъмнен  и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН - на посочената в НП дата по път ІІ-81,КПП-Чапраза е управлявал МПС марка “Форд Експлорер, което било с временни транзитни номера валидни само и единствено на територията на Република Германия.

 Извършеното от жалбоподателя  действие съставлява административно нарушение по чл.175 ал.1 т.1 ЗДвП произтичащо от неспазване на задължението по чл. 140, ал. 1 т. 1 от същия закон.  За да може да се движи едно технически годно МПС по пътищата на Република България следва да има съответна регистрация - постоянна, временна или транзитна, съгласно чл.22 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В настоящия случай, управляваното МПС не е имало нито една от изброените в закона регистрации. Правото на свободно движение на стоки в Общността има различно съдържание и не противоречи на въведеното изискване за получаване на съответната за случая регистрация. Постоянните, временни или транзитни табели имат именно соченото от названието им предназначение и като такива с това изчерпват своите функции.

Факт е, а и това се установява от представените по делото писмени доказателства, че управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано в Република България по реда установен в цитираната горе Наредба № І-45/24.03.2000 г. . Самото неизпълнение на задължението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е юридически факт, пораждащ административно - наказателната отговорност на жалбоподателя. Нарушението е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

Нещо повече, служебно известно на съда от писмо рег.№ ОВ-1852/17.02.2012г., РУ”П”-Берковица вх.№ 924/21.02.2012г. е обстоятелството,че съгласно отговор на Интерпол Висбаден, Германските краткосрочни временни номера винаги се издават на името на лице, а не на МПС и подлежат на многократно преиздаване. Тези временни регистрационни номера са валидни само и единствено на теритоията на Германия за срок от максимум 5 дни. Единствено и само обстоятелството за наличието на регистрационни табели не е, достатъчно, след като същите са ограничени от една страна със срок на действие, при изтичането на който същите са невалидни, а от друга страна - имат териториален обхват, т.е. същите са валидни единствено на територията на Германия, не и на територията на България, където е констатирано нарушението. Само наличието на табели валидни в друга държава не ги прави автоматично валидни и на територията на Р България, а липсата на валидни за тази /последната/ държава табели е равнозначно на тяхната липса, поради което и наказателното постановление е правилно издадено.

При установените горе факти и изложените доводи съдът прие, че на посочената в АУАН и НП дата, като е управлявал нерегистрирано в РБ по надлежния ред МПС по път отворен за обществено ползване , жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 175, ал. 1, т. 1, вр. чл. 140, ал. 1 ЗДвП.  Съгласно нормата на чл.175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. Съобразявайки закона наказващия орган определяйки вида и размера на наказанието правилно е приложил санкционната разпоредба на чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП, като е наложил на жалбоподателя двете кумулативно предвидени наказания – глоба и лишаване от право да управлява МПС.

При определяне размера на наказанието обаче наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН и правилно е наложил съответното наказание. Двете наказания са наложени в минималния размер.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА НП №76 / 26.02.2013г. на Началника на  РУ „Полиция” – Берковица,упълномощен с МЗ №з-1745/28.08.2012год. на МВР ,с което  на Х.К.Х. ***  и  с ЕГН **********  е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: