Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 01.10.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 03 септември.....……..………….……………………………….

през две хиляди и тринадесета година..……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………....……….....АН дело 282 по описа

за 2013г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 32-0000185/ 28.06.2013г. на Началника на Областен отдел  „КД – ДАЙ” град Монтана Е.Д.С. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1500.00лв. на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Е.Д.С., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощника на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          Жалбоподателят Е.Д.С. управлява лек таксиметров автомобил автомобил „Мицубиши Колт” с ДКН ...., оборудван и обозначен като такъв, съгласно изискванията на Наредба № 34 на МТ-арг.л.11-13. На автомобила били поставени стикери с конкретния превозвач – „ЕТ”П.Г.-2005”, както и стикер с тарифа за превоз на пътници. На табелата такси бил сложен чохал за закриване.

          На 12.06.2013г. при въззиваемата страна постъпил анонимен сигнал, че Е.С. с цитирания по – горе автомобил извършва незаконна таксиметрова дейност. Въз основа на този сигнал няколко дни по – късно служители на въззиваемата страна извършили проверка на автомобила.

          На 19.06.2013г. лицето П.Д. от град Враца била гост на хотел „АТА” в град Вършец. Същата имала нужда до посети аптека в града и помолила от рецепцията на хотела да й извикат такси. На обаждането се появил жалбоподателя, с описаното по – горе МПС.

Около 16.00 часа в град Вършец на ул.”Ботуня” № 17 бил установен автомобила да извършва обществен превоз. Предвид на това автомобила бил задържан в полицията в града, а от лицето Димитрова били снети обяснения – арг.л.9 от делото.

Предвид на това е съставен АУАН, с което възприели, че жалбоподателя е нарушил чл.24 ал.1 от ЗАвтП. Жалбоподателят отказал да получи АУАН, поради което отказа му бил оформен съгласно изискванията на ЗАНН. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не подал писмени възражения по констатациите. При изпълнение на правомощията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление. Била издадена и Заповед № РД-14-19-1851/20.06.2013г. на Началника на ОО”КД-ДАЙ” – Монтана, с която на основание чл.106а ал.1 т.1 ал.2 т.1 и т.4 от ЗАвтП е спряно от движение МПС за срок от 6 месеца, като са свалени и отнети регистрационните табели.

            Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Д.Д. и С.Г. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

По направените процесуални възражения:

         

          Безспорно е, а не се спори и между страните, че на 19.06.2013г. около 16.00 часа жалбоподателят е управлявал в град Вършец МПС- лек таксиметров автомобил автомобил „Мицубиши Колт” с ДКН ...., оборудван и обозначен като такъв, съгласно изискванията на Наредба № 34 на МТ - арг. л.11-13. На автомобила били поставени стикери с конкретния превозвач – ЕТ ”П.Г.-2005”, както и стикер с тарифа за превоз на пътници. На табелата такси бил сложен чохал за закриване. Не се спори и по обстоятелството, че към момента на проверката в МПС имало лице на име П.Д. от град Враца.

          Спорното по делото е дали с действията си жалбоподателят е осъществил състав на административното нарушение, правилно ли му е вменена отговорност, както и правилно ли е определен размера на наказанието.

          Жалбоподателят прави възражения в смисъл, че едно от изискванията на Закона, за да се вмени на жалбоподателя отговорност е той да е извършил обществен превоз. Твърди още, че по смисъла на §1 т.1

от ДР на ЗАвтП "Обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а от доказателствата по делото не се установява да е извършено плащане, а още по- малко за конкретна сума.

          При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

          Безспорно е установено от доказателствата по делото, че жалбоподателя е извършвал обществен превоз по смисъла на Закона. МПС е било оборудвано, обозначено и маркирано, като работещо такси по смисъла на Наредба № 34/99г. на МТ. Същият се е явил на повикване от рецепцията на хотел „Ата”, за да извърши превоз на пътник – П.Д.. Безспорно е и обстоятелството, че същият не е имал разрешение за извършване на такъв превоз. Видно от доказателствата по делото жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз за конкретен превозвач –ЕТ ”П.Г.-2005”, с автомобил обозначен и оборудван като таксиметров. Нещо повече, на видно място е била разположена и табела за тарифата на превоз на пътници. По безспорен начин е установен и маршрута на МПС – конкретно посочена от пътничката аптека. Очевидно и безспорно доказано в процеса е поводът за присъствието на пътничката в МПС, а именно да бъде превозена до конкретната аптеката. Очевидно е, че поводът жалбоподателят да се яви на повикване от рецепцията на х-л „Ата” е да осъществи именно таксиметров превоз на пътник от хотела до аптеката. Възражението на жалбоподателя  за липсата на направено плащане от страна на пътника, водещо и до недоказаност на осъществен обществен превоз съдът намира за неоснователно. Фактът, че МПС се е движело по определен от клиента маршрут, по несъмнен начин води на извода за осъществен таксиметров превоз. Ноторно известно е обстоятелството, че таксиметров превоз са заплаща при пристигане на конкретния адрес.  

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение по Закона за АвтП, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че Ангелов е извършил посоченото административно нарушение.

          По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил наказанието към предвидения в правната норма минимален размер.

Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е законосъобразно в тази му част, а подадената жалба за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 32-0000185/ 28.06.2013г. на Началника на Областен отдел  „КД – ДАЙ” град Монтана, с което Е.Д.С. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500.00лв. на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

                                                       

 

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: