Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 17.10.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 17 септември…...……..………….……………………………….

през две хиляди и тринадесета година……....……….………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А...….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..………….....АН дело 260 по описа

за 2013г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 12-034/ 11.06.2013г. на Началника-сектор „Рибарство и контрол” град Монтана, във връзка със Заповед № РД-09-1300/09.11.2012г. на Министъра на земеделието и храните на С.Е.Ц. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 600.00лв. на основание чл.75 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал С.Е.Ц., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Изцяло оспорва фактическата обстановка, като моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител, но взема писмено становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП- законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         Свидетелите Р.Й.В., Л.С.К. и А.П.Г., в качеството си на служители на въззиваемата страна решили да извършат проверка във връзка с нарушения на ЗРА в района на язовир „Огоста”, в землището на село Калиманица, обл.Монтана. Разположили се на място /на около 20 метра от началото на язовира/ около 21.00 часа на 25.04.2013г. Малко след това дошли две лица, установени по – късно, като единия от тях е жалбоподателя Ц., които с гумена лодка влезли в язовира и разположили две мрежи. След това напуснали мястото.

         На сутринта, вече на 26.04.2013г. около 07.20 часа жалбоподателя и другото лице дошли отново в района на язовира, като влезли във водата с гумена лодка. Събрали мрежите и започнали да излизат към брега. Жалбоподателят С.Ц. излязъл на брега и отишъл да докара автомобила си, а другото лице разпознато като В. /служебно известно на съда, че лицето се казва В.Г.И./ останал в лодката. В този момент проверяващите излезли и след като се представили и помолили лицата да останат на място жалбоподателят С.Е.Ц. напуснал мястото на проверката с автомобила си, а лицето В.Г.И. започнал да се връща обратно в язовира, като стигнал по вода до землището на село Боровци, обл.Монтана. Свидетелят А.Г. в показанията си твърди, че лицето останало в лодката хвърлил мрежите и избягал в гората /л.21 по делото/.

         Проверяващите подали сигнал до РУП, като поискали от тях съдействие. Лицата били установени и на същата дата в полицейското управление на жалбоподателя С.Е.Ц. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че извършвал стопански риболов с гумена лодка, като в мрежите е имало уволени и задържани 7 броя маломерни риби. Жалбоподателят Ц. отказал да подпише акта, поради което това било оформено съгласно изискванията на чл.43 ал.2 от ЗАНН. 

         Жалбоподателят не направил възражения по констатациите, като не направил и такива в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Предвид на това административнонаказващият орган достигнал до извода, че деянието е осъществено от наказаното лице, поради което издал и атакуваното НП.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласните доказателства събрани в хода на въззивното производство.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

         По направените процесуални възражения:

В жалбата си наказаният навежда доводи, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди още, че всяко едно от допуснатите нарушения води до незаконосъобразност на атакуваното НП. Изцяло оспорва констатациите отразени АУАН и НП, като навежда доводи, че не е извършил деянието, за което е наказан. В подкрепа на твърденията си пълномощникът му в хода на въззивното производство представя копие от НП№ 12-035/ 11.06.2013г. издадено от въззиваемата страна за нарушение извършено в 06.15 часа същият ден. Предвид на това твърди, че е невъзможно да извърши деянието, за което е наказан в 06.15 часа, а в 07.20 часа през същия ден да извършва неправомерно стопански риболов през период на пълна забрана.

Спорното по делото е дали действията, респективно бездействието на наказания може да бъде определено като административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, правилно ли му е вменена административна отговорност, както и правилно ли е определен размера на наложеното наказание.

При извършване на цялостна проверка по законосъобразността на атакуваното наказателно постановление съдът установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като същото е със самостоятелно отменително основание.

Атакуваното наказателно постановление е издадено при напълно неизяснена фактическа обстановка.

От събраните по делото доказателства и във връзка с възприетата по – горе фактическа обстановка по безспорен и несъмнен начин се установява, че в жалбоподателя е разположил хрилна мрежа във водите на язовир „Огоста” в з-щето на село Калиманица, обл.Монтана. По никакъв начин не се установи обаче как проверяващите са достигнали до извода, че жалбоподателя е извършвал риболов по смисъла на Закона, след като им е осуетена проверката за това. В тази насока са всички свидетелски показания. На следващо място, от показанията на свидетеля А.Г. се установява, че мрежите са хвърлени, а лицата избягали – жалбоподателя с автомобила си, а другия с лодка, а после в гората – арг.л.21 от делото. Не се изясни в процеса кога и как проверяващите са установили, че е уловена риба е маломерна, с какво са я измерили, измервателният уред бил е тариран. Напрактика липсва пълно описание на нарушението. Административнонаказателна отговорност не би могла да се реализира въз основа на предположения, догатки и неясноти.

На следващо място, в обстоятелствената част на атакуваното НП е вписано, че жалбоподателя извършва „стопански риболов”. В § 1 т.28 от  Допълнителните разпоредби на ЗРА е дадено легално определение на понятието стопански риболов”. Това е улов на риба и други водни организми, извършван в определените за това обекти с разрешени уреди и средства, с цел продажба на продукцията на пазара и реализиране на доход, независимо от това дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. По никакъв начин не се доказа в процеса, че жалбоподателят е извършил риболов с цел продажба на продукцията, още повече, че в случая се касае до 7 броя риби. Доказателства в такава насока се събраха и в хода на въззивното производство. Не без значение е и обстоятелството, че са били две лица – жалбоподателя и В.Г.И..

Дори и да се приеме, че все пак жалбоподателят е извършил нарушението, за което е наказан, то административнонаказващият орган не е взел предвид, че в случая се касае до 7 броя риба, което напрактика се явява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

         Настоящата инстанция намира, че при постановяване на наказанието административнонаказващият орган обаче не е взел предвид разпоредбата на чл. 27, ал.2 във връзка с чл. 28 от ЗАНН, визиращ т.нар. "маловажни случаи" на административни нарушения. Съдът намира, че случаят се явява маловажен и е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН. Преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Прилагането на тази разпоредба, респективно освобождаването от административнонаказателна отговорност не може да се базира на преценка по целесъобразност. За да се възприеме един случай като маловажен следва да се отчете липсата или незначителността на вредоносните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представляват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Извършеното от жалбоподателя деяние, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона административно нарушение, се явява малозначително, поради своята явно незначителна обществена опасност и не може да обуслови ангажирането на неговата административнонаказателна отговорност. В настоящия случай наказващият орган е следвало да отчете степента и тежестта на извършеното нарушение. Видно от събраните по делото доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира като "маловажен случай": нарушението е за първи път, по делото липсват доказателства жалбоподателя до настоящия момент да има наложени административни наказания за такъв вид дейност, както и че наложеното наказание не съответствува на степента на обществена опасност на извършеното административно нарушение, касае се за 7 броя риба.

         Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 б."а" от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден/предупреждението не означава оневиняване/, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Липсват доказателства административнонаказващият орган да е обсъждал тези обстоятелства с оглед евентуалното приложение на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът се съобрази и със задължителното тълкуване на закона в ТР № 1/12.12.2007 г. по тълкувателно дело № 1/2005 г. на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС. Атакуваното наказателно постановление е издадено от наказващия орган в нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН, която разпоредба задължава последният да извърши задълбочена проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съдът счита, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил и това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Следователно контролния орган е следвало само да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложена глоба. Обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на посочената разпоредба. Административнонаказващият орган е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, когато деянието чрез което е осъществено административното нарушение, разкрива признаците на малозначителност. Неприлагането на посочената разпоредба и наличието на основания за това е нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Няма спор, че са нарушени правно защитени обществени отношения, но в случая тяхното засягане не е значително,което не може да обуслови такава тежка санкция.Налагането и би изиграло в случая отрицателно въздействие върху личността на нарушителя, вместо да осъществи целите на административното наказание предвидени в закона. Неприлагането на чл. 28 от ЗАНН спрямо тези факти представлява нарушение на материалния закон, опорочаващо правилността на издаденото наказателно постановление.

Мотивиран от горното съдът намира, че атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 12-034/ 11.06.2013г. на Началника-сектор „Рибарство и контрол” град Монтана, във връзка със Заповед № РД-09-1300/09.11.2012г. на Министъра на земеделието и храните, с което на С.Е.Ц. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 600.00лв. на основание чл.75 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: