Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 17.10.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 17 септември…...……..………….……………………………….

през две хиляди и тринадесета година……....……….………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А...….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..………….....АН дело 257 по описа

за 2013г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 12-031/ 11.06.2013г. на Началника-сектор „Рибарство и контрол” град Монтана, във връзка със Заповед № РД-09-1300/09.11.2012г. на Министъра на земеделието и храните на В.Г.И. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00лв. на основание чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.Г.И., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Изцяло оспорва фактическата обстановка, като моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител, но взема писмено становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП- законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         Свидетелите Р.Й.В., Л.С.К. и А.П.Г., в качеството си на служители на въззиваемата страна решили да извършат проверка във връзка с нарушения на ЗРА в района на язовир „Огоста”, в землището на село Калиманица, обл.Монтана. Разположили се на място /на около 20 метра от началото на язовира/ около 21.00 часа на 25.04.2013г. Малко след това дошли две лица, установени по – късно, като единия от тях е жалбоподателя И., които с гумена лодка влезли в язовира и разположили мрежи. След това напуснали мястото.

         На сутринта, вече на 26.04.2013г. около 06.15 часа жалбоподателя и другото лице дошли отново в района на язовира, като влезли във водата с гумена лодка. Събрали мрежите и започнали да излизат към брега. Жалбоподателят И. останал в лодката на брега, а другото лице разпознато като С. /служебно известно на съда, че лицето се казва С.Е.Ц./ отишъл да доказа автомобила си. В този момент проверяващите излезли и след като се представили и помолили лицата да останат на място лицето С.Е.Ц. напуснало мястото на проверката с автомобила си, а жалбоподателя В.Г.И. започнал да се връща обратно в язовира, като стигнал по вода до землището на село Боровци, обл.Монтана.

         Проверяващите подали сигнал до РУП, като поискали от тях съдействие. Лицата били установени и на същата дата в полицейското управление на жалбоподателя В.Г.И. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че е препятствал извършване на проверка, като избягал с лодка. Жалбоподателят И. отказал да подпише акта, поради което това било оформено съгласно изискванията на чл.43 ал.2 от ЗАНН.

         Жалбоподателят не направил възражения по констатациите, като не направил и такива в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Предвид на това административнонаказващият орган достигнал до извода, че деянието е осъществено от наказаното лице, поради което издал и атакуваното НП.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласните доказателства събрани в хода на въззивното производство.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

         По направените процесуални възражения:

В жалбата си наказаният навежда доводи, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди още, че всяко едно от допуснатите нарушения води до незаконосъобразност на атакуваното НП. Изцяло оспорва констатациите отразени АУАН и НП, като навежда доводи, че не е извършил деянието, за което е наказан. В подкрепа на твърденията си пълномощникът му в хода на въззивното производство представя копие от НП№ 12-032/11.06.2013г. издадено от въззиваемата страна за нарушение извършено в 07.20 часа. Предвид на това твърди, че е невъзможно да извърши осуетяване на проверка чрез бягство в 06.15 часа, а в 07.20 часа през същия ден да извършва неправомерно риболов.

Спорното по делото е дали действията, респективно бездействието на наказания може да бъде определено като административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, правилно ли му е вменена административна отговорност, както и правилно ли е определен размера на наложеното наказание за всяко едно от нарушенията.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност и във връзка със събраните в хода на производството писмени и доказателства съдът установи, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е със самостоятелно отменително основание. Постоянна е практиката на всички съдилища, с която се приема, че е съществено нарушението, когато ограничава правото на защита на страната. В конкретният случай съдът не установи да са допуснати такива нарушения.

         От разпита на свидетелите В., К. и Г. се установява по един несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил деянието, за което е наказан. Безспорно е доказано в процеса, че на 26.04.2013г. жалбоподателят разбирайки, че лицата са проверяващи е напуснал мястото, като е препятствал извършването на проверката и е установен по – късно, когато му е съставен и АУАН. От разпита на свидетелите се установява още, че лицето, установено на място при констатиране на нарушението и това, на което е съставен АУАН в полицейското управление е едно и също лице. Без значение в случая се явява обстоятелството, че за установяване – три имена и самоличност на лицето е използвано съдействието на РУП. Ето защо съдът намира, че възраженията на наказания в този смисъл се явяват неоснователни. На следващо място, деянието, за което е наказан жалбоподателя е изпълнено както от обективна, така и от субективна страна. Жалбоподателят е постигнал целта си, а именно да възпрепятства проверката от контролните органи, като е сторил това умишлено, узнавайки, че проверяващите са служители на ИАРА.       

         Защитата на нарушителя твърди, че не е осъществено деянието от наказания, тъй като е издадено НП № 12-032/11.06.2013г. на Началника-сектор „Рибарство и контрол” град Монтана, във връзка със Заповед № РД-09-1300/09.11.2012г. на Министъра на земеделието и храните на жалбоподателя, за това, че на същата дата в 07.20 часа е извършвал неправомерно стопански риболов в язовир „Огоста” в з-щето на село Калиманица, обл.Монтана.

         Съдът намира това възражение за неоснователно. Това НП – арг.л.25 от делото не е влязло в законна сила по смисъла на чл.64 от ЗАНН, няма обвързваща сила по отношение на атакуваното НП, както и липсва произнасяне по неговата законосъобразност. Дори обаче и да се приеме, че има разминаване в часовете на констатираното нарушение, същото не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Часът не е съществен реквизит по чл.42 от ЗАНН и по чл.57 от ЗАНН, а такъв е датата и мястото на извършване.

         На следващо място, следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, която визира, че Нп се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен и несъмнен начин, извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

         Предвид на гореизложеното съдът намира, че възражението на защитникът на наказания се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

         Съдът намира, че от събраните в хода на въззивното производство доказателства се установява по един несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил деянието, за което е наказан.

         Предвид на гореизложено съдът намира, че жалбоподателя е извършил това нарушение, поради което правилно му е вменена и административна отговорност.

         По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил съответното наказание в минималния предвиден в правната норма размер.

          Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 12-031/ 11.06.2013г. на Началника-сектор „Рибарство и контрол” град Монтана, във връзка със Заповед № РД-09-1300/09.11.2012г. на Министъра на земеделието и храните, с което на В.Г.И. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00лв. на основание чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: