Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 17.10.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 17 септември…...……..………….……………………………….

през две хиляди и тринадесета година……....……….………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А...….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..………….....АН дело 256 по описа

за 2013г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 12-030/ 11.06.2013г. на Началника-сектор „Рибарство и контрол” град Монтана, във връзка със Заповед № РД-09-1300/09.11.2012г. на Министъра на земеделието и храните на В.Г.И. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00лв. на основание чл.70 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, както и са отнети в полза на Държавата 2 броя хрилни мрежи с размери  50 м. х 3м х 80мм, 1 брой надуваема гумена лодка с 2 броя гребла и помпа на основание чл.90 ал.1 от ЗРА.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.Г.И., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи само в ЧАСТТА на наложеното наказание глоба. Не обжалба постановлението в частта, с която са отнети 1 брой лодка и 2 бр. риболовни мрежи. Изцяло оспорва фактическата обстановка, като моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не  взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на пълномощникът на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         Свидетелите Р.Й.В., Л.С.К. и А.П.Г., в качеството си на служители на въззиваемата страна решили да извършат проверка във връзка с нарушения на ЗРА в района на язовир „Огоста”, в землището на село Калиманица, обл.Монтана. Разположили се на място /на около 20 метра от началото на язовира/ около 21.00 часа на 25.04.2013г. Малко след това дошли две лица, установени по – късно, като единия от тях е жалбоподателя И., които с гумена лодка влезли в язовира и разположили мрежи. След това напуснали мястото.

         На сутринта, вече на 26.04.2013г. около 06.15 часа жалбоподателя и другото лице дошли отново в района на язовира, като влезли във водата с гумена лодка. Събрали мрежите и започнали да излизат към брега. Жалбоподателят И. останал в лодката на брега, а другото лице разпознато като С. /служебно известно на съда, че лицето се казва С.Е.Ц./ отишъл да доказа автомобила си. В този момент проверяващите излезли и след като се представили и помолили лицата да останат на място лицето С.Е.Ц. напуснало мястото на проверката с автомобила си, а жалбоподателя В.Г.И. започнал да се връща обратно в язовира, като стигнал по вода до землището на село Боровци, обл.Монтана. Свидетелят А.Г. в показанията си твърди, че жалбоподателят хвърлил мрежите и избягал в гората /л.27 по делото/.

         Проверяващите подали сигнал до РУП, като поискали от тях съдействие. Лицата били установени и на същата дата в полицейското управление на жалбоподателя В.Г.И. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че извършвал стопански риболов през периода на пълна забрана за улов на пролетно – лятно размножаващи се риби, съгласно Приложение № 1 от ЗРА. Деянието възвели като нарушение на чл.32 от ЗРА. Жалбоподателят И. отказал да подпише акта, поради което това било оформено съгласно изискванията на чл.43 ал.2 от ЗАНН. 

         Жалбоподателят не направил възражения по констатациите, като не направил и такива в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Предвид на това административнонаказващият орган достигнал до извода, че деянието е осъществено от наказаното лице, поради което издал и атакуваното НП.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласните доказателства събрани в хода на въззивното производство.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна поради следните съображения:

         По направените процесуални възражения:

В жалбата си наказаният навежда доводи, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди още, че всяко едно от допуснатите нарушения води до незаконосъобразност на атакуваното НП. Изцяло оспорва констатациите отразени АУАН и НП, като навежда доводи, че не е извършил деянието, за което е наказан. В подкрепа на твърденията си пълномощникът му в хода на въззивното производство представя копие от НП№ 12-032/11.06.2013г. издадено от въззиваемата страна за нарушение извършено в 07.20 часа. Предвид на това твърди, че е невъзможно да извърши деянието, за което е наказан в 06.15 часа, а в 07.20 часа през същия ден да извършва неправомерно риболов на маломерна риба.

Спорното по делото е дали действията, респективно бездействието на наказания може да бъде определено като административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, правилно ли му е вменена административна отговорност, както и правилно ли е определен размера на наложеното наказание за всяко едно от нарушенията.

При извършване на цялостна проверка по законосъобразността на атакуваното наказателно постановление съдът установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като същото е със самостоятелно отменително основание.

Атакуваното наказателно постановление е издадено при напълно неизяснена фактическа обстановка.

С разпоредбата на чл.32 ал.1 от ЗРА във водните обекти по чл.3 ал.1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване, съгласно приложение № 1. С посоченото приложение са определени сроковете на забрани за улов на риба и други водни организми през периода на размножение – арг.л.11-л.16 по делото. Легалното определение на риболов е дадено в § 1, т. 26 от ДР на ЗРА, съгласно който риболов е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.

От събраните по делото доказателства и във връзка с възприетата по – горе фактическа обстановка по безспорен и несъмнен начин се установява, че в период на забрана жалбоподателя е разположил хрилна мрежа във вродите на язовир „Огоста” в з-щето на село Калиманица, обл.Монтана. По никакъв начин не се установи обаче как проверяващите са достигнали до извода, че жалбоподателя е извършвал риболов по смисъла на Закона, след като им е осуетена проверката за това. В тази насока са всички свидетелски показания. На следващо място, от показанията на свидетеля А.Г. се установява, че „…когато ние се приближихме единият скочи в колата и избяга, а другият – В. плуваше с лодката и стигна до з-щето на село Боровци, хвърли мрежите и избяга в гората…”. Не се изясни в процеса кога и как проверяващите са установили, че е уловена 27 кг. риба.

В обстоятелствената част на атакуваното НП е вписано, че жалбоподателя извършва „стопански риболов”. В § 1 т.28 от  Допълнителните разпоредби на ЗРА е дадено легално определение на понятието стопански риболов”. Това е улов на риба и други водни организми, извършван в определените за това обекти с разрешени уреди и средства, с цел продажба на продукцията на пазара и реализиране на доход, независимо от това дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. По никакъв начин не се доказа в процеса, че жалбоподателят е извършил риболов с цел продажба на продукцията. Доказателства в такава насока се събраха и в хода на въззивното производство. Не без значение е и обстоятелството, че са били две лица – жалбоподателя и С. Цветков.

Мотивиран от горното съдът намира, че атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 12-030/ 11.06.2013г. на Началника-сектор „Рибарство и контрол” град Монтана, във връзка със Заповед № РД-09-1300/09.11.2012г. на Министъра на земеделието и храните, в ЧАСТТА, с която на В.Г.И. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00лв. на основание чл.70 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         В останалата част НП е влязло в законна сила по смисъла на чл.64 от ЗАНН досежно наказанието отнемане в полза на Държавата 2 броя хрилни мрежи с размери  50 м. х 3м х 80мм, 1 брой надуваема гумена лодка с 2 броя гребла и помпа на основание чл.90 ал.1 от ЗРА.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: