Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 09.10.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 10 септември.....……..………….……………………………….

през две хиляди и тринадесета година..……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..…………...АН дело 243 по описа

за 2013г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 12/240/ 06.06.2013г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” град Монтана на „Виварекс” ООД със седалище и адрес на управление град София, ж.к.”Стрелбище”, ул.”Траянови врата” № 5, офис І, представлявано от И.Б.М. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал И.М., в качеството и на представител на ООД и работодател, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Като алтернативно искане моли съда да измени наказателното постановление, като приеме наличие на разпоредбата на чл.415в от КТ. В съдебно заседание редовно призован не се явява.

          Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          При извършена проверка на 10.05.2013г. от служители на въззиваемата страна в хладилна база, находяща се в град Вършец, обект на жалбоподателя е констатирано, че Дружеството, в качеството си на работодател е допуснало да начисли, но не е платил в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършена работа за месец март 2013г, пропорционално на отработеното време на ВСИЧКИ наети работници и служители, например Алекси Иванов, Валентин Йончев, Красимир Котов и други. Това е констатирано с Протокол от извършена проверка изх.№ 0876/10.05.2013г. и вх.№ 145/15.05.2013г. л.8-9 от делото.

            Въз основа на горното на 20.05.2013г. на ООД, представлявано от И.М. е съставен акт за установяване на административно нарушение. Същият е предявен на последния, като не са вписани при предявяването възражения или обяснения по случая. В срока по чл.44 ал.1 от НК не са постъпили възражения по констатациите.          

          Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено на 06.06.2013г. атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

          Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на М.К.П. и Б.Е.Б. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

По направените процесуални възражения:

          Жалбоподателят не оспорва констатациите отразени в АУАН и НП. Твърди, че причина за забавянето е икономическата обстановка в страната. Навежда още доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, както и нарушение на материалния закон – не е приложена разпоредбата на чл.415в от КТ. 

При извършената цялостна проверка за законосъобразност съдът не установи в хода на производството да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказаното дружество и да съставляват самостоятелно отменително основание. В хода на производството дори и да са допуснати нарушения на процесуалните правила, то по никакъв начин не са ограничили правото на защита на наказаното дружество, а още п о- малко съставляват съществени такива.

          По безспорен и категоричен начин в процеса се доказа, че на всички работници и служители в ООД не са изплатели работните заплати за месец март 2012г. Това е отбелязано и протокол от 10.05.2013г. в т.4 /л.8 гръб/. Съгласно разпоредбата на чл.270 ал.2 от КТ „Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. От разпита на актосъставителя се установява, че е уговорено между страните трудовото възнаграждение да бъде изплатено в края на следващият месец, тоест към 30.04.2013г. вземането е било и ликвидно и изискуемо. До издаване на атакуваното наказателното постановление заплащане на трудовото възнаграждение за месец март 2013г. не е изпълнено. Доказателства, че е изплатено задължението не са представени и пред въззивния съд. Нещо повече, дори такива твърдения липсват от страна на жалбоподателя.

          По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.415в ал.1 от КТ. Тази норма визира,  че „за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв”. На първо място, по делото липсват всякакви доказателства, от които да се направи обосновано заключение, че констатираното нарушение е отстранено, а още по – малко да е отстранено веднага. Съдът намира, че неизплащането на трудово възнаграждение определено води до вредни последици на работниците и служителите в Дружеството - неизплащане на ежемесечните задължения, водещи до начисляване на наказателна лихва, както и затруднение на издръжката на лицето и семейството му, нарушение на социални права. Нещо повече, в конкретният случай става въпрос за неизплащане на възнаграждение за ВСИЧКИ по ведомост работници и служители, като само избирателно са посочени в НП трима от тях.

          Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение по КТ, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че е извършил посоченото административно нарушение.

          Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил минималното предвидено в правната норма наказание.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП – законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА         Наказателно постановление12/240/ 06.06.2013г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” град Монтана, с което на „Виварекс” ООД със седалище и адрес на управление град София, ж.к.”Стрелбище”, ул.”Траянови врата” № 5, офис І, представлявано от И.Б.М. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от КТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                         

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: