Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 09.10.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 10 септември.....……..………….……………………………….

през две хиляди и тринадесета година..……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..…………...АН дело 221 по описа

за 2013г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 12/ 208/ 16.05.2013г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” град Монтана на „БСР” ООД със седалище и адрес на управление град София, представлявано от Р. А. М., с ЕГН **********,***, офис 7 е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Р.М., в качеството и на представител на ООД и работодател, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          При извършена проверка на 26.03.2013г. на място и на 27.03.2013г. по документи от служители на въззиваемата страна по спазване на трудовото законодателство в счетоводна кантора, находяща се в град Берковица, обект на жалбоподателя е констатирано, че Дружеството, в качеството си на работодател не е изпълнило задължението за изпълнение Предписание № 6, изх.№ 12175 от 14.12.2012г, точка 6, а именно: „работодателят да организира извършване на ежегодните измервания на съпротивлението спрямо земя на зазимителите”. Основание – чл.200 ал.1 т.3 от Наредб № 7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във връзка с чл.261 ал.1 т.Б и ал.3 от Наредба № 16-116 за техническата експлоатация на електрообзавеждането”. Срок на изпълнение до 21.12.2012г.

          Нарушението е констатирано с протокол за извършена проверка от 26.03.2013г. на място и 27.03.2013г. по документи.

          Въз основа на констатираното е съставен и АУАН от 01.04.2013г. на жалбоподателя. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН наказаният прави възражения в смисъл, че е изпълнил задължението си и неправилно му е вменено извършването на административно нарушение – арг.л.9 от делото. Независимо от възражението административнонаказващият орган издава атакуваното НП.

          В хода на въззивното производство са представени Сертификат за контрол №  858/ 27.03.2013г. – арг.л.15 от делото, Протокол № 858/ 27.03.2013г. – арг.л.16 от делото, както и Сертификат за контрол № 31/21.12.2012г.-арг.л.35 от делото, Протокол за контрол на съпротивление на защитна заземителна уредба до 1000V-арг.л.36 от делото, сертификат за акредитация – арг.л.37 от делото.

          Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на З.Б.И. и Т.Р.П. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна поради следните съображения:

По направените процесуални възражения:

          Жалбоподателят оспорва констатациите отразени в АУАН и НП, като навежда доводи, че е изпълнил вмененото му задължение. Твърди още, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушение на материалния закон.

          Жалбоподателят в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е направил възражение в смисъл, че не е съгласен с констатираното, тъй като то не кореспондира с действителното положение. Това възражение има  пряко отношение към установяването на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Безспорно по настоящата административно-наказателна преписка, а и не е посочено в наказателното постановление, административнонаказващият орган не е изпълнил това свое процесуално задължение, което по разбиране на настоящата съдебна инстанция е съществено нарушение на административно производствените правила и с оглед спорната фактическа обстановка съществено е накърнило правото на защита на административнонаказаното лице. При наличието на конкретно възражение на констатациите, направено непосредствено при установяване на нарушението административнонаказващият орган е следвало да го обсъди и да изведе конкретен извод относно неговата основателност, респективно да прецени да кредитира или не констатациите на актосъставителя, най – малкото защото ако възражението е правилно, то изцяло променя отразената в АУАН фактическа обстановка. В този смисъл е и постоянната практика на Административен съд гр. Монтана - аргумент Решение от 09.05.2008г. постановено по КАНД № 204/2008г. по описа на АС-Монтана. Ако административнонаказващият орган бе извършил проверка на възражението на наказания и спорните обстоятелства, би установил различна от констатираната фактическа обстановка, а именно че към датата на съставяне на АУАН – 01.04.2013г. е било изпълнено Предписание № 6/ 14.12.2012г., точка 6. Макар и към извършване на проверката от актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението да не е било изпълнено предписанието, то е постоянна практика на всички съдилища в страната, че административно-наказателното производство отпочва със съставянето на АУАН, тоест 01.04.2013г. Към тази дата обаче предписанието е било изпълнено и напрактика не е имало виновно поведение на жалбоподателя, което от обективна страна да съставлява административно нарушение.

          С оглед на изложените съображения съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

          Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Берковица

 

Р  Е  Ш  И  : 

                                                        

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12/ 208/ 16.05.2013г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” град Монтана, с което на „БСР” ООД със седалище и адрес на управление град София, представлявано от Р. Ангелов М., с ЕГН **********,***, офис 7 е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.415 ал.1 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: