Р Е Ш Е Н И Е

гр. Берковица, 29.10.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Берковски районен съд, І състав в публичното заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Калин Тодоров

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 345 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по предявен иск за връщане на заета сума по договор за заем с правно основание чл.240, ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищцата С.А.И. *** твърди, че на 07.08.2012 година е дала на ответника Л.К.П. *** в заем сумата 500 лева, която сума същия се задължил да й върне в срок до 31 септември 2012 година, за което същия подписал и разписка. Поддържа, че срока за връщане на сумата е изтекъл, но ответника отказвал да я възстанови, въпреки многократните покани. Моли съда, след установяване на твърдените обстоятелства да постанови решение, с което да осъди Л.К.П. да й заплати сумата 500 лева, съставляваща дадени му от нея пари в заем, като й присъди и направените по делото разноски.

Ответникът Л.К.П. ***, редовно известен, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по иска, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал събирането на такива. Редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не взема становище по иска.

Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

От представеното по делото копие от разписка (л.4 по делото), е видно, че на 07.08.2012г. ответникът Л.К.П. е получил в заем от ищцата С.А.И. сумата от 500 лева, като се е задължил да върне същата в срок до 31.09.2012г.

Предмет на спора е дължима ли е сумата по исковата претенция, и ако е дължима, то в какъв размер.

Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя. В настоящето производство ищцата - заемодател, посредством представеното копие от разписка, по категоричен начин доказа, че е предала претендираната сума от 500 лева на ответника с уговорката последния да върне сумата в срок до 31.09.2012г., т.е. че между страните по настоящия спор е налице валиден договор за заем. Макар да не е необходима за действителността на договора, тази разписка представлява писмено признание на дълга от заемателя и е средство за доказване на договора и за реалното предаване на сумата от заемодателя на заемателя. При така установения от ищцата факт на плащане, в тежест на ответника бе да докаже, че е върнал претендираната сума, което би обусловило и неоснователност на иска.

В процеса не се установи ответникът да е изпълнил задължението си по сключения договор за връщане на ищцата на заетата сума. Поради това настоящият състав приема, че предявения иск е доказан и основателен.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да възстанови на ищцата направените разноски по водене на делото в размер 50 лева държавна такса и 100 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложените мотиви, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Л.К.П. ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.А.И. ЕГН **********,***, сумата 500 (петстотин) лева по сключен договор за заем от 07.08.2012г. и 150 (сто и петдесет) лева направени съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: