Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 21.10.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………III състав,.гражданска колегия в публично заседание на 26 септември…..………….…………………… през две хиляди и тринадесета година…………........……………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.П.………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 278 по описа за 2013г…………………….…………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по иск за развод с правно основание чл.49 от СК.

 

         Ищцата В.П.А. твърди в исковата си молба, че с ответника са съпрузи, сключили граждански брак на 28.05.1994 година и от брака си имат две деца – Д., която вече е пълнолетна и Теодора, родена на *** година. Твърди, че след сключване на брака постепенно отношенията между тях се влошили. Ответникът често отсъствал, прибирал се употребил алкохол, упражнявал и физически тормоз върху нея. След раждането на второто им дете отношенията им още повече се влошили, отказвал да дава средства за отглеждането на децата, а закупувал вещи за негова лична употреба. Отказал дори да дойде за бала на голямата им дъщеря и се отнася лошо с нея. Взимал заеми, които тя връщала. Положението се влошило още повече след претърпяна от нея сериозна операция през 2010 г. Това състояние на брака я довело до извод, че същият е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което се обръща към съда с искане за неговото прекратяване. Моли съда, да постанови решение, с което прекрати брака, сключен между нея и ответника като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на последния, да й предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Теодора, да осъди ответника да й заплаща в качеството й на негов законен представител месечна издръжка в размер на 130.00 лева, да й предостави за ползване семейното жилище, след развода да носи предбрачното си фамилно име А.. нПретендира и направените в производството разноски.

         Ответникът в предоставения срок по чл.131 ГПК взема становище по предявения иск, оспорвайки изцяло исковата молба, като твърди, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака има ищцата.  Вината й се състои в това, че непрекъснато го упреква за неудачите си, иска повече и повече пари от него, макар той да отделя значителни средства, отглеждайки животни в с.Бокиловци заедно с майка си. Моли съда, да постанови решение, с което прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, като семейното жилище да бъде предоставено за ползване на него, а по отношение на предявения иск за издръжка на малолетното дете – съдът да определи такава в размер, по – нисък от претендирания.

        

Доказателствата по делото са писмени и гласни. След преценката им, съдът намери за установено следното:

 

Страните са сключили граждански брак на 28.05.1994 година.  От брака си две деца – Д., родена на *** година и Т., родена на *** година. Безспорно между тях е обстоятелството, че в последните години брачната връзка между е разкъсана, като отношенията им се характеризират с настъпило отчуждение и неразбирателство по различни въпроси от семейното им ежедневие. Страните са на едно мнение и по отношение на въпроса за упражняване на родителските права по отношение на него след прекратяване на брака. Следва да бъде изяснено, дали настъпилото в отношенията между страните разстройство е от категорията на визираното такова в СК,  наличието на което да обуславя прекратяване на брака, а с оглед на това да бъдат разрешени и останалите въпроси, последица от прекратяването на брака.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА БРАКА

 

          Състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като едно от основанията за допускане на развод, се характеризира с непоправимо изчезване на уважението и доверието между съпрузите, на взаимното разбирателство и общите усилия за обезпечаване благополучието на семейството. По разбиране на настоящия съдебен състав, това обстоятелство се доказа, не само от твърденията на страните, но и от събраните по делото доказателства. Доказа се “дълбоко” разстройство, т.е. пълно отсъствие на дължимото съдържание на брачната връзка. Настъпилото разстройство в нея е и “непоправимо”, т.е. то е окончателно, без възможност за преодоляване и възстановяване на съпружеските отношения. Свидетелство в тази насока е и настъпилата фактическа раздяла. Последната е резултат от пълното изчерпване от съдържание на брака, каквото е вменено от закона и морала. В отношенията между страните е настъпило непреодолимо отчуждение и никой от тях не полага грижи за запазване на семейната връзка или за преодоляване на това състояние.

        

          Причините, довели до това разстройство на брачната връзка са от различно естество. Страните са навели доводи за тежки брачни провинения – липса на грижа за дома и семейството от страна на ответника и поведение на ответника към ищцата, представляващо физически и психически тормоз, а същевременно ответникът намира провинение от страна на  ищцата в твърде високите й изисквания към него, както и в демонстриране на липса на уважение.

 

Съдът намира за безспорно установено от показанията на разпитаните свидетели, че причините, довели до разстройството на брака се коренят в поведението на съпруга.

 

         От показанията на разпитаните свидетели се установи, че скандалите в семейството на В. и Т. са чести. В повечето случаи завършват с физическо насилие, упражнено от ответника. Не са изолирани и случаите, когато ищцата след подобни инциденти е напускала семейното жилище, заедно се децата и се е установявала да живее при сестра си. След завеждане на делото за развод, ответникът е предизвикал отново скандал, като е изпочупил покъщнина, късал тапети. При този инцидент от месец август е упражнено и домашно насилие по отношение на непълнолетното дете, за което по искане на отдел „Закрила на детето” е налице и съдебно произнасяне в тази насока (факт, служебно известен на съда като докладчик по гр.д.402/2013 година).

 

         По разбиране на съда не се доказа по безспорен начин другото твърдяно брачно провинение, а именно неглижиране на отговорностите за дома и семейството основно от към материална гледна точка. От събраните доказателства се установи, че социално – битовите условия, в които живее семейството са добри; страните от наемно жилище в началото на връзката си са съумяли да създадат собствено жилище; притежават и други имоти, МПС; общо взето не са лишавали себе си и децата си от средства и материални блага, съпоставими с тези на едно средно статистическо семейство. Безспорно приносът за тези блага е и на двамата съпрузи, както се установи и от свидетелските показания.

Друго брачно провинение, което се твърди обаче за ищцата и което по разбиране на съда също не се доказа, е че изискванията на ищцата към ответника били завишени (в материално отношение). Това твърдяно брачно провинение и предходното такова следва да се разглеждат съвместно. По мнение на съда във времена на тежка световна финансова криза и крещящо социално разделение много трудно би могло да се постигне задоволителен баланс между възможности и желания. Още по – трудно е, когато в семейството е налице и здравословен проблем, какъвто в случая е налице при съпругата, изискващ продължително лечение и значителни средства. Може би хармония в отношенията между съпрузите би била постижима, ако на преден план търсеха един от друг задоволяване на други  потребности, не единствено парични, но такива са твърденията на двамата като брачни провинения у другия съпруг. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установи ищцата да е предявявала претенции към ответника за луксозни разходи, напротив посочи се организиране на тържество по случай завършване на средно образование на по – голямата дъщеря, необходими средства за лечението й и т.н. все разходи от ежедневна необходимост за едно семейство. (Закупуването на лек автомобил на дъщерята по повод абитуриентския й бал, без значение дали за 4 000 или 6 000 лева и без значение дали са поделени поравно между двамата родители, не са средства, необходими за посрещане на ежедневните нужди на семейството. Това е дар, който двамата родители са решили да дадат на дъщеря си и кой от тях с каква сума е участвал е без значение за преценката на съда относно твърдението за неглижиране на отговорностите към семейството, респ. с по – високите финансови очаквания и изисквания на съпругата).

 

Всичко това обосновава извода на съда, че брачната връзка е изпразнена от вмененото й от закона, морала и традицията значение и формалното й съществуване за в бъдеще е лишено от съдържание, поради което и бракът между страните следва да бъде прекратен с развод. Вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака с оглед гореизложеното, следва да се приеме, че има ответникът. Единствено ищцата е формулирала искане съдът да се произнесе по въпроса за вината, ответникът е заявил такова едва със становището си по същество на делото.  

        

С прекратяване на брака настъпват последици в имуществената и личната сфера на всяка една от страните. Законодателят е предвидил част от тези отношения да бъдат уредени непременно в рамките на бракоразводния процес.

         ПО ОТНОШЕНИЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ЛИЧНИТЕ КОНТАКТИ И ИЗДРЪЖКАТА НА ДЕЦАТА

 

          Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от СК, при допускане на развод съдът следва да се произнесе и относно упражняването на родителските права, личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата.

В конкретния случай между двамата родители няма спор по въпроса, кой да упражнява родителските права след прекратяване на брака. Ето защо съдът няма да излага подробни аргументи в тази насока. Следва да се отбележи само следното : по делото не са налице данни, които да поставят под съмнение родителския капацитет и възможността да поеме отговорността за отглеждането и възпитанието на малолетното дете на майката. Същевременно са налице данни за упражнен акт на домашно насилие от страна на бащата спрямо детето. С оглед на това в интерес на детето е действително упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, в каквато насока впрочем е и заявеното от страните.

 

Винаги, когато родителските права се предоставят за упражняване в пълен обем на единия родител, съдът следва да определи режим на лични контакти с другия. В исковата молба ищцата е предложила режим на лични контакти всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като бащата да има право да взема детето в 09.00 часа на съботния ден и да го връща в 18.00 часа на неделния ден. При преценката какъв режим е най – подходящ и би защитил най – добре интересите на детето, съдът следва да вземе предвид неговата възраст, пол, емоционална привързаност, битови условия и т.н., така че определеният режим да отговаря в максимална степен на потребностите на детето от контакт с двамата родители. В настоящото производство бе установено, че след образуване на делот за развод на 12.08.2013 година от страна на бащата е осъществен акт на домашно насилие по отношение на детето, в резултат на което последното е травмирано и изпитва страх. Настоящият състав намира, че следва да бъде определен такъв режим на личен контакт между бащата и детето, чрез който да бъде дадена възможност на бащата да закрепи връзката с детето, да му внуши чувство на сигурност и същевременно да е съобразен и с емоционалното състояние на детето към момента. Подходящ такъв би бил всяка първа събота от месеца от 09.00  до 18.00 часа, както и възможност бащата да  взема детето при себе си по една седмица през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуска на майката.

Съгласно разпоредбата на чл.143 от СК всеки родител е длъжен да издържа своите ненавършили пълнолетие деца. Предвид обстоятелството, че детето ще бъде отглеждано от единия родител, то другият следва да участва в неговата издръжка, като последната трябва да се определи при спазване на изискването на чл.142 от СК.  Ищцата в качеството си на законен представител на детето претендира издръжка в размер на 130.00 лева месечно, считано от датата на постановяване на съдебното решение като излага достатъчно доводи за това какви възможности има ответника. Последният твърди, че не може да заплаща издръжка в такъв размер, но не предлага конкретен такъв. И двамата родители не споделят пред съда нищо за потребностите на самото дете. Предвид факта, че детето е на 12 години, учи, момиче е, което навлиза във възраст на емоционално, полово и психическо съзряване по разбиране на съда средствата необходими за отглеждането му са около 220.00 лева месечно. От тях ответникът следва да заплаща по 130.00 лева, а останалата част от сумата следва да осигурява майката, ведно с ежедневните грижи по отглеждането. Този размер на издръжка няма да е непосилен за ответника, който макар и регистриран в БТ като безработен, както е видно от доказателствата по делото (писмени и гласни такива), работи, реализира доходи от животновъдство и от ремонт на автомобили. Към момента като негова собственост са регострирани пет леки и един товарен автомобил. 

          

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ

 

Установи се по делото, че семейното жилище на страните се намира в гр.Б. Жилището е придобито по време на брака. Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на онзи който е поискал това и съответно има жилищна нужда. При всички положения, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася по този въпрос, дори и без да е направено такова искане. При всичките хипотези на разпоредбата на чл.56 СК при решаване на въпроса кой от двамата бивши съпрузи да ползва семейното жилище, ръководещ за съда е интересът на ненавършилите пълнолетие деца. В конкретния случай се установи, че семейното жилище не може да бъде ползвано от страните в производството, както и че условията в него са подходящи за отглеждане на детето (социалния доклад). Установи се и че ответника пребивава преимуществено в с.Бокиловци, където освен собственик на стопански постройки е и собственик на жилище. От друга страна ищцата е с установена с експертно решение на ТЕЛК трудова неработоспособност. Ето защо съдът намира, че ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено  на  ищцата, тъй като именно тя има жилищна нужда и ще упражнява родителските права по отношение на малолетното дете и местоживеенето му ще е при нея.

 

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ФАМИЛНОТО ИМЕ НА ОТВЕТНИЦАТА

 

          Съгласно ЗГР и установената в страната традиция при сключване на граждански брак всеки един от съпрузите /обичайно съпругата/ може да приеме за свое фамилно име, това на другия съпруг или да го добави към своето. По този начин двамата афишират в обществото принадлежността си към дадена социална единица. При прекратяване на брака чрез развод общността между двамата съпрузи се разпада и носенето за в бъдеще на фамилното име на другия съпруг се изчерпва от съдържание, а от друга страна навежда нежелани асоциации.  Според законодателната уредба на тези отношения до 01.10.2009 година искане в тази насока можеше да направи съпругът, дал своето име при сключване на гражданския брак. Редакцията на чл.53 СК обаче дава тази възможност само на съпругът, променил фамилното си име. Такова искане е направено и съдът намира за основателно ответницата за в бъдеще да носи предбрачното си фамилното име – А..

 

          Ищцата в производството е заплатила дължимата ДТ за образуване на делото за развод. Следва да бъде заплатена такава и за окончателното му допускане. Следва да бъде заплатена  ДТ върху размера на присъдената издръжка от страна на ответника. Ищецът в производството е претендирал разноски. Според разпоредбата на чл.329 ГПК съдебните разноски се възлагат върху виновния съпруг, а когато няма вина или и двамата са виновни, разноските остават в тежест на тях, както са ги направили. Следователно ответникът дължи заплащане и на направените разноски.

 

         При такъв разбор на доказателствата  съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между В.П.А. с ЕГН ********** *** и Т.К.А. ***, сключен на 28.05.1994 г. в гр.Берковица, акт 30/28.05.1994 година, поради ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО по вина на Т.К.А..

  

         ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Т.Т.А. с ЕГН ********** на майката В.П.А., като ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето при майката.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Т.К.А. с детето Т. всяка първа събота  от месеца по местоживеене на детето от 09.00 до 18.00 часа, както и да го взема при себе си по една седмица през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

 

         ОСЪЖДА Т.К.А. *** ДА ЗАПЛАЩА В.П.А. с ЕГН ********** *** в качеството й на майка и законен представител на детето Т.Т.А. с ЕГН ********** по 130.00 лева месечна издръжка, считано от 21.10.2013 година, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

 

         ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в  гр.Б. на В.П.А..

 

         ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака ищцата В.П.А. да носи само предбрачното си фамилно име А..

 

ОСЪЖДА Т.К.А. *** ДА ЗАПЛАТИ В.П.А. с ЕГН ********** *** сумата 525.90 лева направени в производството разноски.

 

         ОСЪЖДА Т.К.А. *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ВСС 187.20 лева ДТ върху присъдената издръжка, 25.00 лева ДТ за допускане на развода, както и 5.00 лева ДТ за издаване на изпълнителен лист.

 

        

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните, че е изготвено.

                                                                                             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: