Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 28.10.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 26 септември.………………………………………… през две хиляди и тринадесета година…………...……….…………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.П.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 271 по описа за 2013г…………..…………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.135  по описа на БРС за 2013 година.

 

Ищците в производството „Райфайзенбанк” ЕАД твърдят, че по силата на договор за  банков кредит от 30.11.2007 година предоставили на ответното дружество и солидарния длъжник заем в размер на 30000.00 лева. Според договора последните получили сумата, като се задължили да върнат на ищеца заетата сума разсрочено за период от 59 месеца по 681.06 лева месечно. Солидарният длъжник се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за плащане на всички дължими суми по договора. Последно плащане по кредита е извършено на 31.10.2011 г. Това дало повод на ищците да предявят вземането си в заповедно производство по реда на чл.410 ГПК. На 25.03.2012 година съдът е издал заповед за изпълнение за сумата от 8230.80 лева, представляваща задължение по договора за кредит, 631.99 лева редовна лихва за периода 20.10.2011 г. – 19.11.2012 г., 3300.20 лева наказателна лихва за периода 20.10.2011 до 21.03.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата от 22.03.2013 година до окончателното й изплащане, както и 736.26 лева разноски в производството. Предвид обстоятелството, че длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, то ищецът е предявил иск за установяване на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено вземането му в посочените размери. Претендират и осъждане за разноските в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата П.В.С. взема становище за  неоснователност на предявения  иск. На първо място посочва, че липсват писмени доказателства за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, каквито се изискват съгласно чл.19, 20 и 21 от договора. Прави искане за удължаване на срока за отговор с оглед евентуално конституиране на застрахователно дружество, поело риска от смъртта на кредитоискателя, което искане съдът не е уважил.

Ответното дружество „Зити корп” ЕООД, град Берковица не взема становище по предявения иск.

 

Доказателствата по делото са писмени. Приложено е и ч.гр.д.135/2013 година, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца в производство по чл.410 ГПК. Прието е и заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза. След преценка на представените доказателства, съдът приема за установено следното :

 

Не се спори между страните, че между тях е било налице облигационно отношение, по силата на което ищците предоставили на ответното дружество заем в размер на 30000.00 лева, а като солидарен длъжник по договора приела да отговаря и ответницата С.. Според договора последните получили сумата, като се задължили да върнат на ищеца заетата сума, разпределена на 59 месечни вноски от по 681.06 лева месечно и една вноска от 573.56 лева. Последно плащане по кредита е извършено на 20.10.2011 г., като действието на последния бил определен на 20.11.2012 година. Това дало повод на ищците да предявят вземането си в заповедно производство по реда на чл.410 ГПК. На 25.03.2013 година съдът е издал заповед за изпълнение за сумата от 8230.80 лева, представляваща задължение по договора за кредит, 631.99 лева редовна лихва за периода 20.10.2011 г. – 19.11.2012 г., 3300.20 лева наказателна лихва за периода 20.10.2011 до 21.03.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата от 22.03.2013 година до окончателното й изплащане, както и 736.26 лева разноски в производството. Размерът на посочените вземания се установява и от заключението на вещото лице.

Основното възражение на ответницата С. за недължимост на претендираните от Банката суми се свежда до смъртта на „Тодор Ангелов Стоянов, подписал договора като Управител на „Зити корп” ЕООД.  За последното обстоятелство не сочи доказателства, нито пък формулира конкретно твърдение за отражението на смъртта му към облигационното отношение с Банката.

По разбиране на съда ответницата смесва физическото лице Тодор Стоянов  - Управител и юридическото лице „Зити корп” ЕООД.  Страни по договора, предмет на спора са от една страна Банката, а от друга търговското дружество „Зити корп” и физическото лице П.С.. Последиците от неизпълнението на договора настъпват в патримониума на търговското дружество, а не на неговия управител. Със смъртта на управителя дружеството не престава съществуването си. Напротив. От справка в търговския регистър е видно, че дружеството съществува, надлежно регистрирано и представлявано от П.С.. В случая тя участва в производството веднъж като представляваща юридическото лице и втори път със самостоятелното качество на солидарен длъжник по договора, какъвто е приела да бъде като физическо лице. За по – голяма яснота следва да се отбележи и следното. Дали физическото лице Тодор Стоянов е имал сключена застраховка живот и дали П.С. е вписала отказа си от наследството му, в конкретния случай е без значение, тъй като страна по договора е „Зити корп” ЕООД, а не Тодор Стоянов.

За конкретното производство от значение е да бъде установено : налице ли е неизпълнение на договора; това неизпълнение такова ли е, че да обоснове предсрочна изискуемост на цялото вземане; неговият размер.

Както бе посочено по – горе на 30.11.2007 година между Банката от една страна и от друга „Зити корп” ЕООД като кредитополучател и П.В.С. като солидарен длъжник бил сключен договор за кредит. Крайният срок на погасяване на задължението бил определен на 20.11.2012 година. В договора били договорени и задълженията на солидарния длъжник, а именно че последният отговаря солидарно (наред, заедно) с кредитополучателя при условията на чл.121 ЗЗД за плащането на всички дължими суми, в т.ч. лихви – договорени и наказателни, такси, комисионни и разноски. Конкретният договор между страните препраща в клаузите си към клаузите на Общите условия на Банката за предоставяне на микрокредити. Така били установени случаите, при които е налице неизпълнение на договора. Страните се съгласили (т.11 от договора-л.13 от делото), че при неплащане на което и да е парично задължение по този договор в продължение на 90 дни, целият кредит, ведно с дължимите такси, разноски, лихви,от следващия ден става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо каквото и да е изявление от страна на Банката към кредитополучателя или солидарния длъжник. Както установи и вещото лице последно плащане по договора е налице на 20.10.2011 година. Ответниците не са изпълнили основното задължение по договора, а именно да върнат заетата сума. Падежът на последната вноска по предоставения кредит е 20.11.2012 година. Независимо от това към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са били налице основания за предсрочна изискуемост на цялото вземане. Към датата на издаване на заповедта за изпълнение е било налице просрочие на  14  месечни вноски, поради което безспорно по силата на сключения между страните договор е било налице настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане.

Неоснователно е възражението, че изявлението на Банката за обявената предсрочна изискуемост не е станало достояние на ответниците. На първо място, както бе посочено по – горе, по силата на самия договор между страните, за да настъпи предсрочната изискуемост не е необходимо нито изрично изявление на Банката, още по – малко пък то да е отправено към длъжниците. На следващо място по делото са налице доказателства, от които е видно, че преди да пристъпи към събиране на вземането си по съдебен ред, Банката е отправила такова писмено изявление (л.18-21 от делото), като в известието, попълнено от куриерската фирма е отбелязано, че лицето отказва да получи писмото.

По гореизложените мотиви, съдът намира предявения иск за доказан, поради което и вземането на ищеца към ответниците следва да бъде установено със сила на присъдено нещо.

При този изход на делото ответниците  дължат на ищеца заплащане на направените от последния в настоящото производството разноски.

 

По горните съображения съдът

 

          

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА за установено вземането на Райфайзенбанк /България/” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Гогол 18-20, ЕИК 831558413, представлявана от Ани Василева Ангелова – изпълнителен директор, Михаил Танев Петков – прокурист и Ю.П.В. – пълномощник СОЛИДАРНО СРЕЩУ „ЗИТИ КОРП.” ЕООД с ЕИК 111553672, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул. Хризантема № 13, представлявано от П.В.С. и П.В.С. с ЕГН **********о*** ЗА СУМАТА от размер 8230.80 лева главница,  631.99 лева редовна лихва за периода 20.10.2011 г. – 19.11.2012г., наказателна лихва в размер на 3300.20 лева за периода 20.10.2011г. - 21.03.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2013 година до окончателното изплащане, произтичащи от Договор за банков кредит № 41089/30.11.2007 г., заедно с направените разноски в размер 243.26 лева държавна такса и 493.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА  „ЗИТИ КОРП.” ЕООД с ЕИК 111553672, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, ул. Хризантема № 13, представлявано от П.В.С. и П.В.С. с ЕГН **********о*** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Райфайзенбанк /България/” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Гогол 18-20, ЕИК 831558413, представлявана от Ани Василева Ангелова – изпълнителен директор, Михаил Танев Петков – прокурист и Ю.П.В. – пълномощник сумата от 1086.26 лв. направени в настоящото производство разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч.гр. 135/2013 година за произнасяне по чл.416 ГПК.

 

 

                                                                      

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :