МОТИВИ:                                                                     НЧХД 398 / 2013г.

 

 

          Обвинението е предявено с тъжба по чл.130 ал.1 от НК.

Подсъдимата Б.И.В. е обвинена в това, че на 22.05.2013г. около 09.00 часа в местността „Сарановец” в землището на град Берковица е причинила на М.П.Ц. *** чрез нанасянето на множество удари с дървен кол в областта на главата и ръцете лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно - контузни рани по лявата теменно – слепоочна област, оток, кръвонасядане с охлузване в дясната тилна област на главата, кръвонасядане по лявата мишница, оток и кръвонасядане по лявата предмишница, кръвонасядане по дясна мишница, оток и кръвонасядане по гърба на дясната ръка с разкъсно – контузна рана в областта на І-ва фаланга на ІІІ-ти пръст, довели до причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

                   Тъжителката М.П.Ц. *** чрез упълномощен представител поддържа така предявеното обвинение в хода на съдебната прения и молят съда да постанови присъда, с която признае подсъдимата за виновна, като й наложи съответното наказание. Молят още съда да уважи предявения с тъжбата граждански иск в пълният му размер.

          Подсъдимата Б.И.В. не се признава за виновна, като дава подробни обяснения по обвинението. Моли съда да постанови присъда, с която я признае за невинна и я оправдае по повдигнатото обвинение. Навежда още доводи, че на датата на обвинението не се е намирала на територията на град Берковица.

          Доказателствата са писмени и гласни.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство и във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

          Подсъдимата Б.И.В. ***. Не е осъждана за извършени престъпления от общ характер и не й е налагано административно наказание по реда на чл.78а ал.1 от НК /реабилитирана по право/.

          Тъжителката М.П.Ц. ***.

          Двете притежават недвижими имоти – лозе и вила в местността „Сарановец” в землището на град Берковица.  Те не са в добри отношения от години.

          На 22.05.2013г. тъжителката М.П.Ц. отишла на лозето си около 08.00 часа сутринта. Била закарана с автомобил от свидетеля А*** И*** Й***, мъжът, с който живеят на семейни начала. Последният я оставил на мястото и се върнал в града по работа. Прибирайки се към града свидетеля Й*** забелязал, че подсъдимата Б.В. пеша отива към лозето си.

          Няколко минути по – късно подсъдимата В. била забелязана и от свидетелката Ц*** В. К***. Последната също притежава имот в тази местност и по това време била в него, за да почисти малините си.

          След около 30 минути свидетелката Ц*** В. К*** излязла от двора си, за да изхвърли боклук на сметището, което е в непосредствена близост. В този момент забелязала подсъдимата Б.В. да отваря портата на лозето на тъжителката М.Ц., като в ръка носела дървен кол. На тази свидетелка й било известно обстоятелството, че тъжителката и подсъдимата не са в добри отношения и предположила, че ще се случи нещо. Предвид на това влязла вътре и се опитала да позвъни на свидетеля А*** Й***, но той не отговорил. Решила да се преоблече с чисти дрехи, тъй като била с такива работни и да отиде, за да види какво се случва. След 15 минути откакто видяла, че подсъдимата отива при тъжителката забелязала по улицата да минава МПС управлявано от свидетеля Д*** Х***, а до него седяла тъжителката М.Ц. с наранено лице.

          По същото време на 22.05.2013г. около 08.30 часа до 09.00 часа свидетеля Д*** Х*** бил на лозето си, което е в непосредствена близост с това на тъжителката М.Ц.. Свидетелят живее на това място през топлите месеци. Той бил извикан по име от тъжителката Ц., с молба да я закара до болницата, за да потърси помощ. Лицето й било в кръв. Обяснила на свидетеля, че подсъдимата Б.В. е „пребила с кол, като куче”. Свидетелят Х*** я отвел своевременно от болничното заведение.

          На същият ден – 22.05.2013г. около 12.30 часа тъжителката М.Ц. е посетила съдебен лекар Й*** Д***, Началник отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ – Монтана. След прегледа същият констатирал, че тъжителката М.П.Ц. има разкъсно - контузни рани по лявата теменно – слепоочна област на главата, оток, кръвонасядане с охлузване в дясната тилна област на главата, кръвонасядане по лявата мишница, оток и кръвонасядане по лявата предмишница, кръвонасядане по дясна мишница, оток и кръвонасядане по гърба на дясната ръка с разкъсно – контузна рана в областта на І-ва фаланга на ІІІ-ти пръст. Според експерта уврежданията са получени по механизма на удари с или твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време и начин посочен от тъжителката. Посочените увреждания са от естеството да й е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За тези си констатации издал медицинско удостоверение № 63/2013г. – арг.л.27-29 от делото. Тъжителката М.П.Ц. посетила и специалист нервни болести и специалист очни болести – арг.л.30 - 31 от делото.

          На следващият ден- 23.05.2013г. тъжителката М.П.Ц. подала жалба до РУ”Полиция” град Берковица, в която обяснила за случая. Въз основа на това бил съставен и протокол за предупреждение от 07.06.2013г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. По делото се събраха две групи свидетелски показания. Към първата група са тези на подсъдимата – свидетелските показания на Р*** Г*** Ц*** и В*** И*** К***. Показанията на тези свидетели са в смисъл, че подсъдимата не се е намирала на територията на град Берковица по време на твърдяното престъпление. Втората група свидетелски показания са на тези на Ц*** В. К***, Д*** Х*** Д*** и А*** И*** Й***, които изцяло подкрепят твърденията на тъжителката изложени в тъжбата.

          Съдът намира, че следва да се даде вяра на свидетелските показания от втората група. Действително нито един от свидетелите не е видял подсъдимата да нанася удари на тъжителката, но същите са последователни в разказа си и дават една ясна картина, която се подкрепя и от писмените доказателства. Първо, свидетелката Ц*** К***, която е в близки отношения и с двете страните по делото по безспорен и несъмнен начин установява, че тъжителката е пристигнала първа на място, придружена от мъжът, с който живее – св.Й***. Установява още, времето на пристигане на място на подсъдимата. Това е в пълно единство и с показанията на свидетеля Й***, че тръгвайки от лозето е видял подсъдимата да отива в тази посока. Свидетелката К*** дава показания в смисъл, че подсъдимата В. е носела дървен кол със себе си и е влязла в имота на пострадалата, тъжителка в настоящият процес. В тази насока са и твърденията на тъжителката. Ударите, които са причинени от подсъдимата според експерта изготвил съдебно- медицинското удостоверение са причинени по начин твърдян от пострадалата. Свидетелят Д*** Д*** е първият свидетел, който е видял тъжителката непосредствено след инцидента и показанията за вида на нараняванията съвпада на описаните в медицинското удостоверение такива. Нещо повече, още на място, веднага тъжителката е заявила, че нанесените й удари са от страна на подсъдимата В.. Показанията на тези свидетели са в унисон и с писмените доказателства по делото – полицейската преписка. Още на следващият ден тъжителката е подала жалба до РУ”Полиция”-Берковица, като подробно е обяснила за случая. Предвид на това последните са взели мерки, като са изготвили и протокол за предупреждение от 07.06.2013г.-л.35 от делото, който подсъдимата е отказала да подпише. Съдът дава вяра на тази група свидетели, тъй като в техните показания има последователност, която говори за обективност на показанията – идване на лозето от  тъжителката и подсъдимата,  дата и време, подсъдимата е носела дървен кол и е влязла в лозето на пострадалата, телесните увреждания на пострадалата и търсенето на медицинска помощ първо в град Берковица, а по – късно и освидетелствана от съдебен лекар в град Монтана, съотвествие на твърдените удари с начина на причиняването им, подаване на жалба до РУП.

          Съдът не кредитира показанията на свидетелите Р*** Ц*** и В*** К***. Тези свидетели с абсолютна прецизност си спомнят събитието от преди 6 месеца. Точността е завидна и с абсолютна лекота дори възпроизвеждат точния час. Тези показания останаха изолирани от останалите свидетелски показания, както и от писмените доказателства събрани в хода на производството. Налице е индиция за заинтересованост в показанията на тези свидетели. Свидетелят Р*** Ц*** в показанията си установява, че съпруга на подсъдимата и неговия баща са добри приятели, а също така са и от едно село. Свидетелят В*** К*** в показанията си навежда доводи, че са познати със съпруга на подсъдимата.      

          Обясненията дадени от подсъдимата В. в хода на съдебното следствие съдът намира за нейна естествена защитна позиция.  Те не се подкрепиха по никакъв начин от събрания в хода на производството доказателствен материал.

          Въз основа на гореизложената фактическа обстановка и при този предварителен разбор на доказателствата съдът достига до следните правни изводи:

Безспорно се установи от доказателствата по делото, че подсъдимата И*** И. Н*** на 22.05.2013г. около 09.00 часа в местността „Сарановец” в землището на град Берковица е причинила на М.П.Ц. *** чрез нанасянето на множество удари с дървен кол в областта на главата и ръцете лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно - контузни рани по лявата теменно – слепоочна област на главата, оток, кръвонасядане с охлузване в дясната тилна област на главата, кръвонасядане по лявата мишница, оток и кръвонасядане по лявата предмишница, кръвонасядане по дясна мишница, оток и кръвонасядане по гърба на дясната ръка с разкъсно – контузна рана в областта на І-ва фаланга на ІІІ-ти пръст, довели до причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

При постановяване на присъдата съдът взе предвид, че макар да няма пряк очевидец на нанасянето на удари от страна на подсъдимата към тъжителката, то са налице множество косвени доказателства, които водят до този единствен извод. В тази насока е и Решение № 93/23.06.1994г. по н.д. № 95/1994г. на ВК, докладчик съдията Раймундов, в което се визира, че при използване на косвени доказателства в наказателния процес е допустимо постановяване на осъдителна присъда само когато 1. между всички улики и останалите обективни доказателства съществува хармонично единство, 2. направеният извод е единственият възможен и 3. той не поражда никакви съмнения. 

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

 

          С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата Б.И.В. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130 ал.1, като на 22.05.2013г. в местността „Сарановец” в землището на град Берковица е причинила на М.П.Ц. *** телесна повреда извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От обективна страна, изпълнителното деяние, изразяващо се в причиняване на телесно уврежда е било реализирано от подсъдимата.

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :

 

За извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определи съответното наказание на от подсъдимата.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата Б.И.В. за така извършеното от нея престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Смекчаващи вината обстоятелства –  дългогодишните влошени отношения, повлияна от които е нанесла телесното увреждане.

Отегчаващи вината обстоятелства – няма.

Непризнанието на вината не може и не следва да бъде прието като отегчаващо вината обстоятелство. 

Видно от приетата в съдебно заседание справка за съдимост, се установява, че подсъдимата Б.И.В. не е осъждан за извършено престъпление от общ характер, както и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК /реабилитирана по право/. От деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Подсъдимата В. е била пълнолетна към момента на осъществяване н инкриминираното деяне, като спрямо лицето целите на чл.36 от НК  успешно  могат  да  бъдат  постигнати  чрез налагане на административно наказание.

Налице са всички предпоставки по чл.78А ал.1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на подсъдимата Б. И.В..

При определяне размера на наказанието, съдът съобрази, че деянието е с относително по-ниска степен на обществена опасност. С ниска степен на обществена опасност е и самата подсъдима. Предвид посочените обстоятелства и на основание чл.78а ал.1 от НК, съдът намира съответно за извършеното деяние и неговия автор административно наказание “глоба” в размер на предвидения в закона минимум от 1 000.00 лева.

         С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на тази подсъдима и по отношение на останалите граждани.

         

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

 

          На основание чл.84 от НПК в настоящият наказателен процес е приет за съвместно разглеждане  граждански иск против подсъдимата Б.И.В. предявен от М.П.Ц. за сумата от по 1 000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 22.05.2013г. до окончателното й изплащане.

            Съдът намери така предявения граждански иск за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.

          По делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимата Б.И.В. е причинила на пострадалата неимуществени вреди в следствие на телесната увреда, от което са произтекли неблагоприятни последици за последната. Тези неблагоприятни последици от процесното инкриминирано деяние представляват неимуществени вреди, които подсъдимата е длъжна да обезщети.

При този изход на делото подсъдимата Б.И.В. следва да ЗАПЛАТИ на М.П.Ц. *** сумата от 400.00лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 22.05.2013г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск в останалата част над уважения размер до предявения такъв от 1 000.00 лв. за неимуществени вреди като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Подсъдимата Б.И.В. следва да заплати предвид изхода на делото на тъжителката М.П.Ц. направените по водене на делото разноски в размер на 162.80 лева.

          Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата Б.И.В. следва да ЗАПЛАТИ държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск в размер на 50.00лв, както и 5.00 лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

Няма приложени по делото веществени доказателства.

По горните съображения, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: