МОТИВИ

към присъда по НОХД № 382 по описа на Районен съд град Берковица за 2013 година, четвърти наказателен състав.

 

Подсъдимият З.Н.В. се обвинява от Районна прокуратура град Берковица в това, че на 03.08.2013г. в село М***, обл.М***, в условията на повторност и в немаловажен случай, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на деянието и можещ да ръководи постъпките си, отнел от владението на К.Д.А., гражданин на В*** и А.А., гражданка на В***  и двамата от град Д***, ул.„К*** г***” № ** чужди движими вещи, а именно  сумата от 700.00 лева, с различен номинал и от владението на  М.Д.А., гражданин на В***,  град Б***, ул.„Д*** р***” № **, чужди движими вещи, а именно сумата от 1 220.00лв в банкноти с различен номинал, без съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т. 3 от НК.

          Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение и взема становище, че то е доказано по несъмнен начин, за което и следва да се наложи съответното наказание на подсъдимия при спазване на изискванията на Закона. Взема становище, че следва да се определи наказание “лишаване от свобода” при условията на чл.54 от НК, като същото бъде определено в минималния предвиден в правната норма размер, предвид възраста на подсъдимия. Счита, че така определеното, наказание ще е съобразено с осъщественото деяние и личността на подсъдимия, както и с постигане на целите на генералната превенция. Навежда доводи, че наказанието следва да се изтърпи ефективно предвид на това, че е с положителна съдимост. Навежда още доводи, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК досежно едно от наказанията, както и следва да се определи общо наказание по реда на чл.25 ал.1 от НК.

         Гражданският ищец М.Д.А. чрез процесуалният си представител взема становище за основателност на иска, поради което моли съда да го уважи в претендирания размер, ведно със законните последици от това.

          Подсъдимия З.Н.В. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като дава обяснения, че е направил деянието в следствие на лекомислие. Служебният му защитник в хода на съдебните прения моли съда да постанови присъда, с която му наложи наказание в предвидения в правната норма минимален размер.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено следното:

От фактическа страна:   

 

Подсъдимият З.Н.В. е на 17 години към датата на извършване на деянието. Живее в село М***, обл.М***. Роден е на  ***г. в гр.Б***. Осъждан е 8 пъти за извършени престъпления от общ характер, като присъдите са на различни съдилища и са постановявани различни по вид и размер наказания. 

            Свидетелите К.Д.А., Д. Аирйн А. и М.Д.А. са граждани на Кралство Великобритания.

         Последният закупил недвижим имот – къща в село М***, обл.М***. Направил ремонт на същата и поканил първите двама да гостуват на него и съпругата му Д***.

         На 30.07.2013г. всички, четиримата пристигнали в РБ*** и се настанили в село М***, обл.М*** в дома на своя сънародник М.А..

             На 03.08.2013 година всички свидетели отишли на екскурзия до Белоградчишките скали и пещерата „Магура”. Къщата на останала  празна, но заключена от собственика.

           В същото село М***, обл.М*** живеел и подсъдимия З.Н.В.. На подсъдимия било известно  обстоятелството, че в къщата на улица „Т*** № *, в село М***, обл.М*** живеят англичани, както и че същите в момента ги няма. Предполжил, че в дома има доста пари и решил да извърши кражба. За целта отишъл на посочения адрес и проникнал в  къщата през недобре затворен прозорец, като се покатерил на пейка, която се намирала под прозореца. В резултат на това оставил  дактилоскопни следи по подпрозоречната рамката на прозореца. След това претърсил стаите и дрехите на  английските граждани, свидетели по делото.

         В стая на първия етаж от къщата, която се обитава от свидетеля М.А. и съпругата му Д. е отнета сумата от 1 220.00 лева. Няколко дни преди датата на инкриминираното деяние свидетеля А. изтеглил от своята банкова сметка ***, която в последствие обменил в български лева и възлизала на стойност 1 200. 00 лева. Свидетелят предложил на съпругата си да разделят поравно парите, тъй като ако се извърши кражба да не е цялата сума. Ето защо в портфейла на свидетеля А. останала сумата от 600.00лв. и в портфейл на съпругата му останала сумата от 600.00 лева. Свидетеля А. оставил неговите пари в дървен шкаф, където имало пликче в монети на стойност 20.00 лева. След като установили, че неговият портфейл липсвал веднага потърсили този на съпругата му. Не го открили и него.

         По същото време свидетелите  К.Д.А. и Д. Аирйн А. установили, че и от тяхната стая са отнети пари на обща стойност 700.00 лева, която сума били обменили с цел престоя си в РБ. Сумата е и на двамата свидетели.

         Противозаконно отнетите парите подсъдимия З.В. изхарчил за свои нужди – пътувал до град Бургас и Чепеларе. За извършеното разказал на баща си – свидетелят Н.В.Т.. Последният в съдебно заседание изразява желание да възстанови противозаконно отнетото на тримата свидетели.

         На досъдебното производство е изпълнена експертна справка по дактилоскопна следа от Георги Николов Манов, мл.експерт при НТЛ към РУП-Берковица. От заключението на експерта е видно ,че намерената и иззета дактилоскопна следа, върху външната страна на  подпрозоречна дъска от прозореца на първия етаж  на къщата в с.Мездрея , ул.Тринадесета № 3  е оставена от подсъдимия З.Н.В.. Съдът изцяло възприема експертната справка, като обективна и компетентно дадена, а още повече и не оспорена от страните по делото.

По доказателствата:

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, посочени по-горе, а имено: свидетелските показания на К.Д.А., Д. А*** А. и М.Д.А., дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 ал.7 във връзка с ал.5 във връзка с ал.1 т.5 от НПК, както и показанията на свидетеля Н. Й*** Т. дадени в хода на съдебното следствие, както и самопризнанието на подсъдимия.

Съдът възприе тази фактическа обстановка и въз основа на изготвената експертна справка, както и писмените доказателства приети по реда на чл.283 от НПК.

При тази система от преки доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:

          Подсъдимият е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието макар и непълнолетен е  бил в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание, адекватен и подреден.

          От обективна страна според становището на съда, действията на подсъдимия са съставомерни за осъщественото от него изпълнително деяние на престъплението по чл.195 ал.1 т.7 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че подсъдимият е отнел противозаконно чужда движима вещ /пари/ на свидетелите К.Д.А., Д. Аирйн А. и М.Д.А. на обща стойност 1 920.00 лева. В тази насока са всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, както и направеното самопризнание. Видно от справка за съдимост на подсъдимия В. същият е осъждан 8 пъти с влезли в законна сила присъди, като са му налагани различни по вид и размер наказания. Първата присъда е влязла в законна сила на 01.07.2011г. по НОХД № 417/2011г. на РС-Сливен за извършено престъпление по чл.194 във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК, а последната влязла в законна сила присъда преди датата на настоящето деяние е на 03.07.2013г. по НОХД № 239/2013г. по описа на РС-Ямбол. Всички наложени наказания на подсъдимия В. са за извършени престъпления по чл.195 от НК и по чл.194 от НК. Преди извършване на настоящето деяние има 5 влезли в законна сила присъди. 

Със споразумение по дело № 2330/2012 година  на РС-Стара Загора, за престъпление по чл.  195 ал.1 т.5 и т.7 от НК е осъден на пробация с задължителни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК. Това осъждане обуславя квалификацията по настоящото деяние – чл. 195 ал.1 т.7 от НК. Ето защо съдът намира, че правилно е квалифицирано обвинението като извършено при условията на повторност. Разпоредбата на чл.28 ал.1 от НК /респективно на чл.195 ал.1 т.7 от НК/ визира, че деянието се счита за извършено повторно, когато деецът е извършил престъпление, след е като е бил осъден с влязла в законна сила присъда за друго такова престъпление. В случай не са изтекли сроковете по чл.30 ал.1 от НК. Настоящето деяние е извършено след като подсъдимият е осъждан 4 пъти с влезли в законна сила присъди за извършени престъпления по чл.195 от НК.

От субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението при пряк умисъл като форма на вината. Тази форма изхожда от установените факти по делото. Същият е съзнавал обществено опасните последици и е търсел настъпването на техния резултат, свързан с противоправното отнемане на чужда движима вещ. Подсъдимия е бил съгласен с обществено-опасният характер на поведението си и е целял настъпването на тези общественоопасни последици. Налице е проявление на съставомерни признаци за осъществено от него деяние от субективна страна.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определи съответното наказание на подсъдимия.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за така извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Смекчаващи вината обстоятелства – признание на вината и безконтролното му детство довело го до приятелства с криминално проявени лица.

Отегчаващи вината обстоятелства – предишни осъждания.

При определяне на наказанието на подсъдимия съдът счете, че са налице смекчаващи вината обстоятелства и определи наказанието при условията на чл.54 от НК при превес на такива.

          За извършеното от подсъдимия З.Н.В. престъпление съдът му наложи съответното наказание от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА /1 година и 3 месеца/ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Налице са законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК в процесният случай, тъй като е с положителна съдимост. Предвид на това съдът постанови наложеното наказание да се изтърпи ефективно като на основание чл.191 ал.2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя “общ” режим и осъдения се настани в Поправителен дом Бойчиновци. Съгласно разпоредбата на чл.191 ал.2 от ЗИНЗС на лишените от свобода непълнолетни първоначално се определя общ режим и като се вземе предвид, че не са налице предпоставките на ал.3 от същият текст, за определяне на строг режим за изтърпяване на наказанието, тъй като подсъдимия З.В. не е изтърпявал преди наказание лишаване от свобода, не е извършвал бягство или груби, или системни нарушения на реда и дисциплината в поправителния дом и няма остатък от наказанието повече от 5 години.

          С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.

         Съдът счете, че в конкретният случай са налице условията на чл.68 ал.1 от НК и преведе в изпълнение наказанието наложено с присъда по НОХД № 168/2012г. по описа на РС-Сливен, влязла в законна сила на 05.03.2012г, с която е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнение на наказанието за срок от три години, считано от влизане в законна сила на присъдата. Тази присъда е влязла в законна сила на 05.03.2012г, а настоящето деяние е извършено на 11.06.2013г, тоест в изпитателният срок по чл.66 от НК. Предвид на това съдът приведе в изпълнение и наказанието по НОХД № 168/2012г. по описа на РС-Сливен.

         На основание чл.25 ал.2 от НК съдът приспадна изтърпяното от преведеното наказание, в случай, че има такова.

         Съдът след като се запозна с цялостната съдимост на подсъдимия З.Н.В. счете, че в конкретният случай са налице условията на чл.25 във връзка с чл.23 от НК и определи едно общо наказание по присъди постановени по НОХД № 1623/ 2011г. по описа на РС – Сливен, влязла в законна сила на 12.12.2011г. и по НОХД № 239/ 2013г. по описа на РС – Ямбол, влязла в законна сила на 03.07.2013г. до размера на най - тежкото от тях, а именно ПРОБАЦИЯ, като на основание чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК определя пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.42б ал.1 от НК определя периодичност на изпълнение 2 пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в законна сила и привеждането й в изпълнение.          Тези две деяния са извършени преди да е имало влязла в законна сила присъда за което и да е от тях. Съдът счете, че при определяне на общото наказание изпълнението следва да бъде ефективно, с оглед целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

Съдът приспадна на основание чл.25 ал.2 от НК изтърпяната част от наказанията по присъди участващи в определеното общо наказание.

Съдът след като се запозна с цялостната съдимост на подсъдимия З.Н.В. счете, че в конкретният случай са налице условията на чл.25 във връзка с чл.23 от НК и определи едно общо наказание по присъди постановени по НОХД №294/ 2013г. по описа на РС – Берковица, влязла в законна сила на 02.10.2013г, по НОХД № 581/ 2013г. по описа на РС – Сливен, влязла в законна сила на 23.09.2013г. и настоящата присъда /по НОХД № 382/2013г. на РС-Берковица/ до размера на най - тежкото от тях, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи ефективно, като на основание чл.191 ал.2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя “общ” режим и осъдения се настани в Поправителен дом Бойчиновци. Деянията по тези присъди са извършени преди да е имало влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях. Ето защо съдът счете, че са налице условията на определяне на общо наказание по реда на чл.25 от НК.

Съдът приспадна на основание чл.25 ал.2 от НК изтърпяното по присъди участващи в групирането /ако има такова/.

Останалите наказания по НОХД № 417/11г. на РС-Сливен и по НОХД № 2330/2012г. на РС-Стара Загора следва да се изтърпяват самостоятелно.

         Съдът намира, че в конкретният случай не е наложително да се прилага разпоредбата на чл.24 от НК по отношение на определеното общо наказание, тъй като и по този начин ще бъде превъзпитан дееца.

 

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

 

          На основание чл.84 от НПК в настоящият наказателен процес е приет за съвместно разглеждане  граждански иск против подсъдимия предявен от М.Д.А. /M*** J*** A***/, роден на ***г. във В*** /UK/, град Б***, ул.”Д*** р***” № 16 /B***, kod BN 2 6 DJ, st.”D*** R***” № **/ против подсъдимия З.Н.В. за сумата от 1 220.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 03.08.2013г. до окончателното им изплащане, както и 200.00 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение.

            Съдът намери така предявените граждански искове за ОСНОВАТЕЛЕНИ.

          По делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимият З.Н.В. е причинил на пострадалият – граждански ищец имуществени вреди в следствие на деянието си, от което са произтекли неблагоприятни последици за пострадалия - кражба. Тези неблагоприятни последици от процесното инкриминирано деяние представляват имуществени вреди, които подсъдимият на основание чл.45 от ЗЗД е длъжен да обезщети.

         Ето защо съдът постанови подсъдимият З.Н.В. със снета  по-горе  самоличност и ЕГН, със съгласието на баща си Н. Й*** Т. ***, с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на М.Д.А. /M*** J*** A***/, роден на ***г. във В*** /UK/, град Б***, ул.”Д*** р***” № 16 /B***, kod BN 2 6 DJ, st.”D*** R***” № 16/ сумата от 1 220.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 03.08.2013г. до окончателното им изплащане, както и 200.00 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение.

При този изход на делото подсъдимият З.Н.В., със снета  по-горе  самоличност и ЕГН, със съгласието на баща си Н. Й. Т. ***, с ЕГН ********** на основание  чл.189 ал.3 от НПК да  ЗАПЛАТИ направените по водене на делото разноски в размер на 60.00 лева от ДП по сметка на МВР-София, 75.00 лева разноски в съдебното производство и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50.00 лева по сметка на ВСС-София, както и по 5.00лв. държавна  такса в случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист.

Няма приложени по делото веществени доказателства.

По горните съображения, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: