М О Т И В И

 

към присъда по НОХД N 240 по описа за 2013 год.

на Районен съд град Берковица

 

 

          С обвинителен акт на РП – Берковица подсъдимият Е.Г.Й. е обвинен в това, че от началото на 2012г. до 11.04.2013г. в местността „Берковска река” в з-щето на град Берковица, в поземлен имот № 211093 самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно свое оспорвано от М.П.Л. и И.П. ***, действително или предполагаемо право, като премахнал ограда от бодлива тел и дървени колове, поставил и заключил метална порта и по този начин нарушил и пречи на владението върху имот № 211093, в немаловажни случай – престъпление по чл.323 ал.1 от НК.

          Прокурорът не поддържа обвинението в хода на съдебната прения като навежда доводи, че деянието е останало доказано.

         Частният обвинител И.П.И. редовно призован не се явява за участие в последното съдебно заседание и не взема становище в съдебните прения.

          Подсъдимият Е.Г.Й. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като дава подборни обяснения. Защитникът му в хода на съдебната прения моли съда да постанови  оправдателна присъда, като излага доводи за това.

          По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Изслушано е и заключение по назначената на досъдебното производство съдебно- техническа експертиза изпълнена от вещо лице В.Р., която съдът изцяло възприема, като обективна и компетентно дадена, а още повече и не оспорена от страните в процеса.

          Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият Е.Г.Й. е роден на ***г***. Живее в град София. Осъждан е 4 пъти с влезли в законна сила присъди, като са му налагани различни по вид и размер наказания.

По силата на Решение № 107А / 16.03.1993г. на ОСЗГ- гр. Берковица /към настоящият момент ОПК / е възстановено правото на собственост на наследници на Стефан И. *** на земеделски имот, а именно ливада с площ от 10 дка, находяща се в местността „Берковчка река” в землището на град Берковица. Въз основа на представените документи е последвала Заповед № 31/9.02.2005г. на Областен управител - Монтана за новообразуван имот № 211.93, който включва и цитараната по- горе ливада. Наследници на Стефан И. Ването са свидетелите М.П.Л. и И.П. ***.

По силата на нотариален акт № 391 том I нотариално дело № 688/ 1997г. по описа на Берковският районен съд за покупко- продажба подсъдимият е станал собственик на имот, находящ се в местността „Берковичка река” в землището на град Берковица с площ от 20210 м2, представляващ имот пл. № 38 при определени съседи, като един от тях е имотът на свидетелите М. и И. Лазарови. Единствен достъп до имота на същите, който междувременно бил заграден с бодлива тел е през имот пл.№ 38.

В обвинителният акт РП-Берковица твърди, че достъп през 2012г. и до образуване на досъдебното производство, предмет на настоящето дело им е бил отказан от подсъдимия Й., който междувременно е изградил и асфалтова алея, свалил бодливата тел и на място оставил само дървените колове като поставил метална порта и заключил същата. Това твърдение обаче не бе доказано в процеса, тъй като се установи соченото. От събраните в хода на производството доказателства се установи, че от 05.01.2009г. между подсъдимия Й. и „К.”ООД със седалище и адрес на управление град Берковица, представлявано от Н. Т. Я.-управител, свидетел по настоящето дело е сключен договор за наем на поземлен имот № 211.38 по плана на местността „Берковска река” в з-щето на град Берковица. Установи се още, че подсъдимият не посещава мястото, освен един път месечно когато получава наема. Подсъдимият има сериозни здравословни проблеми, които изключват възможността да извърши действията сочени от обвинението. При инцидентните си пристигания в град Берковица подсъдимият винаги се движи с придружител, предвид здравословните си проблеми, като не е посещавал имота си, а се е срещал в центъра на града с наемателя Яврийски, свидетел по настоящето дело.

Съгласно заключението на вещото лице В.Р. по назначената и изготвена съдебно- техническа експертиза единственият достъп до имота на Лазарови е през този на подсъдимия. Такъв обаче понастоящем е невъзможен, поради заключване на метална порта. Вещото лице от друга страна е категорично, че до имота, собственост на подсъдимия има и друг път, т.е. същия не е изолиран /л.52-54 от досъдебното производство/. Съдът приема експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.

 

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

         Изложените фактически положения съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия Е.Г.Й. дадени в хода на съдебното следствие,  показанията на свидетелите М.Л., И.И., Р.И., Петко Петков, Илия Борисов и Николай Яврийски, както и заключението на вещото лице В.Р. по възложената съдебно-техническа експертиза, която съдът изцяло възприема, като обективна и компетентно дадена. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, като обективни и безпристрастни.

        

ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

         Авторството на деянието, съдът намери за не доказано съпоставяйки обясненията на подсъдимия с другите доказателства по делото – основно с показанията на свидетелите.

         От показанията на свидетелите Петко Петков, Илия Борисов Николай Яврийски се установява по безспорен начин, че е налице наемен договор между подсъдимия и последния свидетел, поради което подсъдимия Й. не посещава имота си, а когато идва в град Берковица за наема се срещат с наемателя в центъра на града.    

         При така възприетата от съда и описана по – горе фактическа обстановка, както и във връзка с изложените правни доводи съдът намира, че подсъдимият Е.Г.Й. не е извършил престъпление по чл.323  ал.1 от НК, поради което го призна за НЕВИНЕН и го ОПРАВДА по повдигнатото обвинение. Не се доказа по никакъв начин в хода на съдебното следствие фактическата обстановка твърдяна в обстоятелствената част на обвинителният акт по един категоричен и небудещ съмнение начин, а именно, че от началото на 2012г. до 11.04.2013г. в местността „Берковска река” в з-щето на град Берковица, в поземлен имот № 211093 самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно свое оспорвано от М.П.Л. и И.П. ***, действително или предполагаемо право, като премахнал ограда от бодлива тел и дървени колове, поставил и заключил метална порта и по този начин нарушил и пречи на владението върху имот № 211093, в немаловажни случай.

          По силата на чл.102 т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия /в настоящето производство подсъдим/ в него, като по силата на чл.103 ал.1 от НПК тежестта да се докаже обвинението  по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи. В процесният случай обвинението повдигнато на подсъдимия Е.Г.Й. не е доказано по несъмнен начин. В хода на настоящето съдебно производство се установи по един категоричен и небудещ съмнение начин, че деянието на подсъдимия не съставлява престъпление, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимия Е.Г.Й. за НЕВИНЕН и го ОПРАВДА.

          На основание чл.190 ал.1 пр.І от НПК, когато подсъдимият е признат за невиновен разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата.

          Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: