Р Е Ш Е Н И Е

28.11.2013г. гр. Берковица

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

           

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 28 октомври.....……..………….……………………………….

през две хиляди и тринадесета година..……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА Г.

                                                    

при секретаря Т.Й.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Г...………………………....………...АН дело 351  по описа

за 2013г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

                                                

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление №12-059 от 26.08.2013г., издадено от Началник сектор „Рибарство и контрол”-Монтана, с което на жалбоподателя В.С.М. *** и ЕГН ********** за нарушение на чл.38 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 700 лв.  на основание чл.75, ал.1 от ЗРА

Нарушителят обжалва наказателното постановление в 7-дневен срок от връчването му съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН. В жалбата си излага мотивите, поради които счита, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени – описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаряла на обективната истина, на посочената дата изобщо не е бил в посочения район и изобщо не е осъществявал какъвто и да е риболов.В съдебно заседание,редовно призован се представлява от упълномощен адвокат,който доразвива доводите,изложени в жалбата и моли НП да бъде отменено.

В с.з. органа, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща представител.В представено писмено становище излага доводи за потвърждаване на издаденото НП

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата е основателна.

Не се установи по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил описаното в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление, административно нарушение.

Актът за установяване на административно нарушение няма обвързваща сила за фактите, описани в него, а извършването на нарушението подлежи на доказване по несъмнен начин от административно наказващия орган, като до тогава е в сила презумпцията за невиновност, действаща в наказателното право. Съобразно събраните в съдебното производство доказателства, съдът установи следната фактическа:

С Акт за установяване на административно нарушение №А 0018276/09.05.2013г., съставен от инспектор сектор „РК”-Монтана, е образувано административнонаказателно производство относно извършено от жалбоподателя административно нарушение. Според констатациите на актосъставителя  на 03.05.2013г. в 15,00ч. лицето В.С.М. е извършил риболов във водите на р.Бела река над моста на реката в с.Горна Бела Речка ,общ.Вършец чрез техническо устройство произвеждащо електрически ток,представляващо съоръжение за електроулов.В улова на г-н М. е имало 5 броя балканска пъстърва с размери по-малки от минимално допустимите,посочени в ЗРА,както следва: 1бр. с дължина 8см,1бр. с дължина 11см ,1 бр. с дължина 13см , 1бр. с дължина 5с и 1 бр. с дължина 9см.,с което е  нарушил разпоредбата на  чл.38 ал.1 от ЗРА.

С обжалваното наказателно постановление на нарушителя  е наложено административно наказание, като е определена глоба  в размер на 700 лева относно установеното нарушение. При връчване на АУАН нарушителят е направил възражение като е вписал,че не е бил на посоченото място в посочения час,а е бил в къщи.

 Не се установи по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил описаното в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление, административно нарушение. Актът за установяване на административно нарушение няма обвързваща сила за фактите, описани в него, а извършването на нарушението подлежи на доказване по несъмнен начин от административно наказващия орган, като до тогава е в сила презумцията за невиновност, действаща в наказателното право. Съобразно събраните в съдебното производство доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

         От разпита на свидетелите  К. и Г. се установява, че на 03.05.2013г. свидетелите В., К.  и Г., в качеството си на служители на въззиваемата страна след получен на тел.112 сигнал за извършване на риболов с електрическа въдица, отишли в района на река Бяла река под моста на село Горна Бела Речка за извършване на проверка. Там двамата установили, че две лица осъществяват  риболов с  електрическа въдица, а трето лице ги чака в паркиран в близост лек автомобил.       Проверяващите подали сигнал до РУП-Вършец, като поискали от тях съдействие. Отишли на място, легитимирали се и лицата оставили уреда и рибата на брега, влезли в намиращия се наблизо лек автомобил и избягали. Полицейските служители по подадените им данни за автомобила, направили предположение за извършителя на нарушението. Същият бил призован и на 09.05.2013г. в сградата на РУП-Вършец му е съставен АУАН № 0018276 за нарушение по чл. 38ал.1 от ЗРА. Жалбоподателят  получил АУАН, като вписал и възражение,че не е съгласен с констатациите,тъй като в посочения ден не се е намирал на посоченото място. Въз основа на  АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление.

При така изложените свидетелски показания и като извърши проверка на административнонаказателната преписка, съдът счита, че жалбата е основателна.

         В съставения акт за установяване на административно нарушение са пропуснати задължителни реквизити - липсва яснота при фактическото описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено. Посочено е, че В.М. е извършвал  риболов  с  техническо устройство,представляващо съоръжение за електроулов. Видно,обаче от установената в хода на съдебното производство фактическа обстановка наказаните лица са две  и нарушението е извършено в съучастие.  Чл. 11 от ЗАНН изрично препраща към общата част на Наказателния кодекс относно въпросите по вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита. Очевидно в процесния случай се сочи на съучастие под формата на съизвършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК. В тази насока са и показанията на разпитаните свидетели в съдебно заседание, че наказаното лице В.М. и лицето Митко Димитров са осъществявали електроулов на посоченото място като  и двамата са участвали в действията по улавянето на рибата.В АУАН и НП е описана различна от установената в съдебно заседание фактическа обстановка .

         Съгласно чл.42, т.4 от ЗАНН в акта за установяване на административното нарушение трябва да се съдържат и обстоятелствата, при които е било извършено, но в случая актосъставителите в съдебно заседание установяват фактическа обстановка съвсем различна от отразената в АУАН и НП. В  АУАН и издаденото въз основа на него НП липсва  конкретика при описанието на фактите – няма изрично посочване на минималните размери за всеки от установените видове риба , а само извода, че установените размери са под  минимално допустимите . Поради това не може да се установи  дали уловената риба действително е била маломерна според критериите на Приложение № 2 от ЗРА.

           Административнонаказателната отговорност на В.М. е ангажирана за нарушение на чл.38, ал.1 от ЗРА, а именно за улов на риба, чиито размери са под минимално допустимите. Доколкото нормативната регламентация на дължината е в сантиметри, според Приложение № 2, към което препраща чл.38, ал.4, т.1 от ЗРА, установяването на нарушението следва да се извърши чрез измерване с техническо средство.Видно от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя Г. и свид.К. , уловените от В.М. 5 бр. риби са върнати обратно в язовира.Никой от тях не свидетелства  относно това по какъв начин е установен размера на рибите ,т.е. чрез какво техническо средство е измерена дължината им или размера е установен приблизително  . Липсва протокол, удостоверяващ начина на измерване на рибата и използваното средство за измерване .

В случай, че не се установява начина на извършване на измерването , при наличие на отклонение при измерването, надхвърлящо допустимия толеранс, би  довело до друг правен извод за обективната страна от състава на нарушението. Актосъставителят не е документирал действието , удостоверяващо начина на измерване на рибата и използваното средство за измерване ,не се сочат други свидетели,присъствали при измерване на рибата,освен самите проверяващи.

Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и е недопустимо конкретиката да се установява чрез събиране на допълнителни доказателства – в случая чрез гласни доказателства. Актът за установяване на административно нарушение поставя началото на административнонаказателното производство и нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво административно нарушение му се вменява, че е извършил. Събраните гласни доказателства могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се в акта за установяване на административно нарушение констатации. За да може да организира защитата си в пълен обем, привлеченият към административнонаказателна отговорност трябва да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил. Допуснатите процесуални нарушения не са от категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН, тъй като са съществени. Поради това издаденото наказателно постановление е съставено при съществено процесуално нарушение - в нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.

 На следващо място, от показанията на свидетелите Звезда Христова и Иван Христовов, които са били заедно с жалбоподателя в посочения ден и час, жалбоподателят М. не се е намирал в района на река Бяла река      Предвид гореизложеното съдът намира,че не се доказа по безспорен начин от административнонаказващия орган в производството  описаното в наказателното постановление нарушение,поради което и съдът счете, че наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло.

 

Мотивиран така, съдът

                                                 Р Е Ш И :

        

        ОТМЕНЯ Наказателно постановление 12-059 от 26.08.2013г., издадено от Началник сектор „Рибарство и контрол”-Монтана, с което на жалбоподателя В.С.М. *** и ЕГН ********** за нарушение на чл.38 ал.1   от Закона за рибарството и аквакултурите е наложено административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 700 лв.  на основание чл.91, ал.4 от ЗРА .

         Решението може да бъде обжалвано пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :