Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Берковица, 12.03.2013 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав, в публичното заседание на пети март през две хиляди и тринадесета година в състав :

                                                                         

Председател : Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдията Тодоров гражданско  дело № 711 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявен иск за обявяване на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот за окончателен с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът О.К. ***, твърди, че на 01.06.2012г. сключили с ответника Г.А.Я. *** предварителен договор, с който закупил поземлен имот № 011012 в землището на с.Мездрея, обл. Монтана, в местността „Круша", с площ 5,00 дка, който е „Пасище, мера", при съседи - от всички страни земи по чл.19 ЗСПЗЗ. Поддържа, че се уговорили да сключат окончателния договор в 7-мо дневен срок от подписването на предварителния договор, но не успели да го сключат в посочения срок. Моли съда, като установи изложеното, да постанови решение, с което да обяви за окончателен сключения на 01.06.2012г. помежду им предварителен договор.

Ответникът Г.А.Я. *** редовно известен, не взема становище по иска, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал събирането на такива.

Редовно призовани за участие в съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

Видно от решение № 13-10 от 12.10.2008г. на ОСЗ-Берковица и скица № Ф00681 от 12.10.2008г. на ОСЗ-Берковица, на ответника Г.А. Г. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот: поземлен имот № 011012 в землището на с.Мездрея, обл. Монтана, в местността „Круша", с площ 5,00 дка, който е „Пасище, мера", при съседи: имот № 011011 – пасище, мера на земи по чл.19 ЗСПЗЗ; имот № 000077 – др. сел.ст.тер на земи по чл.19 ЗСПЗЗ; имот № 011007 – пасище, мера на земи по чл.19 ЗСПЗЗ и имот № 011005 – пасище, мера на земи по чл.19 ЗСПЗЗ.

Безспорно е по делото, че на 01.06.2012г. ответникът Г.А.Я., като продавач, и ищецът О.К.К., като купувач, са сключили предварителен договор, с който продавачът се задължил да продаде на купувача собствения си поземлен имот № 011012 в землището на с.Мездрея, обл. Монтана, в местността „Круша", с площ 5,00 дка, който е „Пасище, мера", при съседи: от всички страни земи по чл.19 ЗСПЗЗ за сумата 500 лева, която сума продавачът заявил, че е получил изцяло и в брой от купувача, който заявил, че купува описания имот за посочената сума, която е изплатил на продавача. Договорено е също страните да сключат окончателен договор с нотариален акт в 7-мо дневен срок.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Успешното провеждане на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД предполага положителното установяване на няколко предпоставки: наличието на  валиден предварителен договор, с който се поема задължение за сключване на определен окончателен договор, чието съществено съдържане е възпроизведено в клаузите на предварителния договор; качеството “изправна страна”, респ. неизправността на ответника, т.е. неговото бездействие, с оглед на което договорът не е могъл да бъде сключен; настъпването на падежа на задължението за сключване на окончателен договор; принадлежност на правото, предмет на договора към патримониума на прехвърлителя, както и наличието на особените изисквания на закона за прехвърляне на собствеността – чл.363 ГПК.

Поначало предварителният договор трябва да отговаря на общите изисквания за действителност на всеки един договор: той трябва да съдържа всички общи елементи – съгласие, основание и предмет. Особеното поради спецификата му е, че страните трябва да са поели задължение за сключване на окончателен договор. Освен това предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор.

В случая е налице валиден предварителен договор, сключен между страните по делото на 01.06.2012г., с който ответникът Г.А.Я. е поел задължение да продаде и прехвърли на купувача О.К.К. собствеността на подробно описания в договора недвижим имот. Налице са съществените елементи на договора - обещание за сключването на окончателен договор, конкретен предмет и договорена цена. Договорът съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор за продажба на същия недвижим имот, сключен е в предвидената от чл. 19, ал. 1 от ЗЗД - писмена форма за неговата действителност.   От предварителния договор се установява, че ответника е получил договорената сума от 500 лв., поради което ищецът е изправна страна по него. По делото не се твърди и не се доказа ответника да е изпълнил поетото от него задължение по предварителния договор да прехвърли собствеността върху имота на ищеца.

За основателността на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е необходимо също да се установи, че към момента на вписването на исковата молба и постановяването на решението обещателят е собственик на имота (чл.363 ГПК). В случая ответникът се легитимира като собственик на процесния недвижимия имот, по силата на решение № 13-10 от 12.10.2008г. на ОСЗ-Берковица и скица № Ф00681 от 12.10.2008г. на ОСЗ-Берковица. Съгласно чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ влязлото в сила решение на ОСЗ, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота.

Нормата на чл.363 от ГПК задължава съдът, когато се касае за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, да провери дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали са изпълнени особените изисквания на закона. Във връзка с наличието на особените законови изисквания за извършване на сделката, ищеца следва да докаже, че ответника няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения към държавата, произтичащи от собствеността на имота, чието прехвърляне е предмет на договора – чл.264, ал.1 ДОПК. Това е материално правна предпоставка, от наличието на която пряко зависи уважаването на иска.

От представеното удостоверение за данъчна оценка изх. № 6201000573 от 02.05.2012г. на Община Берковица се установява, че за имота, предмет на предварителния договор, няма непогасени данъчни задължения. С декларация от 27.12.2012г. ответника, съгласно чл.264, ал.1 ДОПК, е декларирал, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.

Предвид на горните мотиви съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен, като се обяви за окончателен предварителния договор от 01.06.2012 г., сключен между ищеца О.К.К. и ответника Г.А.Я..

На основание чл.364, ал.1 от ГПК ищецът следва да заплати разноските по прехвърлянето на собствеността, които включват данък върху придобиване на имуществото по възмезден начин, на основание чл.45, ал.1 ЗМДТ, както и следващата се нотариална такса по ЗННД. При определяне размера на същите следва да се съобрази, че продажната цена на имота по предварителния договор е 500 лева, а от представеното удостоверение за  данъчна оценка е видно, че същата е в размер 63 лева, поради което следва да се приеме по-голямата сума като основа за определяне на данъка, съгласно чл.46, ал.2, т.1 от ЗМДТ и като основа за определяне на нотариалната такса, съгласно чл. 96, ал.3 от ЗННД.

В случая, на основание чл.45 – 46 от ЗМДТ, дължимия местен данък за Община Берковица е в размер 10 лева, определен като 2 % върху уговорената сума, на основание чл.47, ал.2 от ЗМДТ и чл.15, ал. 2 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Берковица. На основание чл.85 – 86 от ЗННД и т.8 от Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, ищеца следва да заплати и нотариална такса в размер 36 лева по сметка на Висш съдебен съвет.

На основание чл.364, ал.1 ГПК, следва да се впише възбрана върху имота за дължимите на държавата разноски до размер на сумата 46 лв., а на основание чл.115, ал.2 ЗС следва да се укаже на ищеца, че в 6-месечен срок от влизане на решението в сила същото подлежи на вписване.

От страна на ищеца не се претендират разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 01.06.2012 г. в гр.Берковица предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който Г.А.Я. с ЕГН ********** ***, е поел задължението да продаде на О.К.К. с EГH ********** ***, поземлен имот № 011012 в землището на с.Мездрея, обл. Монтана, в местността „Круша", с площ 5,00 дка, който е „Пасище, мера", при съседи: имот № 011011 – пасище, мера на земи по чл.19 ЗСПЗЗ; имот № 000077 – др. сел.ст.тер на земи по чл.19 ЗСПЗЗ; имот № 011007 – пасище, мера на земи по чл.19 ЗСПЗЗ и имот № 011005 – пасище, мера на земи по чл.19 ЗСПЗЗ срещу сумата 500 лева.

          ОСЪЖДА О.К.К. с EГH ********** ***, на основание чл.364, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Община Берковица местен данък в размер 10 лв. и в полза на Висш съдебен съвет – 36 лв. нотариална такса по прехвърлянето на имота.

          ДА СЕ ВПИШЕ ВЪЗБРАНА върху гореописания имот за сумата 46 лева, на основание чл.364, ал.1 от ГПК.

          Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Служба по вписванията при РС-Берковица за вписване на възбраната.

ДАВА 6-месечен срок на ищеца да извърши отбелязване на решението, на основание чл. 115, ал.2 от ЗС.

Препис от решението да се издаде на ищеца след представяне на доказателства за  заплатени местен данък и държавна такса, на основание чл. 364, ал.2 от ГПК.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: