Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

гр. Берковица, 14.03.2013 г.

 

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав в публичното заседание на пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:                               

                                                                                             

Председател: Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 628 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявени обективно съединени искове за неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл.128 КТ и мораторна лихва по чл.245, ал.2 от КТ, за неизплатени обезщетения за оставане без работа за един месец по чл. 222, ал.1 от КТ, за неползван платен годишен отпуск с правно основание чл. 224, ал.1 КТ и за неспазен срок на предизвестие с правно основание чл. 220, ал.1 КТ.

В исковата молба и в допълнителната такава от 24.01.2013г. ищцата М.А.Ц. *** твърди, че е работила по трудово правоотношение в ответното дружество "Обст Инвест" ЕООД, гр. София на длъжност „инженер-технолог” в хладилна база гр. Берковица на осем часов работен ден и пет дневна работна седмица. Поддържа, че работодателят не й е заплатил част от трудовото й възнаграждение за м. юли 2012г. в размер 300 лв., както и трудовите й възнаграждения за месец август 2012г. в размер 1 200 лв. и за месец септември същата година в размер 1 200 лв., или общо неизплатените й трудови възнаграждения за посочения период са 2 700 лв. чиста сума за получаване. Твърди, че със Заповед № 464/05.10.2012г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ответника, като в заповедта са отразени обезщетенията, които работодателят е следвало да й изплати: 1 532. 96 лв. на основание чл. 220, ал.1 от КТ - за срока на неспазено предизвестие от 30 дни и 664. 28 лв. по чл.224, ал.1 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск - 13 дни. Сочи, че за периода 01.10.2012г. - 01.11.2012г. не е успяла да си намери работа, поради което със Заявление вх. № 7 от 06.11.2012г. е съобщила на бившия й работодател, че е налице основание за начисляване и изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и е поискала същото да й бъде начислено и изплатено в размер 1 532.96 лв. Изтъква, че към момента на подаване на исковата молба ответното дружество не й е изплатило дължимите трудови възнаграждения и обезщетения, въпреки многократните й настоявания. Моли съда, като установи изложеното, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати следните суми: 1. сумата 300 лв., представляваща част от трудовото й възнаграждение за м. юли 2012г., ведно с лихва за забава върху тази сума за периода от настъпване на изискуемостта й – 30.08.2012г. до датата на завеждане на исковата молба – 15.11.2012г., в размер 6, 52 лв.; сумата 1 200 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за месец август 2012г., ведно с лихва за забава върху тази сума за периода от настъпване на изискуемостта й – 30.09.2012г. до датата на завеждане на исковата молба – 15.11.2012г., в размер 15, 58 лв.; сумата 1 200 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за месец септември същата година, ведно с лихва за забава върху тази сума за периода от настъпване на изискуемостта й – 30.10.2012г. до датата на завеждане на исковата молба – 15.11.2012г., в размер 5, 42 лв. или общо неизплатени трудови възнаграждения в размер 2 700 лв. и лихва за забава върху тях в размер 27, 52 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 2 700 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане; 2. сумата 1 532. 96 лв. - обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ, както и законната лихва върху горната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; 3. сумата 1 532. 96 лв. - обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за срока на неспазено предизвестие от 30 дни, както и законната лихва върху горната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и 4. сумата 664. 28 лв. - обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск - 13 дни и законната лихва върху горната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Моли съда да й присъди и направените по водене на делото разноски.

Ответното дружество "Обст Инвест" ЕООД, гр. София, в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК, не оспорва твърденията на ищцата, че помежду им е бил сключен трудов договор № 0007 от 06.06.2011 г. и че със Заповед № 464 от 05.10.2012 г., на основание чл.328, ал. 1, т.3 от Кодекса на труда, е прекратено трудовото правоотношение, считано от 01.10.2012г. Възразява срещу размера на претендираните от ищцата суми за обезщетения по чл.220 от КТ и чл.222, ал. 1 от КТ, както и срещу размера на претендираните лихви, като твърди, че обезщетението по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда за оставане без работа е в размер 1 269,20 лв., като сумата е изчислена след приспадане на данък общ доход и нормативно определените осигурителни вноски, съгласно чл.9, ал.3, т.5 във връзка с ал.5 от КСО, а обезщетението по чл.220 от Кодекса на труда за неспазено предизвестие е в размер 1 379 лева, като сумата е изчислена след приспадане на данък общ доход, дължим от ищцата. Поради изложеното счита, че предявените искове са частично неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се оспори от ответника по делото и се установи от приложения трудов договор № 7 от 06.06.2011г., че ищцата М.А.Ц. *** е била в трудово правоотношение с ответното дружество "Обст Инвест" ЕООД, гр. София на длъжност „инженер-технолог” в хладилна база гр. Берковица на осем часов работен ден и пет дневна работна седмица. Основното трудово възнаграждение на ищцата било уговорено на 690 лв. месечно, което е следвало да се изплаща до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, а платеният годишен отпуск на ищцата бил уговорен на 20 работни дни за календарна година. С допълнително споразумение от 02.05.2012г. основното трудово възнаграждение на ищцата било увеличено на 1 430 лв., като брутното й трудово възнаграждение се увеличило на 1 532, 96 лв., в който размер било и за месец септември 2012г., месеца, предхождащ уволнението й (служебна бележка изх. № 113 от 08.11.2012г.).

Със Заповед № 464/05.10.2012г. е прекратено трудовото правоотношение между страните, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 01.10.2012г., като в заповедта са отразени обезщетенията, които работодателят е следвало да изплати на ищцата: на основание чл. 220, ал.1 от КТ - за срока на неспазено предизвестие от 30 дни и по чл.224, ал.1 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск - 13 дни.

Установи се също, от служебна бележка изх. № 5672 от 05.11.2012г. на Дирекция „Бюро по труда”, гр.Берковица, че за времето от 09.10.2012г. до 05.11.2012г. ищцата е била регистрирана като безработна. Със заявление вх. № 7 от 06.11.2012г. ищцата е заявила пред бившия си работодател, че за периода 01.10.2012г. – 01.11.2012г. е била без работа и не е получавала трудово възнаграждение и е поискала да й бъде начислено и изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ.

По делото не се оспори от страна на ответното дружество твърдяното от ищцата неплащане на претендираните суми за неизплатено трудово възнаграждение и за обезщетения, както и размера на неизплатеното трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск. Спорен е размера на претендираните от ищцата суми за обезщетения по чл.220 от КТ и чл.222, ал. 1 от КТ.

От правна страна въз основа на така възприетите фактически констатации, съдът намира за обосновани следните правни изводи:

При установено наличие на трудово правоотношение между ищцата и ответника-работодател, добросъвестното полагане на труд от работника се предполага до установяване на противното (чл. 8, ал. 2 КТ). Следователно, за работодателя е възникнало задължение да изплати на ищцата в установените срокове договореното възнаграждение, тъй като трудовото правоотношение е възмездно. В случая работодателя - ответното дружество по делото, не оспорва и съответно не ангажира доказателства за заплащане на ищцата претендираните за исковия период суми, поради което съдът приема, че работодателят не е изпълнил задължението си да заплати на ищцата уговореното възнаграждение за посочения период. Поради изложеното, съдът приема, че претенцията на ищцата за заплащане на трудово възнаграждение е доказана в размерите, посочени в исковата молба, и в тези размери следва да се уважи като основателна.

Присъждането на законната лихва върху уважения размер на иска по чл. 128 от КТ от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане представлява законна последица от уважаването на иска, поискано е с исковата молба, поради което същата следва да се присъди.

След като работодателят - ответник не е плащал дължимото трудово възнаграждение на ищцата в уговорените срокове, той е изпаднал в забава и дължи лихва за просрочието. Съгласно чл.245, ал.2 КТ неплатеното трудово възнаграждение се дължи със законната лихва, която тече от датата, на която е било изискуемо до предявяване на иска. Лихвата по чл.245, ал.2 КТ е специална – тя е само върху трудови възнаграждения и се дължи по силата на закона, без да е необходима покана от страна на работника. С оглед липсата на доказателства за установяване размера на дължимата лихва върху неплатените трудови възнаграждения за исковия период, съдът съобразно разпоредбата на чл. 162 ГПК и като ползва програмен продукт, определя този размер на 27, 52 лв., от които 6, 52 лв. върху неизплатеното трудово възнаграждение за м. юли 2012г., 15, 58 лв. върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец август 2012г. и 5, 42 лв. върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец септември 2012г. Тъй като искът по чл.245, ал.2 КТ е предявен за сумата 27, 52 лв., същият следва да се уважи като основателен за този размер.

При прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е останал неизползван платен годишен отпуск. Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. По делото не се доказа ответното дружество да е изплатило на ищцата обезщетението по чл.224, ал.1 КТ.

От уволнителната заповед се установи, че работодателят дължи на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 13 дни, което е в размер 664. 28 лв. Ответникът не оспорва иска с правно основание чл. 224, ал.1 КТ, поради което съдът приема, че същият е доказан и следва да се уважи в посочения размер, като основателен.

Съгласно чл. 222, ал. 1 от КТ при уволнение поради намаляване на обема на работа работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец, като ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

Съдът намира, че в случая са налице елементите от фактическия състав на претендираното обезщетение. Трудовото правоотношение между ищцата и ответното дружество правомерно е прекратено от работодателя на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ - поради намаляване на обема на работа, и след уволнението ищцата не е постъпвала на работа в едномесечния срок, при което работодателят й дължи заплащане на обезщетение за този период. Размерът на обезщетението се съизмерва с брутното трудово възнаграждение на ищцата. От приложената по делото служебна бележка, издадена от работодателя на ищцата, се установи, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец септември 2012г. - месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ (чл.228, ал.1 от КТ), е в размер 1 532, 96 лв. Ответникът обаче възразява, че дължимата на ищцата сума е в размер 1 269, 20 лв., който размер е изчислен след приспадане на данък общ доход и нормативно определените осигурителни вноски, съгласно чл.9, ал.3, т.5 във вр. с ал.5 от КСО. Действително, на ищцата се дължи само сумата, която е остатък от размера на обезщетението, и сумите, дължими от нея, като осигурено лице, към бюджета, а именно данък общ доход и осигурителни вноски - ДОО, ДЗПО и ЗО в нормативно определените размери. Няма пречка обаче, да се присъди обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата, без да се удържа дължимото от нея заплащане към бюджета на суми, представляващи дължимите от нея данък върху общия доход и осигурителни вноски, като тези суми следва да бъдат внесени от ищцата, или удържани при събиране на дължимото обезщетение от съдебния изпълнител. Това е така, тъй като това е задължение на ищцата, а данъкът и осигурителните вноски са публични държавни вземания (чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК), а в изпълнителното производство държавата се смята винаги присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, съгласно чл. 458 от ГПК. Съдебният изпълнител при събиране на дължимото обезщетение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения. Ето защо и с оглед прилагане на задължителната за съда практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, обективирана в Решение № 166 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., ГК, съдът счита, че искът по чл. 222, ал. 1 от КТ следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума от 1 532, 96 лв., без да се отхвърля по отношение на дължимите от ищцата данък общ доход и осигуровки, като това се посочи изрично в решението.

Следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.

Съгласно чл. 220, ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Установи се по делото, че ответното дружество-работодател е имало право да прекрати трудовото правоотношение с ищцата-служител с предизвестие и законосъобразно го е упражнило, като е издало Заповед № 464/05.10.2012г., с която е прекратило трудовото правоотношение с ищцата, считано от 01.10.2012г. В случая работодателят изобщо не е дал предизвестие и по аргумент за по-силното основание, следва да се приеме, че в този случай дължи на служителя обезщетение в пълния му размер. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор, какъвто е бил този на ищцата, е 30 дни, съгласно чл.326, ал.2 от КТ, тъй като страните не са уговаряли по-дълъг срок. Работодателят не е спазил целия срок на предизвестие, за което следва да заплати обезщетение на ищцата в размер на брутното й трудово възнаграждение в размер 1 532, 96 лв. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.

По отношение възражението на ответника за изплащане на сумата 1 379 лв., изчислена след приспадане на дължимия от ищцата данък общ доход, съдът препраща към изложеното по-горе по отношение на обезщетението по чл.222, ал.1 КТ.

По отношение претенциите за разноски с оглед изхода на делото, ответното дружество следва да заплати на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 200 лв. Ответника следва да заплати също в полза на държавата - държавна такса за уважените искове, както следва: за иска за неизплатено трудово възнаграждение – 108 лв.; за иска за мораторна лихва по чл.245, ал.2 от КТ – 50 лв.; за иска за обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ – 61, 32 лв.; за иска за обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ – 61, 32 лв.; за иска за обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ – 50 лв. или държавна такса в общ размер 330, 64 лв.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да са постанови предварително изпълнение на решението.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА "ОБСТ ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК 201505662, със седалище и адрес на управление гр. София, район "Триадица", ж.к "Стрелбище", ул."Траянови врата" № 5, ап. 1, представлявано от Диляна Любомирова Йорданова, ЕГН ********** – Управител, да ЗАПЛАТИ на М.А.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Берковица, обл. Монтана, ул. "Иван Вазов" № 1, вх. А, ет.3, сумата 2 700 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец юли, август и септември 2012г., ведно със законната лихва върху сумата от 15.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и лихва по чл.245, ал.2 КТ върху горната главница в размер 27, 52 лв., сумата 1 532. 96 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ за оставане без работа за един месец, вследствие на уволнението и дължими от служителя данък общ доход и осигуровки, както и законната лихва върху горната сума, считано от 15.11.2012г. до окончателното й изплащане; сумата 1 532. 96 лв., представляваща обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение и дължим от служителя данък общ доход, както и законната лихва върху горната сума, считано от 15.11.2012г. до окончателното й изплащане; сумата 664. 28 лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск - 13 дни, както и законната лихва върху горната сума, считано от 15.11.2012г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер 200 лева за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА "ОБСТ ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК 201505662, със седалище и адрес на управление гр. София, район "Триадица", ж.к "Стрелбище", ул."Траянови врата" № 5, ап. 1, представлявано от Диляна Любомирова Йорданова, ЕГН ********** – Управител да ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ВСС държавна такса за уважените искове по чл.128 КТ, чл.245, ал.2 от КТ, чл. 222, ал.1 от КТ, чл. 224, ал.1 КТ и чл. 220, ал.1 КТ в размер 330, 64 лв., както и 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: