Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 21.03.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………III състав,.гражданска колегия в публично заседание на 21 февруари………………..………………… през две хиляди и тринадесета година………….….……......……………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.П.………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 546 по описа за 2012г…………………….…………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по иск за предоставяне упражняването на родителски права с правно основание чл.127, ал.2 от СК.

 

         Предявен е иск от Б.А.И. ***, по който е конституирана като ответница Б.Ц.Ц.. Ищецът твърди в исковата си молба, че с влязло в сила решение по гр.д. 284 по описа на БРС за 2009 година родителските права по отношение на малолетното им дете са предоставени за упражняване на ответницата, а на него бил определен режим на лични контакти, както и бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето. Твърди, че около година и половина след влизане в сила на съдебното решение ответницата отново се установила да живее в дома му заедно с детето им. В средата на м.юли 2012 година обаче ответницата напуснала жилището и заживяла на съпружески начала с друг мъж, а детето оставила при него. Твърди, че от тогава единствен той полага грижи за детето. Заявява, че има необходимите социално битови и финансови възможности, както и притежава необходимите родителски качества, поради което моли съда, да постанови решение, с което му предостави родителските права по отношение на малолетното дете Радослав и определи местоживеенето му при него, като определи режим на лични контакти на майката с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 до 18.00 часа, както и да може да го взема по един месец през лятото, както и да бъде осъдена да му заплаща в качеството на законен представител на детето месечна издръжка в размер на 90.00 лева, считано от датата на предявяване на иска.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Б.Ц. взема становище по предявения иск. Оспорва твърденията на ищеца, като заявява, че единствено тя е полагала грижи за отглеждане на детето, а ищецът е бил абсолютно дистанциран от него, като дори не е пожелал да се обади за първия рожден ден на детето, нито пък е заплащал определената от съда издръжка. Твърди, че действително през м.декември 2010 година е отишла с детето да живее при ищеца, но по негова молба и с идеята детето да отрасне с двама родители. Съжителството им обаче отново не потръгнало – Б. често бил изнервен, понякога дори се държал агресивно. Твърди, че през 2012 година около празника Берксток Б. се прибрал у дома много ядосан и без каквато и да било причина скочил и ударил силно детето. Тази случка окончателно затвърдила у нея решението да напусне ищеца, но не успяла да вземе със себе си детето.  Това тя сторила през месец октомври след намесата на полицията и отдел Закрила на детето. Твърди и че към настоящия момент Б. отправя към нея и близките й непрекъснати заплахи, което е повод тя да се обръща за помощ към органите на реда. Твърди, че действително не работи в момента, но е подпомагана от родителите си, които са успели да създадат  много добри условия за отглеждане на детето. По тези съображения моли съда, да постанови решение, с което отхвърли предявения иск. При същите твърдения предявява насрещен иск, чрез който желае съдът да й предостави упражняването на родителските права по отношение на детето, да определи местоживеенето му при нея, да определи режим на лични контакти на детето с бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, както и да го взема при себе си 10 дни през лятото и по 5 дни по време на Великденските и Коледните празници, както и да осъди ищеца (ответник по насрещния иск) да й заплаща в качеството й на законен представител на детето месечна издръжка в размер на 100.00 лева, както и да й заплати направените в производството разноски.

 

         Доказателствата по делото са писмени и гласни. Представен е по делото и социален доклад от Отдел за закрила на детето към ДСП – Берковица. Изслушано е становището на ищеца и ответницата, както и на социалния работник, ангажиран със случая. След преценка на доказателствата поотделно и в тяхното логично единство, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното :

 

         Установи се в производството, че страните са родители на малолетното дете Радослав, родено на *** година. Двамата не са съпрузи. По повод възникнал по – рано помежду им спор относно това при кого да живее детето, с влязло в сила решение по гр.д. 284 по описа на БРС за 2009 година родителските права по отношение на малолетното им дете са предоставени за упражняване на ответницата, а на ищеца бил определен режим на лични контакти, както и бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето. Не е спорно и обстоятелството, че от около м.12.2010 година до лятото на 2012 година страните отново живели заедно в дома на ищеца, когато ответницата отново напуснала, този път без детето. През м.10.2012 година ищецът предявил пред съда настоящия иск. Няколко дни по – късно ответницата потърсила съдействие от органите на полицията и на специализирания отдел за закрила на детето и взела детето при себе си в дома на родителите си, където се установила да живее. След този момент страните се опитали да спазват режима, определен в съдебното решение, постановено по гр.д.284/2009 година, но тъй като смяната на обстановката се оказала твърде травмираща за детето, решили че личните контакти не следва да бъдат упражнявани според решението. Все пак по Коледните празници детето прекарало 15 дни с баща си.

         Установи се в производството също и че създадените условия в дома и на единия и на другия родител, са подходящи за отглеждането и възпитанието на детето – за детето има подсигурено собствено пространство, обзаведено по подходящ начин; домакинствата разполагат с мебели и уреди, отговарящи адекватно на нуждите за възпитание на едно дете на тази възраст. Фактът, къде условията са по – добри, вземайки за критерий по – голяма площ, по – луксозно обзавеждане и т.н. , в случая не е от значение. Същественото е, че и при двамата родители са създадени подходящи условия за отглеждане на 4 годишното дете.

         Финансовите възможности на двамата родители са различни. Ищецът работи и реализира средномесечни доходи около средните за страната. Ответницата не работи. Поради факта, че не е завършила средното си образование, не може да си намери работа и е регистрирана в БТ Берковица като активно търсеща работа.

         В ежедневните грижи при отглеждане на детето ищецът е подкрепян от своята майка. Последната се справя с голяма част от домакинските задължения и помага в отглеждането и възпитанието на детето. Ответницата пък е подпомагана от своя баща. Последният осигурява средствата за нейната издръжка и също е съпричастен към отглеждането и възпитанието на Радослав. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че детето е привързано към бабата и дядото, както и не се установи детето е имало травмиращи преживявания с някой от тях.

         За периода края на 2010 година – средата на 2012 година, когато страните са живели съвместно и двамата родители са полагали грижи за детето. Не се установи в производството в рамките на този период детето да е било поставено в риск в резултат на емоционално, психическо или физическо въздействие. От разпита на св.Дора П. – учителка на детето, се установява, че развитието на детето отговаря на възрастта му; не се наблюдава то да е по – различно от другите деца в групата и психически и емоционално и в интелектуално отношение. Не се е забелязала промяна в поведението на детето, нито във вида му и в периода след лятото на 2012 година, когато ответницата е напуснала Б. и той е трябвало сам да се грижи за детето. Последният факт, заедно с установените от св.Йонка Василева – пряк очевидец на ежедневието и нерядко участник в събития в живота на страните- факти, дават основание на съда да заключи, че бащата е този, който е полагал грижи в по – голяма степен за детето в сравнение с майката.

         Като всяко четиригодишно дете Радослав е привързан както към майката, така и към бащата. Предвид възрастта му, неговите емоции са започнали формирането си непосредствено преди обсъжданите в производството събития. В този период – края на 2010 до средата на 2012 - детето е живяло заедно с двамата родители. То е продължило контактите си с двамата и след тяхната раздяла, тъй като ищецът е предоставил възможност на майката да вижда детето по всяко време, да го взема от детска градина, да го разхожда и т.н. Това обстоятелство не се спори и от двамата (налице е съществено разминаване в твърденията на ответницата, изразени в отговора й от една страна, а от друга от становището й непосредствено пред съда. С оглед показанията на разпитаните свидетели, съдът приема за безспорен факта, че майката не е препятствана да контактува с детето, дори напротив – показанията на св.П., учителка на детето). Съдът приема, че детето е в малко по – голяма степен привързано към бащата, в него чувства по – голяма сила и опора по няколко причини : на първо място от показанията на разпитаните свидетели се установи, че бащата полага много грижи за детето; има подход към него (например при предаване на детето на майката, той предлага сам да го качи в апартамента, тъй като детето не се отделя от него и пищи, успокоява го, че ще се върне след малко, докато майката наблюдава сцената безмълвно).

                           

При решаването на въпроси, касаещи местоживеенето на детето и упражняване на функциите на родителските права, съдът се произнася в условията на спорна съдебна администрация, възложена му от материалния закон. В този случай съдебната намеса се предприема от съображения за целесъобразност (конкретно защита правата на детето) и се състои не само в признаване или не на спорното право, но и до промяна на гражданските отношения, които администрира. Както бе разяснено за страните в съдебно заседание, при решаването на тези въпроси съдебното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него въпрос може да бъде преразгледан винаги, когато е налице промяна в обстоятелствата.

         В настоящото производство съдът приема за доказано обстоятелството, че и двамата родители проявяват грижа и привързаност към детето; и двамата му предоставят необходимото внимание и любов; социално – битовите условия и при двамата са подходящи за отглеждане на детето. Детето обаче е по – привързано към бащата. Последният проявява повече внимание и грижа към него. Отношението му към родителската отговорност е по – зряло. Работи и е финансово обезпечен. Същевременно майката на този етап няма възможност да полага такива грижи за детето, каквито би полагал бащата. Тя не е завършила средното си образование и към момента посещава курсове. Никога не е работила и е регистрирана в БТ, без данни за получаване на обезщетение. Освен това съдът намира, че родителският й капацитет е по – нисък в сравнение с този на бащата – например: не съумява да приласкае детето – при предаването му от бащата не го посреща, детето плаче, вкопчено във врата на баща си, тя не посяга към него и не казва нито дума; по – лежерно отношение към родителските отговорности – при посещение на социални работници, последните установили, че макар да знае, че детето ще бъде върнато конкретната вечер, не му е приготвила вечеря и дори не е напазарувала. По преценка на съда в поведението на майката липсва достатъчна зрялост. Родителските права са й предоставени за упражняване с влязло в сила решение на 07.04.2010 година. Съумяла е да се справя с възложената й отговорност до м.12 същата година, когато сама е потърсила ищеца и е пожелала да се върне в дома му. Лятото на 2012 година напуска жилището, но оставя детето. От показанията на разпитания като свидетел нейн баща не стана съвсем ясно дали се е прибрала да живее в дома му или това е станало на по – късен етап. Всички свидетели, в т.ч. детската учителка, съседи и самата ответница твърдят, че след като се разделили през лятото, тя имала възможност и вземала детето от детска градина, разхождала го, вземала го понякога и през почивните дни. Същевременно, без конкретен повод през м.10 (когато е образувано и настоящото производство) потърсила съдействие от органите на реда, за да вземе принудително детето от бащата, позовавайки се на постановеното по – рано в нейна полза решение, без да държи сметка как появата на полиция и непознати лица ще се отрази на детето. Всичко това дава основание на съда за извода, че на този етап по – подготвен за родителските отговорности и по – способен да осигури нужната грижа и издръжка за детето е бащата.   

         Винаги, когато родителските права се предоставят за упражняване в пълен обем на единия родител, съдът следва да определи режим на лични контакти с другия. При преценката какъв режим е най – подходящ и би защитил най – добре интересите на детето, съдът следва да вземе предвид неговата възраст, пол, емоционална привързаност, битови условия и т.н., така че определеният режим да отговаря в максимална степен на потребностите на детето от контакт с двамата родители. В настоящото производство бе установено, че и при двамата родители има създадени условия, които са подходящи за детето. Настоящият състав намира, че следва да бъде определен такъв режим на личен контакт между майката и детето, чрез който да бъде закрепена връзката между двамата; задоволена в максимална степен потребността му и от двамата родители. Тъй като детето е все още твърде малко по разбиране на съда, по – честите контакти с майката ще допринесат за това детето да се чувства еднакво сигурно, защитено и обичано, както от единия, така и от другия родител. Ето защо подходящ би бил режим на лични контакти всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като майката взема детето при себе си в 09.00 часа на съботния ден и го връща при бащата в 18.00 часа на неделния ден, както и да го взема постоянно при себе си по един месец през лятото и по 15 дни по време на Великденските и Коледни празници.

         Съгласно разпоредбата на чл.143 от СК всеки родител е длъжен да издържа своите ненавършили пълнолетие деца. Предвид обстоятелството, че детето ще бъде отглеждано от единия родител, то другият следва да участва в неговата издръжка, като последната трябва да се определи при спазване на изискването на чл.142 от СК.  Доколкото съдът се произнася в условия на спорна съдебна администрация, при което следва с решението да бъдат защитени интересите на детето, то той е задължен да определи месечна издръжка за детето(както и режим на лични контакти), дори когато не е направено изрично искане в тази насока.  Установи се по делото, че потребностите на детето на този етап са задоволени. От друга страна майката не реализира никакви доходи, живее в дома на баща си и той се грижи за нейната издръжка. Именно за това съдът намира, че размерът на дължимата за детето Радослав издръжка следва да бъде определен в минимален размер съгласно чл.142, ал.2 СК , а именно 80.00 лева.

         С оглед този изход на делото, ответницата следва да бъде осъдена да заплати ДТ върху увеличения  размер на издръжка – 28.80 лева.

 

         Както бе отбелязано по – горе, произнасянето по чл.127, ал.2 СК е спорна съдебна администрация. Постановеното решение няма сила на пресъдено нещо и администрираните с него отношения могат да бъдат променени всякога, когато е налице промяна в обстоятелствата. Разрешавайки въпроса за това при кого от двамата родители да живее детето, респ.кой от тях да упражнява родителските права в пълен обем, съдът е длъжен да разреши и въпроса с режима на лични контакти и издръжка на детето, дори последните да не са предявени като иск. Това производство не може да приключи със съдебен акт, с който отправеното до съда искане се отхвърля. Дори да не уважи искането на ищеца, съдът пак е длъжен да реши поставените по – горе въпроси, най – вече основния от тях – при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Затова по разбиране на този състав предявяване на насрещен иск в това производство за разрешаване на същите въпроси се явява процесуално недопустим.

         Водим от гореизложените мотиви, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

         ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над малолетния Радослав Бориславов И. с ЕГН ********** на  бащата Б.А.И.  с ЕГН ********** *** и ОПРЕДЕЛЯ място      на живеене на детето при бащата.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето с майката  Б.Ц. *** с ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като майката взема детето при себе си в 09.00 часа на съботния ден и го връща при бащата в 18.00 часа на неделния ден, както и да го взема постоянно при себе си по един месец през лятото и по 15 дни по време на Великденските и Коледни празници.

 

ОСЪЖДА Б.Ц. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на Б.А.И.  с ЕГН ********** *** в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Радослав Бориславов И. месечна издръжка в размер на 80 лв., считано от датата на постановяване на настоящото съдебно решение, до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всака просрочена вноска, до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за издръжка над уважената част до 90 лв.

 

ОСЪЖДА  Б.Ц. *** с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ  в полза на държавата по сметка на ВСС  ДТ в размер на 28.80 лв., както и 5.00 лв. ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на предявеният от Б.Ц.Ц. срещу Б.А.И. иск за определяне местоживеене на детето, упражняване на родителските права по отношение на него, за определяне на лични контакти и заплащане на издръжка като НЕДОПУСТИМ.

        

 

         Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщение от страните, че е изготвено.

                                              

                                                                                                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :