Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Берковица, 04.03.2013 г.

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

Берковски районен съд, І състав в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:                               

                                               

                                                                               Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря П. И., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 414 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искът е за делба на съсобствен урегулиран поземлен имот и производството е във фазата по извършването на делбата.

Предмет на делбата, съгласно влязлото в сила решение от 14.11.2012 г. на БРС, е недвижим имот: 1/2 (една втора) идеална част от Поземлен имот с идентификатор № 12961.422.128 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Вършец, обл.Монтана, с административен адрес ул.”Неофит Рилски” № 2, с площ 810 кв. метра, със стар идентификатор - имот № 383 в квартал 17, при граници: имот № 12961.422.654, имот № 12961.422.130, имот № 12961.422.129, имот № 12961.422.119, имот № 12961.422.120 и имот № 12961.422.127, ведно построената в имота сграда с идентификатор № 12961.422.128.1, със застроена площ 65 кв.м., на два етажа и предназначение - еднофамилна жилищна сграда, при права на съделителите: по 1/6 ид. част от правото на собственост върху поземления имот, предмет на делбата и по 1/6 ид. част от жилищната сграда-близнак за М.Д.С., Н.Д.И., Ц.А.Б. и К.И.К. и 2/6 ид. части от правото на собственост върху поземления имот, предмет на делбата и 2/6 ид. части от жилищната сграда-близнак за А.Г.И..

В първото съдебно заседание след влизане в сила решението по допускане на делбата съделителят К.И.К. е направил искане за възлагане на делбения имот.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, приема за установено следното:

В решението по допускане на делбата, съдът е постановил субективните и обективни предели, в които да се осъществи потестативното право на делба. Видно от приложеното по делото становище на главния архитект на Община Вършец (писмо изх. № 33 00-6/18.01.2013 г. на л.43 по делото), дадено на основание чл.201 от ЗУТ, урегулираният поземлен имот и двуетажната масивна жилищна сграда, построена в него, според съответните технически норми и правила, са неподеляеми. Горното обстоятелство не беше оспорено от съделителите и се възприема от съда при постановяване на решението. Настоящият съдебен състав намира, че действително разположението на поземления имот е такова, че изключва напълно възможността за поделяне съобразно съответните правила и норми, а именно чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ, която разпоредба изисква най-малко 14 метра лице и 300 кв.м. площ на имота, поради което не следва да се прилага разпоредбата на чл.201, ал.5 ЗУТ по даване на задължителни указания за изменение на плана за регулация.

Заявеното от съделителя К.И.К. искане за възлагане в дял на делбения имот е направено в преклузивния срок, поради което е процесуално допустимо и следва да се разгледа по същество.

Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК установява предпоставките, при наличието на които делбения имот може да се възложи на лицето, заявило претенцията. Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на съсобствеността, от друга страна - с изискванията, на които следва да отговаря съделителят с възлагателна претенция. Делбеният недвижим имот следва да има характер на жилищен и да е неподеляем, т. е. от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един от съделителите. По отношение на съделителя законът поставя отрицателното условие същият да не е притежавал друг жилищен имот, както и условието при откриване на наследството лицето-сънаследник да е живяло с наследодателя. Граматическото и логическото тълкуване на правната норма налагат извода, че това последно изискване на закона изключва от обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост освен тази, която е възникнала в резултат на наследяване, както и хипотезите, когато сънаследникът, заявил възлагателна претенция, направена по реда и в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК, не е живял с наследодателя към момента на откриване на наследството или няма качеството на наследник. Следователно право да иска възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК има само лице, което е придобило своята идеална част от имота по наследство, и то ако първоначално съсобствеността е възникнала от наследяване, като това негово право е противопоставимо само на останалите сънаследници, живял е с наследодателя в имота към момента на откриване на наследството и няма друго жилище.

В настоящия случай възлагане на допуснатия до делба недвижим имот по чл. 349, ал. 2 от ГПК на съделителя К.И.К. е невъзможно, защото, на първо място, е налице комбинирана (смесена) съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - на основание наследство и сделки. По делото се установи, че съделителите А.Г.И., Ц.А.Б. и К.И.К. са придобили своите идеални части от имота в резултат на правни сделки – договори за дарение и покупко-продажба, обективирани съответно в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 261/1993 г. на БРС, нотариален акт за продажба на недвижим имот № 262/1993 г. на БРС, нотариален акт за дарение на недвижим имот № 201/1994 г. на БРС и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 577/2010 г. на нотариус Огнян К.. За тази хипотеза, в т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.5.2004 г. по т. д. № 1/2004 г. ОСГК на ВКС е приел, че при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.). След като съсобствеността не е възникнала само и единствено в резултат на наследяване, разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК не може да намери приложение като способ за ликвидиране на спорната съсобственост.

На следващо място, претенцията на съделителя К.И.К. за възлагане на имота е неоснователна, тъй като същият не доказа в процеса, чрез декларация или по друг начин, липса на право на собственост върху друг жилищен имот, както и обстоятелството, че е живял в делбения имот при откриване на наследството. Напротив, доказа се в процеса, че този съделител не е наследник на общия наследодател, а е придобил собственост в имота едва през 2010г. чрез договор за дарение.

С оглед изложеното съдът намира, че не се установиха предпоставките на чл. 349, ал. 2 от ГПК, при наличието на които делбения имот може да се възложи на съделителя К.И.К., поради което делбата на този имот следва да се извърши на основание чл. 348 от ГПК - чрез изнасянето му на публична продан, като сумата от продажбата се разпредели между съделителите съобразно с идеалните им части. Вложеното от законодателя ново виждане във формулирането на нормите в чл. 349 ГПК, че пазарният икономически критерий е определящ при избор на способа за извършване на делбата, цели да осигури на съсобственика, който е лишен от дял в натура, да получи най-справедливото парично възмездяване.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, което съда възприема като професионално и компетентно, се установи, че пазарната стойност на делбения имот е 16 946 лева. Въз основа на пазарната стойност се определят и дяловете на съделителите, които са както следва: по 2 824, 33 лева са дяловете на М.Д.С., Н.Д.И., Ц.А.Б. и К.И.К. и 5 648, 67 лева е делът на А.Г.И.. Съобразно стойността на дяловете и съгласно чл.8 от Тарифа за ДТСС по ГПК, съделителите следва да заплатят и държавни такси за извършване на делбата, както следва: по 112, 97 лв. от М.Д.С., Н.Д.И., Ц.А.Б. и К.И.К. и 225, 95 лева от А.Г.И..

Страните не са претендирали разноски по производството, поради което такива не следва да им се присъждат.

Водим от гореизложените мотиви и на основание чл. 348 от ГПК, съдът

 

                                                 Р     Е     Ш     И :

 

ПОСТАНОВЯВА ИЗНАСЯНЕТО НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на следния недвижим имот: 1/2 (една втора) идеална част от Поземлен имот с идентификатор № 12961.422.128 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Вършец, обл.Монтана, с административен адрес ул.”Неофит Рилски” № 2, с площ 810 кв. метра, със стар идентификатор - имот № 383 в квартал 17, при граници: имот № 12961.422.654, имот № 12961.422.130, имот № 12961.422.129, имот № 12961.422.119, имот № 12961.422.120 и имот № 12961.422.127, ведно построената в имота сграда с идентификатор № 12961.422.128.1, със застроена площ 65 кв.м., на два етажа и предназначение - еднофамилна жилищна сграда, като получената от продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно с частите им, както следва: по 1/6  част на М.Д.С., ЕГН **********,***, Н.Д.И., ЕГН **********,***, Ц.А.Б., ЕГН ********** *** и К.И.К., ЕГН **********,*** и 2/6 части на А.Г.И., ЕГН **********,***.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.И.К. за поставяне в негов дял по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК на описания по-горе недвижим имот.

ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН **********,***, Н.Д.И., ЕГН **********,***, Ц.А.Б., ЕГН ********** *** и К.И.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на държавата по сметка на Висшия съдебен съвет държавна такса върху стойността на дяловете им - по 112, 97 лв. всеки от тях, както и по 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА А.Г.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на Висшия съдебен съвет държавна такса върху стойността на делът й в размер 225, 95 лева, както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: