М О Т И В И

към присъда по НОХД № 67 по описа на Районен съд град Берковица за 2013 година, четвърти наказателен състав.

 

          С обвинителен акт на Районна прокуратура град Берковица подсъдимият В.Й.К. е обвинен в това, че на 06.02.2013г. около 17.40 часа по път ІІ-81, км.85+733  управлявал собствения си лек автомобил „Хюндай Соната” с ДК № СА 59 46 НМ с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,89 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол № 618/08.02.2013г. на НТЛ при ОД на МВР, гр.Монтана за извършена физико-химическа експертиза, след като е осъден с влязло в сила на 27.01.2005г. споразумение по НОХД 481/2004г. на Районен съд - Берковица за деянието по чл.343б ал.1 от НК – престъпление по чл.343б ал.2 от НК.

          Прокурорът поддържа обвинението.

          Подсъдимият В.Й.К. се признава за виновен по предявеното му обвинение и моли съда да му наложи наказание при условията на чл.54 от НК – лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи. Защитникът моли съда наказанието да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК, а наказанието лишаване от права бъде за срок към минималния предвиден в правната норма.

          Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.282 ал.3 от НПК е приобщено към доказателственият материал и заключението по назначената на досъдебното производство физико – химична експертиза.

          Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:   

 

         Подсъдимият В.Й.К. е роден на ***г***. Постоянният му адрес е в град София, а настоящият в град Берковица, ул.”Александровска” № 46. Притежава СУ на МПС с категории „А, В, С, ВЕ, СЕ, Ткт и М”.

През 2002г. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, а през 2005г. по силата на одобрен споразумение по НОХД № 481/2004г. му е наложено наказание глоба в размер на 600.00 лева и лишаване от права за срок от три месеца. Двете наказания не са изпълнени.

               На 06.02.2013г. около 17,38 часа служителите на РУ „Полиция” гр.Берковица - свидетелите Ф.Ф. и Д.К. били уведомени, че на път ІІ-81 в отсечката между м.Средния мост и разклона за с.Боровци, обл.Монтана е възникнало пътно-транспортно произшествие с материални щети. Пристигайки на място полицаите установили, че лек автомобил „Опел Аскона” с ДК № М 88 28 АК е блъснат от задната си страна от друг лек автомобил – „Хюндай Соната” с ДК № СА 59 46 НМ. При извършената проверка на документите се установило, че водач на първият автомобил е свидетеля М.М.К. ***, вторият е подсъдимия В.Й.К.. Двамата водачи са изпробани за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест 7510” с фабр.№ ARBB 0070, тариран и годен за употреба до м.06.2013г. Пробата на свидетеля М.К. била 0,00%о, а при пробата на подсъдимия В.Й.К. апарата отчел концентрация на алкохол от 3,02 на хиляда в издишания от водача въздух. Съставен е акт за нарушението и е издаден талон за медицинско изследване. Установено е също, че управлявания от подсъдимия К. лек автомобил е негов собствен.

               На досъдебното производство е назначена физико-химическа експертиза / л.14 от ДП/, изпълнена от вещото лице инж.Е.П.К., от чието заключение се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия В.Й.К. е била 2,89 промила. Съдът изцяло възприема заключението на вещото лице, като компетентно и обективно дадено, още повече, че същото не бе оспорено и от страните по делото.

        

         ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, посочени по-горе, а имено: признанието на вината на подсъдимия дадено в хода на съдебното следствие, показанията на разпитаните свидетели –Д.К., Ф.Ф. и М.К., както и писмените доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК. От обясненията  на подсъдимия се установява, че същия не оспорва така очертаната фактическа обстановка, признава се за виновен. Признанието на вината от  подсъдимия е подкрепено от всички доказателства по делото. Обясненията на подсъдимия напълно съответнстват на показанията на разпитаните свидетели. Показанията на свидетелите са правдиви, логични, последователни, безпристрастни и най- вече непредубедени. Те си съвпадат по основните точки в тяхното изложение и в тях несъмнено личи стремеж да разкрият фактите такива, каквито те са били обективно съществуващи. Налице е непоколебимост на техния разказ. Затова съдът изцяло ги кредитира по отношение на всички обстоятелства, изразени чрез тях и касаещи действията и простъпките на подсъдимия. Горните доказателства по един непротиворечив и взаимно подкрепящ се начин описват фактическата обстановка приета в обвинителният акт.

При тази система от преки доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:

Подсъдимият В.Й.К. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието е пълнолетен и е бил в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание, адекватен и подреден.

От обективна страна съдът счита, че действията на подсъдимия са съставомерни за осъщественото от него изпълнително деяние на престъплението по чл.343б ал.2 от НК. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че подсъдимия е управлявал МПС след употреба на алкохол в кръвта над 0.5 промила на хиляда, а именно 2.89 промила. Видно от справката за съдимост на подсъдимия се установява по несъмнен начин, че подсъдимият В.К. с определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 481/2004г. на РС-Берковица е признат за виновен за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му е наложено наказание глоба в размер на 600.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, считано от 13.11.2004г. В конкретният случай е налице повторност на извършване на деянието, тъй като не са настъпили условията на чл.30 от НК. Тази норма визира, че правилата на чл.28 от НК не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди, като реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане. От тук следва извода, че този петгодишен срок започва да тече от момента на ИЗПЪЛНЕНИЕ на наказанието. По делото липсват доказателства за изпълнение на наказанието по НОХД № 481/2004г. на БРС, а и в обясненията си в хода на съдебното следствие подсъдимия сам заяви, че не е изпълнил наложеното наказание глоба.

От субективна страна подсъдимия е осъществил престъплението при пряк умисъл като форма на вината. Тази форма изхожда от установените факти по делото. Същият е съзнавал обществено опасните последици и е търсили настъпването на техния резултат. Подсъдимият е бил съгласен с общественоопасният характер на поведението си и е целял настъпването на тези общественоопасни последици. Налице е проявление на  съставомерни признаци за осъществено от него деяние от субективна страна.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определи съответното наказание на подсъдимия.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия В.Й.К. за така извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Смекчаващи вината обстоятелства са признанието на вината.

Отегчаващи вината обстоятелства –  системен нарушител на правилата за движение по пътищата – арг.л.5 от ДП. За периода от 2009г. до 2012г. подсъдимият е наказан с 4 влезли в законна сила наказателни постановления за нарушения на ЗДвП.

Обстоятелството, че вече е бил осъждан за това, че управлява МПС след употреба на алкохол не може и не следва да бъде разглеждано като отегчаващо вината обстоятелство, тъй като това е включено и взето предвид при самото квалифициране на деянието, за което е предаден на съд – чл.343б ал.2 от НК. 

От направеният по-горе анализ е видно, че безспорно са налице смекчаващи вината обстоятелства. Съдът, като взе предвид и личността на подсъдимия, начина на извършване на деянието и настъпилия вредоносен резултат, намира, че целите на наказанието могат да се постигнат с налагане на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА. Съдът намира, че в конкретният случай няма законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК. Ето защо се отложи изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в законна сила на присъдата. Съдът наложи и кумулативното наказание глоба, като определи размера в минимума, а именно 100.00 лева в полза на Държавата.

          С така наложените по вид и размер наказания съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанията да въздействат поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.

Съдът лиши подсъдимият В.Й.К. на основание чл.343г във връзка с чл.37 т.7 от НК от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане в законна сила на присъдата, като приспадна времето през което е бил лишен от това право по административен ред със Заповед за ПАМ № 4-А-1/ 06.02.2013г, считано от  06.02.2013г.

    С така наложените по вид и размер наказания съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.

         Предвид изхода на делото подсъдимия В.Й.К. на основание чл.189 ал.3 от НПК следва да заплати в полза на ВСС-София направените по водене на делото разноски в размер на 21.00 лева, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

          Няма приложени по делото веществени доказателства.

          По горните съображения, съдът се произнесе с присъдата си.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: