МОТИВИ:                                                                     НЧХД 526 / 2012г.

 

 

          Обвинението е предявено с тъжба по чл. 130 ал.2 от НК.

Подсъдимият И.Д.М.  е обвинен в това, че 29.10.2012г. около 12.00 часа в град Вършец в книжарницата ,находяща се на кръстовището на бул.”Република” и ул.”Васил Левски”   е причинил на  И.П.И. *** и ЕГН ********** чрез нанасянето на  удар  в лицето лека телесна повреда, изразяваща се в  оток и зачервяване в областта на дясната скула,оток, кръвонасядане и охлузване в областта на дясната колянна става, довела до причиняване на болка и страдание  - престъпление по чл.130 ал.2 от НК.                На основание чл.45 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.84 и следващите НПК е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от тъжителката И.П.И.  против подсъдимия И.Д.М.     за сумата от 1 000лв. като обезщетение за причинените на тъжителката неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК.Тъжителката И. е конституирана като граждански ищец по делото и лично и чрез своя повереник поддържа изцяло така предявения иск.

                Тъжителката И.П.И. *** и ЕГН ********** чрез повереника си адв.Д.Спасов поддържа така предявеното обвинение в хода на съдебната прения и моли съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен, като му наложи съответното справедливо наказание. Моли още съда да уважи предявения с тъжбата граждански иск в пълният му размер.

          Подсъдимият М. в обясненията си дадени в хода на съдебното следствие не се признава за виновен, като излага конкретни доводи за това. Дава подробни обяснения.Не отрича за възникналия спор между него и тъжителката,но категорично твърди,че не е нанасял никакви удари на същата.Твърди,че не я е блъскал ,нито удрял ,просто с ръце я е обърнал към вратата,за да излезе.Моли съда да постанови справедлива присъда. Защитникът му в хода на съдебната прения развива доводи, че участието на подсъдимия в престъплението, за което е обвинен не е доказано и моли съда да постанови присъда, с която го признае за невиновен и го оправдае.

          Доказателствата са писмени и гласни.

          Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,взаимна връзка и логическо единство,обясненията на подсъдимия,показанията на разпитаните по делото свидетели ,както и приетите писмени такива по реда на НПК,изложеното в тъжбата, доводите и становищата на страните ,прие за установено следното от фактическа и правна страна :

         Подсъдимият И.Д.М.  е роден  на ***г***. Не е осъждан за извършени престъпления от общ характер и не е освобождаван от НО по реда на чл.78А от НК.

         В тъжбата се развиват доводи,че    на 29.10.2012г. тъжителката И. отишла в книжарницата,находяща се в гр.Вършец на кръстовището на бул.”Република” и ул.”Васил Левски” ,за да си купи вестник.Като продавач в същата работи подс.И.Д.М..За да заплати вестника,тъжителката И.  се приближила към М. и му подала две монети от  10ст. и две монети от 5 ст.Продавачът като видял стотинките , отказал да ги вземе като казал,че не работи с „жълти стотинки”.Тъжителката оставила вестника и съответно си взела стотинките обратно.Подразнена от поведението на продавача,тъжителката поискала той да й обясни как би й върнал ресто,ако тя си закупи детска книжка струваща 2,49лв. и му даде 5лв.Подсъдимият й отговорил,че ще закръгли сумата.По този повод между двамата възникнал спор с размяната на реплики.Скандалът между двамата продължил до вратата на книжарницата,която била отворена. При излизане от книжарницата тъжителката  била ударена от подсъдимия.Същият й нанесъл един  юмручен удар в областта на лицето и „по-точно в дясната скула” . Тъжителката И. не очаквала този удар и от него паднала настрани върху тротоара пред книжарницата.В това състояние останала известно време,след което се изправила и се обадила по мобилния си телефон до РУ”П”-Вършец,откъдето след около 15 минути пристигнали двама полицаи.Същите разговаряли с пострадалата и закарали  подсъдимия в управлението. Съставили на подсъдимия Акт по УБДХ.

         При това падане тъжителката получила увреждане, а именно оток и зачервяване в областта на дясната скула ; оток, кръвонасядане и охлузване в областта на дясната колянна става. 

    Пострадалата  И.И.  непосредствено след инцидента потърсила медицинска помощ в ЦСМП гр.Вършец в 12,00часа на 29.10.2012год.,където й е издаден фиш за спешна медицинска помощ ,в който е отбелязано ,че тъжителката „е ударена в областта на устата,паднала настрани на земята и  е получила охлузване на капачката на дясното коляно и охлузване в лека форма на дясна пателарна област.” В подкрепа на това по делото е приложено и прието като доказателство съдебно – медицинско удостоверение № 174/29.10.2012г. издадено от съдебен лекар Ивайло Д. при МБАЛ „д-р Стамен Илиев” град Монтана. Съгласно това удостоверение посочените увреждания са от естеството да водят до причинени болка и страдание. Представени са още амбулаторен лист №6373 от 31.10.2012год. за извършен медицински преглед,лист за преглед на пациент в спешно отделение  и искане за рентгенологично изследване.В представения и приет като доказателство по делото амбулаторен лист е посочено,че на тъжителката е нанесен побой -„удар с юмрук в областта на дясна скула „.

         В тази връзка ,следва да се отбележи,че съдът не поставя под съмнение констатациите на горецитираните уважавани медици,т.е. не е спорно ,че тъжителката е получила увреждания,които в съдебно-медицинското освидетелстване  съдебният лекар сочи,причинили болка и страдание ,без разстройство на здравето ,представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 НК. Същите установяват,че тъжителката е имала наранявания,но по никакъв начин не установяват всъщност кой е причинил тези наранявания и дали са получени по начина,описан от нея.По делото не се доказа по несъмнен начин техен извършител да е подсъдимият.

      В хода на производството  по делото съдът установи до известна степен различна фактическа обстановка от изложената в тъжбата и твърдяната от упълномощения да представлява тъжителката адвокат.

      Какво всъщност се е случило на 29.10.2012год.-преди обяд тъжителката И. отишла в книжарницата,намираща се в гр.Вършец на кръстовището на бул.”Република” и ул.”Васил Левски” ,за да си купи вестник.Като продавач в същата работи подс.И.Д.М..В този момент в книжарницата се намирала и свид.П.Г.Ц..За да заплати вестника,тъжителката И.  се приближила към М. и му подала две монети от  10ст. и две монети от 5 ст.Продавачът като видял стотинките , отказал да ги вземе като казал,че не работи с „жълти стотинки”.Тъжителката оставила вестника и съответно си взела стотинките обратно.Подразнена от поведението на продавача,тъжителката поискала той да й обясни как би й върнал ресто,ако тя си закупи детска книжка струваща 2,49лв. и му даде 5лв.Подсъдимият й отговорил,че ще закръгли сумата.По този повод между двамата възникнал спор с размяната на реплики.Намиращата се в момента в книжарницата свид.Ц. неволно станала свидетел на спора между двамата.Тя видяла как подс.М. приближил до тъжителката И. и говорейки ,ръкомахал срещу нея.Скандалът между двамата продължил до вратата на книжарницата,която била отворена. При излизане от книжарницата,тъжителката в един момент се озовала на тротоара пред книжарницата.Свид.Ц. казва: „Видях как Ванчето падна,дали я блъсна ,дали я удари,тя полежа,изправи се…..” И след това продължава обясненията си - „ не съм видяла дали я блъсна или удари,не съм видяла да я блъска….”.В същото време свид.Д.Г. твърди,че се намирала на отсрещния тротоар срещу книжарницата.Същата категорично твърди,че видяла как подс.М. с ръка блъснал тъжителката И. и тя се „изстъпила  една две крачки назад и   паднала с право тяло  на дясната си страна.”

     Свидетелите И.И., Георги Здравков и Димитрина Василева твърдят,че на посочения ден и час се намирали също в района на книжарницата.Тримата свидетели категорично заявяват,че от мястото където се намирал всеки един от тях,имали видимост към книжарницата.Всеки един от тях обяснява как видели тъжителката И.  да излиза от книжарницата .Когато била вече на тротоара и се движела, с глава обърната към книжарницата ,паднала на тротоара в близост до една шахта.Всички свидетели са категорични,че преди входа на книжарницата има стъпало,след това площадка от която се влиза в книжарницата,а тъжителката паднала в близост до шахта,която се намира на тротоара на около един метър от входа на книжарницата. 

          Въз основа на гореизложената фактическа обстановка и при този предварителен разбор на доказателствата съдът достига до следните правни изводи:

         Безспорно е установено в процеса, че на 29.10.2012г. преди обяд имало спречкване между тъжителката И.И. и подсъдимият И.М., като причината за това било намерението на тъжителката да закупи вестник и претенциите на подсъдимия относно плащането му. Безспорно е установено още, че на излизане от книжарницата,тъжителката паднала на тротоара пред същата.Безспорно е и обстоятелството, че на 29.10.2012г. около  обяд е имало инцидент между тъжителката И.И. и  подсъдимият И.М..

         Спорното по делото е обаче при какви обстоятелства /при каква фактическа обстановка/ се е развил инцидента.

           Гореописаната фактическа обстановка се установи основно от съвпадащата част на обясненията на подсъдимия и показанията на доведените от него свидетели – И.И.,Г.Здравков и Д. Василева,както и от  показанията на свидетелите Кр.Л. и К. З. ,както и на свид.Ц. по начина на депозиране на обясненията и показанията на които и във връзка с другите доказателства по делото,съдът приема казаното от тях за достоверно.Между впрочем,всички разпитани по делото свидетели ,както и подсъдимият ,категорично опровергаха написаното в тъжбата,че подс.М. се нахвърлил върху тъжителката и я ударил с юмрук в лицето,след което тя паднала на тротоара.

    При изграждане на изводите си относно правнозначимите за предмета на доказване факти ,съдът изцяло даде вяра на показанията на свид.П.Ц..Свидетелката възпроизвежда своите непосредствени възприятия за случилото се по житейски правдоподобен и логически последователен начин.Тази свидетелка е единствената,която се е намирала в непосредствена близост до подсъдимия и тъжителката,защото е била вътре в книжарницата.Същата ,обаче не твърди да е видяла подсъдимият да удря тъжителката. начин. Свидетелката,макар и доведена от тъжителката  описва фактическа обстановка,напълно съвпадаща с обясненията на подсъдимия и показанията на свид.И.,Здравков и Василева.Същата твърди,че не е видяла подсъдимият да удря или блъска тъжителката,но видяла как тя пада.

          Единствените напълно незаинтересовани от изхода на делото свидетели -служителите при РУ „П” гр.Вършец-свид.К.З. и Кр.Л. . Двамата установяват,че са изпратени след получен сигнал и като отишли там сварили тъжителката,която вече била станала.Твърдят,че не са забелязали видими наранявания  по нея,както и че се е намирала във видимо добро състояние.

        Пълно разминаване в твърденията на тъжителката и събраните доказателства  има  относно областта,в която й е нанесен удара от подсъдимия.Видно от медицинската документация,приложена по делото,тъжителката е подавала информация за нанесен й удар в областта на лицето.В тази насока са и показанията на свид.Д.Г..Видно,обаче от фиша за спешна медицинска помощ,който е изготвен веднага след инцидента на 29.10.2012год. в 12,00часа,тъжителката е подала информация,че е „ударена в областта на устата”. В листа за преглед на пациент от 29.10.2012год. в 14,40часа е записано по подадена от пострадалата информация,че е ударена в лицето с юмрук.В изготвения на 31.10.2012год. амбулаторен лист е посочено,че на тъжителката е нанесен „удар с юмрук в областта на дясна скула,където е получила оток „ .В издаденото съдебно-медицинско удостоверение е преповторена информацията ,отразена във фиша за спешна медицинска помощ и е описано,че пострадалата е ударена в областта на устата. Поради тази причина неизяснено остава къде точно е нанесен удара с юмрук на тъжителката и ако удар е нанесен в областта на устата,то по какъв начин се е появило соченото нараняване в областта на дясна скула.Никъде в представената по делото медицинска документация не се споменава за установени наранявания в областта на устата,където по най-първоначални данни от тъжителката е нанесен удар с юмрук.

Недоумение буди и факта,как след като  тъжителката се е намирала на вратата на книжарницата, е паднала на тротоара при положение,че преди тротоара е имало площадка и стъпало.Ако тъжителката е ударена докато се е намирала в книжарницата,то логично е същата да падне на площадката пред вратата на същата.В противен случай би следвало падането да е станало от височината на площадката върху тротоара,каквито твърдения не са изложени нито от тъжителката,нито от свидетелите.От събраните доказателства се установи,че тъжителката е паднала едва когато се е намирала на тротоара,което предполага същата да е слязла от площадката и стъпалото,които делят входа на книжарницата от тротоара.

      Съдът дава вяра на тъжбата  досежно случилото се в частта,с която тъжителката описва присъствието си в книжарницата във въпросния ден и получените наранявания.Установено е по делото ,че между подс.М. и тъжителката И. е възникнало пререкание и последната е падала.Установено е също от доказателствата по делото,че тъжителката И.И. е имала наранявания ,изразяващи се в  оток и зачервяване в областта на дясната скула,оток, кръвонасядане и охлузване в областта на дясната колянна става , които наранявания е нямала  при излизането си от къщи и пристигането в книжарницата.Останаха  недоказани твърденията на тъжителката за нанесен й побой от подс.М. и причинена  й именно  в резултат на този удар и на този подсъдим  лека телесна повреда.   

         Единственото доказателства извън гласните такива е съдебно – медицинското удостоверение, което по безспорен начин доказва, че тъжителката е получила съответните наранявания. Това обаче е доказателство, което не може да обоснове извод за виновност на подсъдимия, а именно, че той е причинил това нараняване.

   По силата на чл.82 т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него.Тежестта на доказване по дела,образувани по тъжба на пострадалия лежи върху частния тъжител съгл. чл.83 ал.1 пр.2 от НПК.Обвиняемият не е длъжен да доказва,че е невинен/чл.83 ал.2 от НПК/.В хода на производството не бе събрано нито едно пряко или косвено доказателство,че подсъдимият е нанесъл телесна повреда.Повереника на тъжителката в пледоарията си се позовава на показанията на свидетелите П.Ц. и Д.Г.. Първата обаче не заявява по категоричен начин да е видяла как подсъдимият удря или блъска тъжителката.Същата обяснява единствено,че се е намирала в книжарницата и е станала свидетел на развилия се спор между подсъдимия и тъжителката.Твърди,че е стояла  зад гърба на подсъдимия ,който „ръкомахал с ръце” .Единствено свид.Г. твърди,че е видяла как след като подс.М. блъснал с ръка тъжителката,тя паднала.

        От анализа на доказателствения материал по делото,първоинстанционния съд  стига до заключението,че обвинението срещу подс.И.М. за престъпление по чл.130 ал.2 от НК,извършено на 29.10.2012год. не се доказа по несъмнен начин,което е пречка същият да бъде признат за виновен по така предявеното му обвинение.Съдът в никакъв случай не може да постанови присъдата си на основата на предположения и неубедителни доказателства.

          При този разбор на доказателствата съдът намира,че в процесния случай не са налице предпоставките на чл.303 от НПК за постановяване на осъдителна присъда,тъй като обвинението не се доказа по безспорен и категоричен начин.За да се постанови осъдителна присъда е необходимо  обстоятелствата да бъдат доказани/установени/ конкретно по време,място и лице.Видно от събраните по делото доказателства в настоящия случай твърденията в тъжбата не се доказаха по лице/авторство/,т.е. не е доказано по един небудещ съмнение начин,че подс.И.М. е  причинил на тъжителката И.И. лека телесна повреда,изразяваща се в болка и страдание,без разстройство на здравето-престъпление по чл.130 ал.2  от НК

       От гореизложеното е видно,че в процесния случай частното обвинение не е доказало по  несъмнен начин един от основните факти в настоящия наказателен процес,че подс.И.М. е извършил престъплението,за което е обвинен.

        Ето защо и с оглед гореизложените съображения,съдът намира,че в случая са налице условията на чл.304 от НПК,поради което призна подсъдимия И.Д.М. за НЕВИНОВЕН  и го оправда в това  на 29.10.2012г. около 12.00 часа в град Вършец в книжарницата ,находяща се на кръстовището на бул.”Република” и ул.”Васил Левски”  да е причинил на  И.П.И. *** и ЕГН ********** чрез нанасянето на  удар  в лицето лека телесна повреда, изразяваща се в  оток и зачервяване в областта на дясната скула,оток, кръвонасядане и охлузване в областта на дясната колянна става, довела до причиняване на болка и страдание,с което извършил престъпление по чл.130 ал.2  от НК.

 

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ

 

На основание чл.84 от НПК в настоящия наказателен процес е предявен и граждански иск от И.  П.И. против подс.И.Д.М.   за сумата от 1 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130 ал.2 от НК.

       При условията на чл.307 от НПК съдът се произнесе по предявения граждански иск и намери същия за неоснователен.

       От приетата за установена фактическа обстановка по делото не следва извод,че подсъдимият виновно е извършил деянието ,за което е обвинен,както и да е причинил неблагоприятни последици,които да съставляват неимуществени вреди,подлежащи на обезщетение съгласно чл.45 от ЗЗД.Не са налице следователно условията за уважаване на гражданския иск.

        По горните съображения съдът отхвърли изцяло предявения граждански иск,като неоснователен.

         Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ  :