МОТИВИ

към присъда по НОХД № 391 по описа на Районен съд град Берковица за 2012 година, четвърти наказателен състав.

 

Подсъдимият И.Т.А. се обвинява от Районна прокуратура град Берковица в това, че на 26.11.2011г. в град Берковица нанесъл побой над П.Д.Ц. ***, в следствие на което и причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на короните на първи зъб на горна челюст в ляво /неравно счупен на нивото на венеца/ и на първи зъб на горна челюст в дясно /неравно счупен на нивото на средната част на коронката/, без които трайно са затруднява дъвченето и говоренето за срок от над един месец – престъпление по  чл.129 ал.2 пр.ІІ във връзка с чл.129 ал.1 от НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение и взема становище, че е доказано по несъмнен начин, за което и следва да се наложи съответното наказание на подсъдимия при спазване на изискванията на закона. Взема становище, още че следва да се определи наказание при условията на чл.54 от НК. Счита, че така определеното, наказание ще е съобразено с осъщественото деяние и личността на подсъдимия, както и с постигане на целите на генералната превенция. Моли съда да определи размера на гражданският иск по справедливост.

Гражданската ищца и частен обвинител П.Д.Ц. лично и чрез пълномощниците си моли съда да признае подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение, като му се наложи съответното наказание, а предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло в претендирания размер.

Подсъдимият И.Т.А. съжалява за случилото се, но по повдигнатото обвинение не се признава за виновен, в каквато посока са и обясненията му. Защитникът му моли съда да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение, а го признае за виновен по чл.133 от НК. Моли още съда да приложи разпоредбата на чл.55 от НК. В последна дума подсъдимият заявява, че желае от съда да го признае за невинен и го оправдае по повдигнато обвинение.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено следното:

От фактическа страна:   

Подсъдимият И.Т.А. ***. Не е осъждан за извършени престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

Гражданската ищца и частна обвинител П.Д.Ц. е с постоянна адресна регистрация в град Берковица, ж.к.”Заряница” бл.23, ет.4, ап.11. Към настоящият момент живее в град София, ж.к.”Иван Вазов”, ул.”Балша” 44.

Подсъдимият И.А. и гражданската ищца и частен обвинител П.Ц. били приятели и живеели на семейни начала в дома на последната. През 2010г. свидетелката Д. ***, за да си търси работа, а през месец октомври 2011г. връзката помежду им била прекъсната. Като цяло отношенията им продължили около 3-4 години.

Края на връзката бил понесен особено тежко от подсъдимия И.А., но когато разбрал, че свидетелката Д. е започнала нова връзка с друг, отношенията им излезли извън контрол.

През месец ноември 2011г. свидетелката Д. започнала връзка със свидетеля И.Х.И., а към настоящият момент живеят на семейни начала. От съвместното си съжителство имат дете.

Родителите на свидетелката Д. – свидетелите Д.К. и Е.Ц. решили да поканят в дома си в град Берковица на гости дъщеря си и нейният приятел. Последните двама решили да гостуват в град Берковица на 26.11.2011г.

Обстоятелството, че на 26.11.2011г. в град Берковица в дома си ще гостуват свидетелката Д. и приятеля й – свидетеля И. станало известно и на подсъдимия И.Т.А..

Предвид на това подсъдимият И.Т.А. се обадил да двамата си братя – свидетелите А.А. и К.А. и решили да отидат в дома на свидетелката Д. с цел саморазправа. Вечерта на 26.11.2011г. около 19.00 часа тримата се срещнали пред входа на блока, в който живеела свидетелката Д.. Свидетелят А.А. и подсъдимия И.А. дошли пеш, а свидетеля К.А. дошъл с автомобил, като носел и бухалка. Тримата заедно отишли до дома на свидетелката Д.. Подсъдимият И.А., предвид обстоятелството, че живеел там 2-3 години знаел, че входната врата на апартамента не се заключва, отворил и придружен от двамата си братя влязъл в стаята, в която били свидетелите Д., И., К. и Ц.. Свидетелят А.А. казал „Избийте ги” и всички се впуснали да нанасят удари на свидетеля И.Х.И., като свидетеля К.А. ударил и свидетелката Д. в областта на гърдите и корема. Носената от свидетеля К.А. бухалка не била употребена. Предвид настъпилата изненада от случващото се свидетеля Д.К., който бил в стаята и свидетелката Е.Ц., която била в кухненския бокс към стаята, за да приготвя вечерята не могли да реагират. Свидетелката П.Д. се изправила от мястото, на което седяла и с тялото си се опитала да защити свидетеля И.И.. Ядосан от това й поведение подсъдимия И.А. и нанесъл удар с юмрук първоначално в корема, а след това в носа и устата. В резултат на това свидетелката П.Д. паднала на земята и от лицето й потекла кръв.

Тримата братя напуснали дома.

Цялото действие се развило бързо, за няколко минути. Била извикана Спешна помощ и подаден сигнал за случилото се на РУ „Полиция” град Берковица. На сигнала се явила свидетелката З.З., доктор в Спешна помощ. Същата констатирала нараняванията и бил съставен фиш за прегледа.

На досъдебното производство е назначена съдебно – медицинска експертиза изпълнена от вещо лице И.Д., от заключението на която се установява, че свидетелката П.Д.Ц. е получила следните наранявания – контузия на носа с разкъсно – контузна раничка на ръба на лявата ноздра, кръвонасядане на лигавицата на горна устна срещу предните зъби, счупване на короните на първи зъб на горна челюст в ляво и на първи зъб на горна челюст в дясно; кръвонасядане при предно – външната повърхност на дясно бедро. Уврежданията са получени по механизма на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време и начин посочен от прегледаната – от удари с юмруци и ритания с крака.

Според експертизата посочените увреждания са от естеството да водят до  - счупването на короните на първи зъб на горна челюст в ляво и на първи зъб на горна челюст в дясно са от естеството да водят до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за над един месец; контузията на носа с разкъсно – контузната раничка на ръба на лявата ноздра е от естеството да води до временно разстройство на здравето, неопасно за живота; кръвонасядането на лигавицата на горна устна и по дясно бедро са от естеството да е причинено болка и страдание.

Оздравителният период на травмите в обраста на носа, на лигавицата на горна устна и на дясно бедро е около 15-20 дни, а счупените зъби са постоянни, тоест увреждането е постоянно, или до евентуалното им възстановяване чрез протезиране.

Съдът изцяло възприема експресното заключение по назначената съдебно – медицинска експертиза, като обективно и комтенетно дадено, а още повече и не бе оспорено от страните по делото. Вещото лице задълбочено и всеобхватно е индивидуализирано нараняванията по вид, по характер на уврежданията и оздравителния период на травмите. 

 

По доказателствата:

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, посочени по-горе, а имено: показанията на разпитаните свидетели П.Д. Цветанова, Д.С.К., Е.Р.Ц., И.Х.И., Ц.Й.И., З.В.З. и Иван Д. Тафов, както и писмените доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК, в този смисъл и експертното заключение на вещо лице И.Д..

Съдът не кредитира показанията на свидетелите К.Т.А., А.Т.А. и Елинка Д. Костова. Показанията на тези свидетели се явяват изолирани от всички други събрани в процеса доказателства, както гласни, така и писмени. Първите двама са братя на подсъдимия и е логично да подпомагат неговата защитна теза в процеса. Свидетелката Елинка Костова твърди, че когато забелязала тримата братя във входа на блока, в който живее свидетелката Д. не забелязала нищо обезпокоително.  От свидетелските показания на К. и Ц. се установява, че свидетеля К.А. е носел със себе си бухалка, която в последствие не е използвал. Свидетелката Елинка Костова твърди, че е приятел и на подсъдимия и на гражданската ищца, което означава, че би следвало да и е известно обстоятелството, че са преустановили взаимоотношенията си. Когато забележиш трима мъже, като единият от тях носи бухалка и отиват в апартамента на бившата приятелка на единия от тях, с която са във влошени отношения няма как да приемеш, че няма нищо необичайно.

Подсъдимият И.А. развива доводи в хода на съдебното следствие, че е отишъл в дома на свидетелката П.Д., защото е имал уговорка с родителите й този ден да си прибере газовата бутилка. Твърди още, че е позвънил на вратата и им било отворено. Навежда доводи, че свидетеля И.Х.И. го нападнал, като започнал да му нанася удари и най – вероятно неумишлено е нанесъл удар на приятелката си Д.. Твърди, че той не е удрял никой, а още по – малко свидетелката Д.. Обяснява още, че братята му – свидетелите К. и А. Антонови били останали отвън пред входната врата. След като подсъдимият бил нападнат от свидетеля И. влязъл брат му К.А., за да преустанови случващото се.  Защитата на подсъдимия А. в хода на съдебните прения твърди, че ако все пак се презюмира, че той е нанесъл някакъв удар на свидетелката Д., то той е бил по непредпазливост, а деянието следва да се квалифицира по чл.133 от НК.

Съдът намира тези възражения за неоснователни последните мотиви:

На първо място, твърденията на подсъдимия И.А. и неговите братя – К. и А. Антонови, че отишли в дома на свидетелката Д., за да приберат газова бутилка собственост на първия са нелогични. Твърди се от подсъдимия и свидетелите Антонови, че свидетеля И.Х.И. заплашвал първия със саморазправа, от което той получил психична травма. Не се спори по обстоятелството, че тримата братя са знаели, че в момента на отиването си в дома на свидетелката Д., то тя и нейният приятел – свидетеля И.И. са там. Предвид на това съдът намира поведението на подсъдимия за нелогично. Вън от всякаква логика се явява обстоятелството точно този ден да отидеш в дома на гражданската ищца, за да прибереш газова бутилка, която е стояла там от месеци, а и си психически травмиран от приятеля й – свидетеля И.. Съдът не приема за достоверни обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Антонови, че родителите на гражданската ищца са го повикали точно този ден да прибере исканата вещ. Свидетелите Константинов и Ц. са поканили на гости дъщеря си и приятелят й, като едва ли биха искали в този момент точно да пристигне в дома им подсъдимия да си търси вещ, знаейки как са приключили взаимоотношенията им. Самите свидетели отричат да са имали такава уговорка с подсъдимия А.. Твърдят още, че никой не е позвънявал на тяхната врата, а още по – малко в тази ситуация биха поканили подсъдимия вътре в апартамента.

Подсъдимия А. и свидетелите Антонови в хода на съдебното следствие навеждат доводи, че свидетеля И.Х.И. пръв е започнал саморазправа с думи и действия. Видно от медицински фишове от прегледи на Спешна помощ-Берковица л.34-36 от ДП се установява, че подсъдимият и неговите братя са клинично здрави, а свидетелката З. в съдебното следствие заяви, че са имали и нормално кръвно налягане. Видно от съдебно медицинска експертиза на л.53 от ДП се установява, че свидетеля И.Х.И. е получил увреждания от естеството да водят до болки и страдания. От тук следва и извода, че нападението не е започнало от свидетеля И.И., а към него. В този смисъл са и жалби на л.15 и 16 от ДП и жалба до Главния прокурор на РБ на л.38 от делото.

Подсъдимият И.А. развива доводи, че не е нанасял удар на свидетелката Д., а най – вероятно свидетеля И.И. го е причинил. От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява по несъмнен начин, че свидетелката Д. е получила удар точно от подсъдимия А. и то в момента, в който е застанала пред свидетеля И., за да преустанови отправените към него удари. Няма как свидетеля И. да и нанесе удар в лицето, щом тя е била пред него. От показанията на свидетелите И., К. и Ц. по несъмнен начин се установи в хода на съдебното следствие, че подсъдимия И. умишлено и целенасочено е нанесъл удари на гражданската ищца Д.. Действията са му били продиктувани от факта, че последната е застанала пред приятеля си И., с цел да преустанови нанасяните му удари. Същата е разчитала, че като бивши приятели ще успее да преустанови насилието. Именно и затова съдът счете, че в конкретният случай е неуместно да се приеме наличие на чл.133 от НК – причиняване на средна телесна повреда по непредпазливост.

При тази система от преки доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:

Подсъдимият И.Т.А. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието е пълнолетен и е бил в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание, адекватен и подреден.

От обективна страна според становището на съда, действията на подсъдимия са съставомерни за осъщественото от него изпълнително деяние на престъплението по чл.129 ал.2 пр.ІІ във връзка с чл.129 ал.1 от НК. По категоричен начин се доказа в процеса, че на 26.11.2011г. в град Берковица в дома на гражданската ищца и частен обвинител П.Д. й е нанесъл побой – удар с юмрук първоначално в корема, а след това в областта на носа и устата. С това си действие е причинил счупване на короните на първи зъб на горна челюст в ляво /неравно счупен на нивото на венеца/ и на първи зъб на горна челюст в дясно /неравно счупен на нивото на средната част на коронката/. Това увреждане довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок над един месец, а съгласно чл.129 ал.2 пр.ІІ от НК съставлява средна телесна повреда.

Съгласно Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, докладчик член-съдията Венцислав Очков в съдебната практика има различни становища по приложението на закона относно избиването на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето. Нееднакво се тълкува изразът „избиване на зъби” и загубата на колко зъби затруднява дъвченето или говоренето. Под „избиване на зъби” следва да се разбира не само загубата, но и счупването до нивото на венеца или разклащането им до такава степен, че отпадането да е неминуемо. Разклащането или счупването на зъб от такава степен е равнозначно на избиването му, защото тези увреждания довеждат до затруднения и ограничаване физиологическата им функция. Дъвченето или говорът са затруднени, когато загубата, счупването или разклащането на зъби се е отразило чувствително върху тяхната нормална функция.  Възстановяването на счупени или избити зъби чрез лечение и протезиране, макар и да премахва затрудненията, не се отразява на квалификацията на деянието.

         Предвид гореизложеното телесното увреждане на гражданската ищца следва да се определи като средна телесна повреда, тъй като е затруднено дъвченето и говореното трайно над един месец, а обстоятелството, че са възстановени към настоящият момент е ирелевантно.

От субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението при пряк умисъл като форма на вината. Тази форма изхожда от установените факти по делото. Същият е съзнавал обществено опасните последици и е търсили настъпването на техния резултат, свързан с противоправното телесно увреждане. Налице е проявление на  съставомерните признаци за осъществено от него деяние от субективна страна.

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :

 

За извършеното престъпление по чл.129 ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до 6 години.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определи съответното наказание на подсъдимия.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимият И.Т.А. за така извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Смекчаващи вината обстоятелства –чистото съдебно минало.

Отегчаващи вината обстоятелства – няма.

Непризнанието на вината не може и не следва да се възприема като отегчаващи вината обстоятелство. 

При определяне на наказанието съдът счете, че са налице смекчаващи вината обстоятелства и определи наказанието при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

          За извършеното от подсъдимия И.Т.А. престъпление съдът му наложи съответното наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Не са налице законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК – не е осъждан за извършено престъпление от общ характер, наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, както и за поправянето на дееца не е наложително да се изтърпява ефективно, поради което съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в законна сила на присъдата.

          С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.

 

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

 

          На основание чл.84 от НПК в настоящият наказателен процес е приет за съвместно разглеждане  граждански иск против подсъдимия И.Т.А. предявен от П.Д.Ц. ***, с настоящ адрес в град София сумата от 15 000.00 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди и 760.00 лева обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането - 26.11.2011г. до окончателното й изплащане и с молба за конституиране като частен обвинител.

            Съдът намери така предявения граждански иск за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН досежно претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди и ОСНОВАТЕЛЕН за претендираното обезщетение за имуществени вреди.

          По делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимият И.Т.А. е причинил на пострадалата – граждански ищец имуществени и неимуществени вреди в следствие на действията си, от което са произтекли неблагоприятни последици за пострадалата –телесно увреждане. Тези неблагоприятни последици от процесното инкриминирано деяние представляват имуществени вреди, които подсъдимият на основание чл.45 от ЗЗД е длъжен да обезщети. Видно от фактури приложени на л.57 и л.58 от ДП се установява, че пострадалата е заплатила сумата от 520.00 лева на дентален кабинет в град София, ж.к.”Хиподрума” на 15.12.2011г. за лечение и 240.00 лева за зъботехнически услуги на 22.12.2011г. в град София. Предвид на това съдът прие за основателен гражданският иск на П.Ц. относно обезщетението за причинени имуществени вреди в размер на 760.00 лева.

         Освен имуществени вреди гражданската ищца П.Ц. е претърпяла и телесно увреждане – изразяваща се в счупване на короните на първи зъб на горна челюст в ляво /неравно счупен на нивото на венеца/ и на първи зъб на горна челюст в дясно /неравно счупен на нивото на средната част на коронката/, без които трайно са затруднява дъвченето и говоренето за срок от над един месец. Тези неблагоприятни последици от инкриминираното деяние представляват неимуществени вреди, които подсъдимият А. на основание чл.52 от ЗЗД е длъжен да обезщети по справедливост. Съдът намира, че в конкретният случай 5 500.00 лева обезщетение ще съответстват на причинените неблагоприятни последици. Ето защо съдът отхвърли гражданският иск в останалата част над уважения до претендирания от 15 000.00 лева за неимуществени вреди, като неоснователен.

         Предвид изхода на делото то направените разноски от гражданската ищца и частен обвинител следва да бъдат заплатени от подсъдимия, а именно 2 300.00 лева за адвокатско възнаграждение.

При този изход на делото подсъдимият И.Т.А. със снета по-горе самоличност следва да ЗАПЛАТИ в полза на ВСС – София държавна такса върху уваженият размер на граждански иск в размер на 250.40лв, направените по водене на делото разноски в размер на 172.00 лева, както и 5.00 лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

Няма приложени по делото веществени доказателства.

По горните съображения, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: