Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 15.02.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 12 февруари.…...……..………….……………………………….

през две хиляди и тринадесета година……....……….………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А...….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..………..….....АН дело 40 по описа

за 2013г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 804/ 11.12.2012г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица на Г.К.А. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00лв. на основание чл.179 ал.3 точка 4 от ЗДвП, както и глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.185 от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Г.А., който обжалва същото само в частта на наложеното наказание по чл.179 от ЗДвП с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени в тази му част атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         Жалбоподателят Г.К.А. е закупил МПС – лек автомобил ВАЗ 2106 с ДКН ...., но документално съгласно изискванията на ЗДвП не е прехвърлена собствеността. Закупеният от него автомобил нямал валиден винетен стикер. Предвид на това жалбоподателят му залепил такъв предназначен за друг негов автомобил. Този винетен стикер бил закупен от лицензиран обект – „Български пощи” – арг.л.15 от делото.

         На 13.11.2012г. около 13.20 часа жалбоподателят управлявал МПС-ВАЗ 2106 с ДКН ....     в района на село Замфирово, обл.Монтана и с посока на движение от град Монтана към град Берковица, когато бил спрян от служители на въззиваемата страна за проверка. При последната проверяващите се усъмнили в действителността на залепеният винетен стикер и уведомили за това ОД на РУП-Берковица.

         По случая било образувано ДП 352/2012г. по описа на РУП-Берковица за извършено престъпление по чл.276 ал.2 във връзка с ал.1 от НК.

На жалбоподателят му бил съставен акт за установяване на административно наказание, за това, че управлява МПС без валиден винетен стикер за 2012г. Деянието му било квалифицирано като нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДвП.

Жалбоподателят не направил възражения по констатациите към момента на съставяне на акта. Не направил такива и в срока по чл.44 от ЗАНН.

         Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Д.З. и Г.В. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна поради следните съображения:

         По направените процесуални възражения:

         Жалбоподателят прави възражение, че не е знаел, че ползваният от него винетен стикер е недействителен. В подкрепа на това си твърдение представя в хода на въззивното производство заверено копие от квитанция за закупен винетен стикер на стойност 67.00 лева издаден от Агенция „Пътна инфраструктура.

         Воденото срещу жалбоподателя Г.А. досъдебно производство е приключило с Постановление на РП-Берковица за прекратяване на наказателното производство от 15.01.2013г, поради липса на умисъл за извършеното деяние.

         При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство е издадено при не изяснена напълно фактическа обстановка.

          От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи в процеса, че жалбоподателят е управлявал МПС с недействителен винетен стикер. Същият обаче е закупен от лицензиран обект – „Български пощи” и за извършената покупка му е издаден съответния документ - квитанция на стойност 67.00 лева издадена от Агенция „Пътна инфраструктура”.

         От тук следва извода, че жалбоподателят не е подозирал, че управлявал МПС с недействителен винетен стикер, в този смисъл, че няма такъв, поради което не би следвало да му се вменява отговорност по чл.139 от ЗДвП.

         Административното нарушение съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН е виновно извършено деяние. Без вина няма административно нарушение. Вината може да бъде във формата на умисъл или непредпазливост. Умишлени са нарушенията извършени от лицето, целящо правните последици.  Непредпазливите деяния от своя страна могат да бъдат два вида: самонадеяност и небрежност. Пред самонадеяност сме изправени, когато лицето знае възможността за настъпването на неблагоприятния правен резултат, но счита, че може да го превъзмогне. Пред небрежност ще бъдем, когато деецът не е предвиждал неблагоприятния резултат, но е бил длъжен да го предвиди.
         Предвид на гореизложеното съдът намира, че действията на жалбоподателят по никакъв начин не могат да му бъдат вменени като умишлени – жалбоподателят е закупил витентият стикер от лицензиран обект, срещу реалната цена и срещу издаден документ.

         След като жалбоподателят не е знаел, че управлява в недействителен винетен стикер, у него не е имало и умисъл, че управлявал без валиден винетен стикер каквото е изискването на Закона.

         Предвид гореизложеното НП в обжалваната му част се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. 

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 804/ 11.12.2012г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица, в ЧАСТТА, с която на Г.К.А. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00лв. на основание чл.179 ал.3 точка 4 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         В останалата част НП не е обжалвано и е влязло в законна сила досежно наказанието по чл.185 от ЗДвП.   

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: