Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 06.02.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица..…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 29 януари……....……..………….……………………………….

през две хиляди и тринадесета година....……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.….….……..……………..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..………….........АН дело 2 по описа

за 2013г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 91 / 18.10.2012г. на Началника на РУ ”Полиция” град Берковица на В.Н.Д. ***, ж.к.”Красно село” бл.255, вх.В, ет.2, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00лв. на основание чл.315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.Н.Д., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В хода на въззивното производство взема становище, че не оспорва извършеното нарушение, но моли съда да приеме наличие на маловажност на случая съобразно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като излага доводи за това.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 02.10.2012г. Ф.Х.Ф. и Г.Л.В., в качеството си на служители на въззиваемата страна извършвали проверка по КАТ. Около 16.15 часа на път ІІ-81, прохода „Петрохан”, 67+999км се движел лек автомобил „Форд Ескорт” с ДКН ..... Същите го спрели за рутинна проверка. При последната се установило, че водач на МПС е жалбоподателя В.Н.Д., а МПС негова собственост. Установило се още, че МПС нямало валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност” за 2012г. Проверяващите приели това като нарушение на чл.259 ал.1 от КЗ и съставили АУАН на жалбоподателя Д..

         При предявяването на акта жалбоподателя не направил възражения. Единствено вписал, че не е обърнал внимание, че е изтекла валидността на полицата.  Не направил допълнителни такива в срока по чл.44 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издадал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство, както и от становището на администраотивно наказаният. Жалбоподателят по същество не оспорва обстоятелството, че до 26.09.2012г. е имал валидна застрахователна полица-л.7 от делото, но излага причини за пропускане на възможността за сключване на нова такава. Видно от акт за смърт приложен на л.8 от делото се установява, че в семейството на жалбоподателят е имал смъртен случай, в следствие на което наказаният е пропуснал обстоятелството, че му е изтекла сключената застраховка „ГО”. Непосредствено след установяване на административното нарушение всички неблагоприятни последици от това са санирани, като е сключена нова задължителна застрахователна порица – арг.л.9 от делото. Във въззивното производство жалбоподателят единствено моли съда за приложение на чл.28 от ЗАНН.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

         Безспорно е установено, а не се спори и между страните, че на 02.10.2012г. жалбоподателят е управлявал МПС без сключена задължителна застраховка „ГО” за 2012г.

         Спорното по делото е дали деянието на наказания съставлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.

         Нормата на чл.315 ал.1 т.1 от ЗДвП визира, че лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, се наказва с глоба.

         В конкретният случай направените възражения в жалбата от наказания се явяват ирелевантни, тъй като санкцията е за водач, който управлява МПС без сключена задължителна застраховка ГО за съответната година.

         При извършената цялостна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление съдът не установи в хода на административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени и да са ограничили правото на защита на която и да е от страните по делото.

                   Предвид на гореизложено съдът намира, че жалбоподателя е извършил това нарушение, поради което правилно му е вменена и административна отговорност.

         Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбоподателя е извършил нарушението, за които е наказан и същото правилно е квалифицирано по чл.259 ал.1 от КЗ.

          По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение. Тези обществени отношения по задължителното застраховане на МПС са масово нарушавани и са причина за неблагоприятните последици за изрядни водачи на МПС при настъпване на застрахователно събитие. В този смисъл е и трайната съдебна практика на Административен съд – Монтана по приложението на чл.259 ал.1 във връзка с чл.249 ал.1 и чл.315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, където изначално се изключва разбирането за маловажност на случая – арг.Решение от 02.03.2012г. по КАНД № 23 по описа за 2012г. на АС-Монтана, Решение от 17.04.2012г. по КАНД № 179/ 2012г. по описа на Административен съд Монтана, Решение от 12.06.2012г. по КАНД № 237/ 2012г. по описа на Административен съд Монтана,Решение от 13.11.2012г.по КАНД 529/ 2012г. по описа на АС – Монтана.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил съответното наказание в минималния предвиден в правната норма размер.

          Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление91 / 18.10.2012г. на Началника на РУ ”Полиция” град Берковица, с което на В.Н.Д. ***, ж.к.”Красно село” бл.255, вх.В, ет.2, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00лв. на основание чл.315 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                         

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: