Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 13.02.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 15 януари….......……..………….……………………………….

през две хиляди и тринадесета година..……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..…………...АН дело 571 по описа

за 2012г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 12/245 /19.11.2012г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” град Монтана на Х. ЕООД със седалище и адрес на управление град Берковица, ул.К. № .., представлявано от А.И.И., управител, с ЕГН ********** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал А.И., в качеството и на управител на дружеството, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, а като алтернативно искане моли съда да намали наложеното наказание до предвидения в правната норма минимален размер. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА досежно алтернативното искане.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          При извършена проверка на 06.11.2012г. в 10.00 часа от служители на въззиваемата страна в склад за дърва, находящ се в град Берковица, промишлена зона, обект на жалбоподателя е констатирано, че Дружеството, в качеството си на работодател е допуснало на място в склада за дърва по работните места да товари в тир свидетеля Иван Георгиев Петров, на длъжност „товарач на трупи и друг дървен материал”, престирайки работна сила от 09.00 до 18.00 часа и работно място-склад за дърва, уговорено трудово възнаграждение по 15.00 лева дневно, без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени, като трудови правоотношения и без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма. Към момента на проверката Иван Георгиев Петров се е намирал в обекта и товарен дърва в тир.

          Видно от декларация на л.13 от делото се установява, че Иван Георгиев Петров се е подписал под отбелязването, че няма нито трудов, нито граждански договор, а от 06.11.2012г. работи в обекта, като е посочил подробно работно време. Действително декларацията не е попълнена от него, но му е прочетена, а подписа под съдържанието в нея е негов-видно от свидетелските му показания. Въз основа на проверката е съставено постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение, както и протокол за извършена проверка – арл.10 от делото.

          Към момента на извършване на проверката в обекта на жалбоподателя са присъствали лицата А.И., управител и Г.Й.Г., пълномощник /арг.л.15 от делото/. Никой от двамата не е заявил на проверяващите, че лицето Иван Георгиев Петров има сключен граждански договор. Едва при съставянето на АУАН е представено копие от граждански договор № 1/06.11.2012г. – арг.л.12 от делото.

          След извършената проверка с призовка на л.8 от делото е призован представителя на дружеството да се яви на 09.11.2012г. в 14.00 часа в Д”ИТ”-Монтана. Призовката е връчена на Г.Й.Г., упълномощен представител.

            Въз основа на горното на 09.11.2012г. на Дружеството, представлявано от А.И. е съставен акт за установяване на административно нарушение. Същият е връчен на упълномощеният представител – Г.Й.Г., тъй като последният се е явил на предявяването на акта. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН А.И.И., като управител на Дружеството е направил писмени възражения срещу констатациите отразени в АУАН.          

          Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

          Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на З.И., Л.Р. и Д. А. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Иван Петров. Административнонаказаното дружество е негов работодател и е налице индиция за заинтересованост. Нещо повече, този свидетел е установен от проверяващите в момент на работа.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна досежно алтернативното искане, поради следните съображения:

По направените процесуални възражения:

          Жалбоподателят навежда доводи, че в хода на административнонаказателното производство да допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като всяко едно от тях е със самостоятелно отменително основание. Твърди още, че неправилно е санкциониран, тъй като свидетеля Иван Петров е имал граждански договор за престирания от него труд.

          При извършената цялостна проверка за законосъобразност съдът не установи в хода на производството да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Към момента на проверката управителя на Дружеството А.И. е присъствал. Именно последният е призован за съставяне и предявяване на акта, но вместо него се е явил упълномощеният представител Георги Георгиев. На следващо място, по никакъв начин не са ограничени правата на жалбоподателя, тъй като последният се е запознал със съдържанието на акта за установяване на административно наказание и в срок прави възражения по констатациите.

          От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че жалбоподателя е извършил нарушението на основание на което е издадено и процесното наказателно постановление, с което му е наложено административно наказание, тъй като на посочената в акта и наказателното постановление дата жалбоподателят, в качеството му на работодател е наел на работа лицето Иван Петров, без да сключи за целта трудов договор в писмена форма.

          Основното възражение на жалбоподатела е, че Иван Петров се е намирал на обекта в момента на проверката по силата на сключен с него граждански договор.

          Макар договорът да е наименован граждански, от неговия предмет се установява, че същият е сключен за предоставяне на работна сила, която дейност, видно от събраните по делото доказателства се осъществявала в рамките на точно определено време и работно място на обекта на Дружеството. Ето защо, предвид наличието на постигнатото съгласие за трудова функция, работно време, работно място и възнаграждение обуславя възникнало между страните трудово правоотношение, а не гражданско такова. Последното е следвало да бъде приравнено в съответствие с предписаната в чл.62 ал.1 от КТ правна форма, а именно писмен трудов договор. Липсата на такъв към момента на извършване на проверката води до осъществяване на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя по чл.414 ал.3 от КТ.

          Преценката, дали един договор е трудов или граждански се прави за всеки конкретен случай, като се изхожда от действителната, а не от привидната вола на страните при неговото сключване. В случая Иван Петров е заварен по време на проверката да товари дърва в тир. В подписаната от него декларация е посочил точно работно време, място и възнаграждение. Дори и в приложения граждански договор е описано точно за какъв резултат е нает свидетеля Иван Петров като изпълнител, а не е посочено общо. Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила.

          По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение по КТ, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че е извършил посоченото административно нарушение.

          Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Но при определяне размера на наказанието административнонаказващият е следвало да има предвид целите на

наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение.

Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната нарма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно че не е наказван административно досега. Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, като едно наказание граничещо към минимума би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както визира чл.12 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна в частта, в която е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00лв. на основание чл.414 ал.3 от КТ, поради което наказанието се явява твърде завишено и следва да бъде намалено на имуществена санкция в размер на 1 500.00лв.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление12/245 /19.11.2012г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” град Монтана, с което на „Х.” ЕООД със седалище и адрес на управление град Берковица, ул.”К.” № .., представлявано от А.И.И., управител, с ЕГН ********** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА същото на имуществена санкция в размер на 1 500.00лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                    

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: