Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 14.02.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 15 януари....…...……..………….……………………………….

през две хиляди и тринадесета година……....……….………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А...….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..………….....АН дело 558 по описа

за 2012г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление М-18-СЗР-45 / 12.11.2012г. на Временно изпълняващ длъжността Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/, Северозападен район на К.И.А. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00лв. на основание чл.232 ал.2 от ЗУТ.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал К.И.А., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Навежда още доводи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили цялото административно-наказателно производство, както и че са изтекли всички давностни срокове по чл.34 от ЗАНН. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство доразвива доводите изложени в жалбата си.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         По силата на нотариален акт № 317, том І, дело 532/1971г. /л.21-22 от делото/ лицето И. К. А. придобива недвижим имот в село Б., обл.Монтана подробно индивидуализиран. След неговата смърт видно от удостоверение на л.23 от делото един от наследниците е К.И.А., жалбоподател в настоящето производство.

         През 2010г. жалбоподателят К.А. започва надстройка на изграден преди това и съществуващ гараж. Поради влошеното си материално състояние и семейни причини няколко пъти е отпочван и спиран строежа. През май 2011г. окончателно е спряно строителното, като обекта не е завършен. От тогава до настоящият момент никакви действия във връзка със строежа не са извършване. Това се установява и от снимка на л.12 от делото.

         На 04.09.2012г. в РДНСК-Монтана е подадена жалба от Иванка Цветанова Георгиева, собственик на съседен до този на жалбоподателя имот. В жалбата си Иванка Георгиева излага подробни доводи за незаконното строителство на съседа си К.А., жалбоподател в настоящето производство.

         Въз основа на тази жалба е извършена проверка в имота на жалбоподателя на 11.09.2012г. от служители на въззиваемата страна. По време на проверката административнонаказаният не е присъствал. Въз основа на последната е съставен и Констативен акт № ../11.09.2012г, който не е връчен на жалбоподателя.

         С писмо изх.№ 157-00-695 от 24.09.2012г.  жалбоподателят е призован да се яви в РДНСК-Монтана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Видно от обратна разписка приложена на л.15 от делото писмото е получено от лицето Иван Крумов, но не е уточнено нито какъв е – роднина, съсед или друго, нито дали има пълномощно за това, нито дали е поел задължението да предаде съобщението.

         Актът за установяване на административно нарушение № М-18/11.10.2012г. е съставен в отсъствие на административно наказания и му е връчен на 20.10.2012г. Въз основа на така съставеният акт в срока по чл.44 ал.1 от ЗУТ жалбоподателят А. прави възражения, че строителните работи по обекта са приключили през месец май 2011г. Макар и не изрично прави възражения за изтекла давност.    

         Административнонаказващият орган не възприема възраженията на наказаният и издава атакуваното наказателно постановление, с което му е вменена отговорност за това, че в качеството си на извършител към 11.09.2012г. извършва строеж: „Надстройка на съществуващ гараж” находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХХ /ПИ № 07510.301.308/, кв.43 по плана на село Б., обл.Монтана, ул.”П.” № .. без необходимите строителни книжа и разрешение за строеж. Въз основа на горното деянието е квалифицирано като нарушение на чл.148 ал.1 от ЗУТ.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на А.Д., Б.Б., Р.П., Иво Бисеров и Анжелин И. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото. Съдът кредитира показанията на свидетелите Бисеров и И., тъй като същите са участвали в строежа и показанията им спомагат за разкриване на обективната истина, а още повече, че съответстват на писмените доказателства-л.9 от делото. Още преди издаване на НП жалбоподателят е направил възражения, че строителните работи са приключили към месец май 2011г.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна поради следните съображения:

         По направените процесуални възражения:

         Жалбоподателят прави възражение, че не е осъществен състав на административно нарушение, поради което неправилно му е вменена и отговорност. Основното му възражение в процеса е, че са изтекли всички давностни срокове, поради което изобщо не е следвало да се издава АУАН, а още по – малко да се издава атакуваното НП. Твърди още, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения.

         Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че жалбоподателят е един от наследниците на Иван Крумов А.,***, в чийто имот е извършено незаконното строителство.

Жалбоподателят в хода на въззивното производство прави признание на факт с правно значение – строежа на надстройката на гаража е извършен от него по стопански начин през периода 2010 - 2011г, като същия обяснява семейните причини и социалните мотиви за извършване на строежа.

         Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като всяко едно от тях е със самостоятелно отменително основание.

         На първо място, по безспорен и несъмнен начин в процеса се доказа, че незаконното строителство е започнало в началото на 2010г. и поради финансови причини е приключило през месец май 2011г. Обекта не е завършен. Нарушението е констатирано на 11.09.2012г. когато служители на въззиваемата страна са извършили проверка на обекта и са съставили констативен протокол от същата дата. АУАН е съставен на 11.10.2012г. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят е направил възражения, че датата която се сочи в АУАН не е дата на извършване на нарушението, а дата на констатиране на същото. Във възражението си наказаният сочи и края на периода в който е завършил незаконните строителни работи – месец май 2011г.  Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление се установява, че наказващият орган е приел постъпилото възражение като неоснователно, „тъй като не се представени нови факти и обстоятелства по случая”. Съдът намира, че ако наказващият орган е извършил по – задълбочена проверка съгласно правомощията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН и във връзка с направеното възражение би достигнал до други правни изводи.

          На следващо място, нито в АУАН, нито в НП е посочена датата на извършване на нарушението /независимо от обстоятелството, че тя вече им е била известна/. Посочената дата 11.09.2012г. е дата на установяване на нарушението. Предвид на това съдът намира, че в конкретният случай липсва съществен реквизит по чл.42 т.3 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

          Съдът счита, че направеното възражение от жалбоподателя за изтекла давност е основателно. Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.2 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ /към датата на издаване на НП/  също визира, че едногодишният срок по ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство за нарушения по ЗУТ, тече от деня на издаване на разрешение за ползване на строежа, а когато не се изисква такова – от деня на извършване на нарушението. В конкретният случай се установи по несъмнен начин, че строителството е извършено в периода 2010г. – 2011г. Този период на строителство се потвърди и от показанията на разпитаните по делото свидетели И. Б. и А. И.. Последното извършено действие по строителството е през месец май 2011 година. Едногодишният срок за съставяне на АУАН е изтекъл през месец май 2012г. Актът за установяване на административното нарушение е съставен на 11.10.2012г, което е след изтичането на едногодишния срок от извършване на нарушението. Наказващият орган не е приел за основателно това възражение на жалбоподателя направено във възражението по чл.44 от ЗАНН и изобщо не се е произнесъл по това възражение.

         На следващо място нормата на чл.239 ал.2 от ЗУТ / действаща към момента на деянието/, която е препращаща към ЗАНН визира, че едногодишният срок по ЗАНН за образуване на административно-наказателно производство за нарушения по ЗУТ, тече от деня на издаване на разрешение за ползване на строежа, а когато не се изисква такова – от деня на извършване на нарушението.

В конкретният случай изградената постройка представлява строеж от пета категория, съгласно чл.10 ал.3 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, а именно строеж на допълващо застрояване, извън тези от шеста категория.

Строежите според чл.137 от ЗУТ се делят на 6 категории. Строежите от първите 3 категории се въвеждат в експлоатация въз основа на решение на ДНКС – разрешение за ползване /Акт 16/. Строежите от четвърта и пета категория не се нуждаят от такъв акт.

         Предвид на гореизложеното съдът намира, че конкретният случай попада във втората хипотеза на чл.239 ал.2 от ЗАНН. В настоящият случай се касае за едно продължавано деяние от 2010г. до месец май 2011г, като нарушението е довършено към тази дата. В случая не се касае за продължено деяние  и не следва да се приема тезата деянието да е довършено с установяване на нарушението. От тук следва извода, че нарушение от страна на жалбоподателя след месец май 2011г. не е извършвано.

          Съдът приема, че независимо от това, че постройката не е завършена към настоящият момент са налице условията на чл.34 от ЗАНН. Нито една законова разпоредба не се изисква незаконното строителство да е напълно завършено, за да се приеме, че едва от момента на завършването му тече давността за образуване на административнонаказателно производство и едва тогава е налице извършване на незаконно строителство като нарушение. С такъв свой извод наказващият орган би противоречил сам на себе си. Веднъж е приел, че е налице извършено от жалбоподателя административно нарушение, а именно извършено строителство без разрешение за строеж В конкретният случай би бил налице житейски и правен абсурд да се приеме, че давността за образуване на административнонаказателно производство никога не би изтекла, дори не би започнала да тече, в случай, че строежът не е завършен напълно. Идеята на законодателя при въвеждането на сроковете за давност е именно да се стимулира действие на наказващия орган, като за всяко едно административно нарушение бъде наложено съответно наказание и то в разумен срок от извършването на това нарушение.  

         Констатираното от съда по-горе нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя и представлява абсолютна предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Не е следвало изобщо да се образува административнонаказателно производство със съставянето на АУАН срещу жалбоподателя К.И.А., тъй като е била изтекла давността за съставянето на акт. При това положение обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно.  

         Предвид гореизложеното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. 

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № М-18-СЗР-45 / 12.11.2012г. на Временно изпълняващ длъжността Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/, Северозападен район, с което на К.И.А. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00лв. на основание чл.232 ал.2 от ЗУТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: