Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 01.02.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 15 януари…..…...……..………….……………………………….

през две хиляди и тринадесета година....……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..…..……………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..……………………………………...АН дело 482 по описа

за 2012г…………………………………......и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 11 / 30.08.2012г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица на В.П.Б. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00лв. на основание чл.212 от ЗОБВВПИ.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.П.Б., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление.

         Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН /видно от пощенско клеймо на л.40 от делото/ в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея съображения.

          Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         Жалбоподателят В.П.Б. притежава разрешително за носене на ловно оръжие № М 189418 и разрешително за съхранение на ООБ сериен номер М 0405510.

         На 23.08.2012г. около 11.10 часа жалбоподателят Б. *** и поискал продължение на срока. Свидетелите П.Г.Г. и И.В.Б., в качеството си на служители на РУ”Полиция”       град Берковица счели, че необходимите за това документи не са подадени в едномесечния срок пред изтичането на срока на разрешенията за носене и съхранение на ловно оръжие. Счели, че разрешителното е важащо до 22.07.2012г, а жалбоподателя се е явил на 23.08.2012г. тоест след изтичане на едномесечния срок. Въз основа на това му съставили акт за установяване на административно нарушение по чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ.

         В срока по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят е направил писмени възражения, като е изложил доводи за неправилност на АУАН.   

Административнонаказващият орган не взел предвид възраженията по констатациите в акта за установяване на административното нарушение и издал атакуваното наказателно постановление, като наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на П.г. - актосъставител и И.Б. – свидетел по установяване на нарушението съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:

         В съдебно заседание от 16.11.2012г. съдът е извършил констатация за сроковете вписани в разрешително за носене на оръжие. В този смисъл е и заверено копие на първа страница от разрешително серия М № 189418 на л.7 от делото. От горното е видно, че на разрешение за носене и съхранение на ловно оръжие № М 189418 с дата на поредно издаване като образец - 18.08.2006г, че същото е издадено при действието на отменения ЗКВВООБ, по който срокът на валидност на разрешението е три години с възможност за подновяване за следващи три години. Съгласно действащата редакция на чл. 87, ал.1 от ЗОБВВПИ към датата на извършване на деянието /Обн. ДВ, бр. 73/17.09.2010 г. в сила от 17.09.2010г./ - “в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал.2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, подава заявление по образец за подновяване на разрешението........... ”. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗОБВВПИ – “разрешението за съхранение и разрешението за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях са валидни за срок от 5 години от датата на издаването им..........”. Предвид гореизложеното съдът намира, че неправилно е приложен Закона, съответно неправилно е издадено НП спрямо жалбоподателя, тъй като чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ препраща за срока към чл.84 ал.2, което означава, че нормата на чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ ще е нарушена само в случаите при които срока на разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие е пет години, а не три години, както е в случая. Разпоредбите на §7 и §8 от ПЗР на ЗОБВВПИ уреждат възможностите за запазване действието на конкретни издадени разрешения и удължаването на срока им, без да имат отношение към въведеното задължение по чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ. След като се твърди, че е извършено нарушение по чл. 87 ал.1 от ЗОБВВПИ е трябвало да се посочи в АУАН и НП в какъв срок /най – късно до коя дата/ е следвало жалбоподателя да подаде заявление, ведно с изискващите се документи за подновяване на издадените разрешения, респективно нарушението не е конкретизирано в АУАН и НП с оглед изискванията на чл.87 ал.1 вр. с чл.84 ал.2 от ЗОБВВПИ.

         Предвид гореизложеното приложно поле в случай намира и § 20 от новия ЗОБВВПИ, според който „Подзаконовите нормативни актове за прилагането на отменения Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите се прилагат, доколкото не противоречат на този закон” налага на извода, че разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от ППЗОБВВПИ не следва да се прилага, тоест предвидения срок в нея от три години изгубва своята сила, като меродавния срок е този по чл.84 ал.2 от ЗОБВВПИ, който е пет годишен. В този смисъл същият изтича на 22.07.2014г, което налага на извода, че жалбоподателя е неправилно наказан, което прави и наказателното постановление незаконосъобразно.

         Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.

          Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Берковица

 

Р  Е  Ш  И  : 

                                                        

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление 11 / 30.08.2012г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица, с което на В.П.Б. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00лв. на основание чл.212 от ЗОБВВПИ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: