Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 14.12.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 15 ноември…...……..………….……………………………….

през две хиляди и тринадесета година………….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..…..……………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..……………………………………...АН дело 418 по описа

за 2013г…………………………………......и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 12/332 / 04.09.2013г. на Дирекция „Инспекция по труда” - Монтана на ЕТ „Гепарт – Д.П.” със седалище и адрес на управление град Вършец, ул.”хан Омуртаг” № 1А, ет.1, представлявано от Д.П.П. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500.00лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал представителя на ЕТ, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В хода на въззивното производство пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.

         Въззиваемата страна чрез своя представител взема становище, че  жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че при извършена проверка  на място на 21.08.2013г. по спазване на трудовото законодателство от служители на въззиваемата страна в обект на жалбоподателя в град Вършец,, ул.”Република” № 63, механа „Нашенци” е констатирано, че жалбоподателя, в качеството си на работодател е допуснал да работи лицето С.В. И., с ЕГН **********, като сервитьор през периода от 08.07.2013г. до 31.07.2013г. видно от фактически отработеното работно време за месец юли 2013г. в отношенията при представяне на работна сила да са уредени като трудови такива и без сключен трудов договор в писмена форма. Нарушението е констатирано с Протокол за извършена проверка от 22.008.2013г.

         Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление.

         Спорното по делото е дали е жалбоподателят е извършил деяние, което да съставлява административно нарушение по чл.6 от ЗАНН, правилно ли му е реализирана административнонаказателната отговорност, както и правилно ли е определен вида и размера на наложеното наказание.

         При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на наказаната.

Жалбоподателят в АУАН е направила възражение в смисъл, че не е съгласен с констатираното, тъй като то не кореспондира с действителното положение. Още при предявяване на акта за установяване на административно нарушение наказаният е направил възражения, в смисъл, че графика за работа, въз основа на който проверяващите са стигнали до извода, че жалбоподателят е извършил нарушение е нереален. По подробни възражения в същият смисъл наказаният е направил в срока по чл.44 от ЗАНН.

Към момента на проверката жалбоподателят не е присъствал. Не е било на работа и соченото в АУАН и НП лице С. И.. Проверяващите са достигнали до извода за извършено нарушение въз основа на график представен от сервитьор в заведението – лицето А. И. На този график липсва одобрение от работодателя. В представеното по делото възражение, както и в съдебно заседание се установява по несъмнен начин, че действително лицето С. И. е имало разговори за работа с административнонаказания, но те са отложени във времето и напрактика трудов договор е сключен на 22.08.2013г.-л.8 от делото. Преди издаване на наказателното постановление жалбоподятелят е представил на проверяващите друг график, одобрен от ЕТ, в който лицето С. И. нефигурира. Последният обаче не е приобщен към административнонаказателната преписка. Разминаването в двата графика се обяснява с първоначалните разговори за назначаване на работа на лицето С. И..

Възраженията направени от наказания, в този смисъл и опита да се представи ново доказателство имат  пряко отношение към установяването на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Безспорно по настоящата административно-наказателна преписка, а и не е посочено в наказателното постановление, административнонаказващият орган не е изпълнил това свое процесуално задължение, което по разбиране на настоящата съдебна инстанция е съществено нарушение на административно производствените правила и с оглед спорната фактическа обстановка съществено е накърнило правото на защита на административнонаказаното лице. При наличието на конкретно възражение на констатациите, направено непосредствено при установяване на нарушението административнонаказващият орган е следвало да го обсъди и да изведе конкретен извод относно неговата основателност, респективно да прецени да кредитира или не констатациите на актосъставителя, най – малкото защото ако възражението е правилно, то изцяло променя отразената в АУАН фактическа обстановка. В този смисъл е и постоянната практика на Административен съд гр. Монтана - аргумент Решение от 09.05.2008г. постановено по КАНД № 204/2008г. по описа на АС-Монтана. Ако административнонаказващият орган бе извършил проверка на възражението на наказания и спорните обстоятелства, би установил различна от констатираната фактическа обстановка.

         Посоченото процесуално нарушение не са от категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като са съществени, и не биха могли да се санират в последващ стадий на административнонаказателното производство.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, а жалбата да се възприеме като основателна.

Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.

          Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Берковица

 

Р  Е  Ш  И  : 

                                                        

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12/332 / 04.09.2013г. на Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана, с което на ЕТ „Гепарт – Д.П.” със седалище и адрес на управление град Вършец, ул.”хан Омуртаг” № 1А, ет.1, представлявано от Д.П.П. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500.00лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: