Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 04.12.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 05 ноември……...……..………….……………………………….

през две хиляди и тринадесета година………….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..…..……………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..……………………………………...АН дело 394 по описа

за 2013г…………………………………......и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление ПО-05-60 / 19.03.2013г. на Директора на РЗИ - Монтана на С.М.Й. ***, с ЕГН **********, в качеството й на писохолог в ДДМУИ-Берковица е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.210 ал.1 от Закона за здравето.

          Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала С.Й., която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание пълномощникът й доразвива доводите изложени в жалбата.

         Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, но взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуватното НП - законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че жалбоподателката на 28.01.2013г. и на 01.02.2013г. при извършена проверка от служители на въззиваемата страна се установило, че по медицински показания за заболели потребители на социални услуги от вирусен хепатит тип А, което е доказателство за неспазване на дезинфекцията, което е създало риск от разпространение на заразно заболяване. Проверяващите приели, че с деянието си жалбоподателката е нарушила чл.31 от Закона за здравето.

         По безспорен и несъмнен начин се установи в процеса, а няма спор по тези обстоятелства от страните, че в ДДМУИ-Берковица са установели деца и лица, които са хоспитализирани поради наличие на медицински показатели за наличие на вирусен хепатит от типа А. Не се спори и по обстоятелството, че в дома е създаден ред при използване на тоалетните помещения да не се използва препарат за почистване на ръце с оглед безопасността на децата, предвид тяхното състояние /умствено изостанали/, а почистването да става чрез измиване на ръцете от трудотерапевтите и възпитателите в Дома.

         При извършената проверка на 28.01.2013г. и на 01.02.2013г. по медицински показатели се установило заболяване на лица, което се дължало на неспазване на дезинфекцията. Предвид на това на всички възпитатели, трудотерапевки и психолога в заведението били съставени АУАН, а в последствие и НП. Последната от тях е административнонаказаната.

         Спорното по делото е дали жалбоподателката е извършила деяние, което да съставлява административно нарушение по чл.6 от ЗАНН, правилно ли е реализирана администартивно наказателна отговорност, както и правилно ли е определен размера на наложеното наказание.

          При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на наказания.

         На първо място, по никакъв начин не се установи виновността на административнонаказаното лице. Безспорно е установено нарушение в дезинфекцията на ръцете на децата, но не и че това обстоятелство се дължи на виновното поведение на жалбоподателката. Актосъставителката в хода на производството заяви, че инкубационният период е от 45 дни, така че не може да се обоснове извода, че именно наказаната е виновна за допуснато нарушение. В хода на производството не се доказа, че същата е била на работа за този период /липсват графици за отработеното време/, но дори и да бяха налице, не е установено, че именно по време на смяната на наказаната е допуснато нарушението.

         На следващо място, в НП и АУАН не е посочена датата на извършване на нарушението. Посочено е само датата на констатиране на същото – 28.01.2013г. и на 01.02.2013г, когато са извършени проверките от служители на въззиваемата страта. Това е нарушение на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, където датата и описание на допуснатото нарушение са съществен реквизит от НП и АУАН.

         На следващо място, при предявяване на АУАН жалбоподателката е направила писмени възражения, в които излага доводи по същество на нарушението, а именно, че е извършила нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Безспорно по настоящата административно-наказателна преписка, а и не е посочено в наказателното постановление, административнонаказващият орган не е изпълнил това свое процесуално задължение, което по разбиране на настоящата съдебна инстанция е съществено нарушение на административно производствените правила и с оглед спорната фактическа обстановка съществено е накърнило правото на защита на административнонаказаното лице. При наличието на конкретно възражение на констатациите, направено непосредствено при установяване на нарушението административнонаказващият орган е следвало да го обсъди и да изведе конкретен извод относно неговата основателност, респективно да прецени да кредитира или не констатациите на актосъставителя, най – малкото защото ако възражението е правилно, то изцяло променя отразената в АУАН фактическа обстановка. В този смисъл е и постоянната практика на Административен съд гр. Монтана - аргумент Решение от 09.05.2008г. постановено по КАНД № 204/2008г. по описа на АС-Монтана. 

Ако административнонаказващият орган бе извършил проверка на възражението на наказаната и спорните обстоятелства, както и на начина на връчване и предявяване на акта би установил различна от констатираната фактическа обстановка.

         Административнонаказателното производство срещу жалбоподателката е започнало с допускане на съществени процесуални нарушения, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по съществото на делото, а именно извършено ли е деяние, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН да съставлява административно нарушение, извършено ли е виновно, правилно ли е наказан жалбоподателката и правилно ли е определен размера на наложеното наказание.

         В този смисъл е и съдебната практика на АС-Монтана по идентични случай, касаещи същата проверка, на същото място, но по отношение на други работещи в дома лица- Решение от 16.07.2013г. по КАНД № 382/2013г,  Решение от 01.07.2013г. по КАНД № 381/2013г. и Решение от 16.07.2013г. по КАНД № 387/2013г.

          Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Берковица

 

Р  Е  Ш  И  : 

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПО-05-60 / 19.03.2013г. на Директора на РЗИ – Монтана, с което на С.М.Й. ***, с ЕГН **********, в качеството й на писохолог в ДДМУИ-Берковица е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.210 ал.1 от Закона за здравето, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: