Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 18.12.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 19 ноември.....……..………….……………………………….

през две хиляди и тринадесета година..……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря П.И.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………....………...АН дело 306   по описа

за 2013г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 507 / 18.06.2012г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица на А.Н.А. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, както и глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал А.А., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство не се явява представител.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

          По допустимостта на жалбата:

          Атакуваното НП е издадено на 18.06.2012г. С писмо рег.№ 507/06.07.2012г. Началника на РУП-Берковица е изпратил НП на Началника на РУП-Радомир за връчване на лицето А.А., жалбоподател в настоящето производство. Отговор дали е връчено, лицето търсено ли е кога и дали е открито, живее ли на този адрес и т.н. липсва. Ето защо въззиваемата страна на 12.10.2012г. изпраща писмо с обратна разписка до жалбоподателя, в което има копие от атакуваното НП. Видно от копие от известие за доставяне на пощенска станция към писмо с обратна разписка от 12.10.2012г. се чете отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Предвид на това въззиваемата страна счела, че са налице условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН и вписала, че същото е влязло в законна сила на 16.11.2012г.

          На 24.07.2013г. жалбоподателят се явил в РУП-Радомир във връзка с издаване на ново СУ на МПС и узнал, че срещу него има влязло НП, което той не е получил.

          В седмо дневен срок от тази дата подал жалба срещу НП № 507/18.06.2012г. на Началника на РУП-Берковица  

          При така описаната фактическа обстановка съдът прие, че жалбата е допустима по следните мотиви:

          Съгласно разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

          Цитираната правна норма регламентира способ за връчване на наказателното постановление, когато това не може да стане чрез личното му връчване на нарушителя по реда на чл.58 ал. 1 от ЗАНН. В посочената норма от ЗАНН законодателят е възвел правна фикция, че при определени предпоставки наказателното постановление е редовно връчено. Тези предпоставки са нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новия му адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви фактическия състав по чл. 58 ал.2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен. Следователно, за да се приложи чл. 58, ал.2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на посочения от него адрес, а следва да се установи, че той трайно не пребивава на този адрес.

В процесния случай съгласно отбелязването в коментираните по-горе обратни разписки пратката не е потърсена от получателя.  Освен, че е извършено само по едно посещение на известните на органа адреси, липсват и доказателства по какъв начин и къде пощенския служител е оставил и въобще дали е оставил на посетените адреси уведомление за наличието на адресирани до лицето пощенски пратки. Още по-малко пък са налице данни каква информация се е съдържала в евентуално поставените уведомления, и по-конкретно дали от същите става ясно, че се касае за писма, съдържащи издадени спрямо лицето НП. При това положение не може да се приеме, че лицето е било надлежно уведомено от пощенските служители, че следва да „потърси“ коментираните пощенски пратки.

          В този смисъл, настоящата инстанция намира, че не са били налице предпоставки за връчване реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН, съответно извършеното по този ред връчване се явява нередовно, а депозираната пред районния съд жалба - подадена в срок. В този смисъл е и Определение от 11.06.2012г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, по ч. к.н.а.х дело № 915 по описа за 2012 год.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          На 27.05.2012г. около 11.30 часа в село Бързия, обл.Монтана по ул.”Петроханска” до цех на фирма „Комодо стил” и с посока на движение към град София жалбоподателя А. управлявал лек автомобил „Форд Транзит” с германски регистрационни номера в състав с ремарке за товарен автомобил /платформа/ от категория О-2 с ДКН Кн 28 89 ЕВ, без да притежава СУ на МПС от необходимата категория С+Е, към която спада управляваното МПС. Управляваният от водача А., жалподотел в настоящето производство МПС с германски транзитни номера са валидни от 24.05.2012г. до 28.05.2012г. Същите обаче са валидни само за територията на Република Германия, но не са валидни на територията на Република България.

Проверяващите счели, че деянието на жалбоподателя съставлява административно нарушение и издали акт за установяване на административно нарушение. Същият не направил възражения по АУАН и НП. Не направил такива и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

          Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Д.К.к. и П.П.П. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна поради следните съображения:

По направените процесуални възражения:

          Жалбоподателят А.А. изцяло оспорва фактическата обстановка, като навежда доводи, че е управлявал МПС с валидни регистрационни номера за всички страни в Европейския съюз, в този смисъл и на територията на РБългария.

          Съдът намира, че направеното възражение е неоснователно по следните причини.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административното нарушение е деяние, извършено посредством действие или бездействие, нарушаващо установения ред на управление в конкретна правна сфера, което е осъществено виновно и е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

 Събраните доказателства в хода на проведеното против жалбоподателя административно наказателно производство и в хода на съдебното следствие такива установяват по несъмнен  и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН - на посочената в НП дата в района на село Бързия, обл.Монтана е управлявал МПС, което било с временни транзитни номера валидни само и единствено на територията на Република Германия, както и че МПС не било регистрирано в Република България по надлежният ред. Този факт се установява от показанията на свидетеля К. и П.. Извършеното от жалбоподателя е действие и същото съставлява административно нарушение по чл.175 ал.1 т.1 ЗДвП произтичащо от неспазване на задължението по чл. 140, ал. 1 т. 1 от същия закон. Според същият текст по пътищата, отворени за обществено ползване какъвто е пътят, по който се е движил жалбоподателят се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани по надлежния ред. Редът за регистриране и отчет на МПС в Република България се определя от Министъра на вътрешните работи, съгласувано с Министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната. Този ред министърът на вътрешните работи е определил с Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях. Факт е, а това се установява от свидетелските показания и от признанието направено от страна на пълномощника на жалбоподателя, че управляваното от жалбоподателя МПС не е било регистрирано в Република България по реда установен в цитираната горе Наредба № І-45/24.03.2000 г. Причините обусловили управлението на МПС без регистрация в РБ не изключват обществената опасност на деянието или вината на дееца. Самото неизпълнение на задължението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е юридически факт, пораждащ административно - наказателната отговорност на жалбоподателя. Нарушението е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

Нещо повече, служебно известно от писмо рег.№ ОВ-1852/17.02.2012г., РУ”П”-Берковица вх.№ 924/21.02.2012г, че съгласно отговор на Интерпол Висбаден, Германските краткосрочни временни номера винаги се издават на името на лице, а не на МПС и подлежат на многократно преиздаване. Тези временни регистрационни номера са валидни само и единствено на теритоията на Германия за срок от максимум 5 дни.

При установените горе факти и изложените доводи съдът прие, че на посочената в АУАН и НП дата, като е управлявал нерегистрирано в РБ по надлежния ред МПС по път отворен за обществено ползване – село Бързия, обл.Монтана, ул.”Петроханска”, жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 175, ал. 1, т. 1, вр. чл. 140, ал. 1 ЗДвП.  Съгласно нормата на чл.175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. Съобразявайки закона наказващия орган определяйки вида и размера на наказанието правилно е приложил санкционната разпоредба на чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП, като е наложил на жалбоподателя двете кумулативно предвидени наказания – глоба и лишаване от право да управлява МПС.

При определяне размера на наказанието обаче наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН и не правилно е наложил наказание глоба в средния размер – 100.00 лева. В тази връзка съдът намира, че НП в тази част следва да бъде изменено, като се намали наложеното наказание глоба в размер на 50.00 лева, а досежно лишаването от правоуправление се потвърди.

Съдът намира, за безспорно доказано и обстоятелството, че жалбоподателя е управлявал МПС без да има съответната категория за това, а именно С+Е. Нещо повече, съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до установяване на противното. Жалбоподателят по никакъв начин в процеса не доказа твърденията си. Ето защо съдът намира, че правилно му е реализирана администартивно наказателна отговорност по чл.177 от ЗДвП. Съдът обаче намира, че наложеното наказание глоба в размер на 200.00 лева следва да се намали на 100.00лева. Това е първо нарушение на жалбоподателя, доколкото няма доказателства представени от въззиваемата страна за обратното, степента на обществена опасност на деянието и дееца не са високи.

        Придвид всичко гореизложено съдът намира, че жалбата на А. е частично основателна.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

Р  Е  Ш  И  :

 

          ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление507 / 18.06.2012г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица, в ЧАСТТА, с което на А.Н.А. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, както и глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА на глоба в размер на 100.00 лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, както и глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП, като в останалата част го ПОТВЪРЖДАВА, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                         

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: