Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 13.12.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 20 ноември…………………………………… през две хиляди и дванадесета година…………….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св..Петрова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 374 по описа за 2013г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

       

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.285 по описа на БРС за 2013 година. Правната същност на разглеждания иск е чл.327 ТЗ.

 

Ищецът в производството  “Галко” АД, град Радомир твърди, че с ответното дружество били в търговски отношения през 2009 и 2010 година. За извършеното от тях поцинковане на детайли на ответното дружество издали  фактури №№ 5876/10.02.2010 г. – 1907.28 лв., 5774/19.01.2010 г. – 1140 лв., 5723/07.01.2010 г. – 138.24 лв., 5607/09.12.2009 – 146.88 лв., 5566/03.12.2009 г. – 112.32 лв., 5403/10.11.2009 г. – 563.76 лв. и 5271/20.10.2009 г. – 475.20 лв., сумите по които не били заплатени. Така общата стойност на незаплатените от ответника дейности по фактури е 4483.68 лева, а лихвата за забава на тези суми е 1 597.99 лева.

Предвид отказа на ответното дружество да заплати посочената по – горе сума въпреки отправената му нотариална покана,  ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 285/13г. по описа на Районен съд - гр. Берковица. След като ответникът направил възражение в законоустановения срок по чл. 414 ГПК, за него възникнал правен интерес от установяване на вземането.

Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено вземането му по отношение на ответното дружество в посочените по – горе размери. Претендира и направените в настоящото производство разноски.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Кастел” АД не взема становище по предявения иск, макар да са му указани подробно последиците от изпълнението, респ. неизпълнението на тази възможност. В съдебно заседание се явява представител на ответното дружество, който оспорва предявения иск. Твърди, че направеното поцинковане е некачествено, поради което дружеството понесло щети – отбив от цената от страна на възложителя. Не завели иск срещу ищеца, защото счели, че е неетично. По тези съображения намира предявения иск за неоснователен и моли съда да постанови решение, с което го отхвърли.

 

Доказателствата по делото са писмени. След анализа им, съдът приема за установено следното:

        

Между страните в производството е било налице облигационно отношение, възникнало от консенсуален договор за изработка през периода 2009 – 2010 година.  С договора ответникът възложил на ищеца изпълнение на поцинковане на материали и детайли. Представени са 7 броя фактури и кантарни бележки, отразяващи измерено количество на детайли и стойност за плащане. По делото не са налице данни в какъв обем, срокове и при какви цени е следвало да бъде изработено възложеното, но от представените доказателства е видно, че последното е прието от ответника. По същество представителят на ответното дружество също не оспорва количеството и цената, посочени в представените фактури, по които се претендира плащане. Основното му възражение (направено след срока за отговор) се свежда до това, че част от изработеното било некачествено, поради което дружеството претърпяло загуби.

 

При така установените факти, съдът намира за основателен предявения иск. Налице е неизпълнение на договорно задължение за заплащане на определена сума, представляваща цена на изработеното от ищеца. Съдът не възприема възраженията на ответника, направени в съдебно заседание. Налице е приемане на извършеното според договора и разпоредбите на чл.264, ал.3 ЗЗД, поради което се дължи и плащане. Съдът приема, че договорените дейности са изпълнени и то според уговореното, т.е. приети са от ответника, след като последният не е направил възражение в предвидения в закона срок.

        

Ето защо, като прие, че е налице изпълнение на договора от страна на ищеца и неизпълнение на задължението на ответника да заплати изработеното, съдът намира за основателен предявения на това основание иск.

 

         Ищецът е претендирал и обезщетение за забавено плащане в размер на 1597.99 лева за периода от падежа на всяко плащане до 21.06.2013 година. Претенцията е именно обезщетение за забавено плащане на парично задължение според чл.86 ЗЗД. Това обезщетение е дължимо, когато между страните е налице едно парично задължение. Периода на забава се определя от момента, когато задължението е станало изискуемо. Длъжникът изпада в забава след изтичане на деня за изпълнение, ако е определен предварително, а ако не е – от момента на поканата. В конкретния случай плащане се дължи от датата на издаване на фактурата, която съвпада с датата на получаване на детайлите. Следователно задължението за плащане е настъпило по всяка от фактурите на датата, посочена в нея. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е заведено в съда на 24.06.2013 година, като крайния срок на периода за претендираното обезщетение е посочен от ищеца 21.06.2013 година.  Размерът на това обезщетение за посочения период, установен посредством специализиран софтуерен продукт е 1 597.99 лева. Вземането на ищеца към ответника е установено именно за посочения период и в посочения размер.

 

         Предвид този изход на делото на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в настоящото производството разноски в размер на 721.63 лева.

        

По горните съображения съдът

 

          

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА за установено вземането на „ГАЛКО”  АД, ЕИК 113032757, със седалище и адрес на управление гр. Радомир, ул. Гарата № 1, представляван от Димитър Иванов Димитров СРЕЩУ „КАСТЕЛ” АД с ЕИК 821172751, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, бл. Бор 2, представлявано от И.Я.Р. и Г.С.В. за сумата от 4483.68 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2013 година до окончателното й изплащане, произтичаща от неизплатени задължения по фактури с №№ 5876/10.02.2010 г. – 1907.28 лв., 5774/19.01.2010 г. – 1140 лв., 5723/07.01.2010 г. – 138.24 лв., 5607/09.12.2009 – 146.88 лв., 5566/03.12.2009 г. – 112.32 лв., 5403/10.11.2009 г. – 563.76 лв. и 5271/20.10.2009 г. – 475.20 лв., както и сумата 1597.99 (хиляда петстотин деветдесет и седем лева и 99 ст.) лева обезщетение за забавено плащане общо за периода от падежа на всяко плащане до 21.06.2013 година, както и 721.63 лева, представляващи разноски, за които е издадена заповед за изпълнение от 24.06.2013 година по ч.гр.д. № 285 по описа на БРС за 2013 година.

 

ОСЪЖДА  „КАСТЕЛ” АД с ЕИК 821172751, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, бл. Бор 2, представлявано от И.Я.Р. и  Г.С.В. ДА ЗАПЛАТИ ГАЛКО”  АД, ЕИК 113032757, със седалище и адрес на управление гр. Радомир, ул. Гарата № 1, представляван от Димитър Иванов Димитров сумата от 721.63 лв. направени в настоящото производство разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч.гр.285/2013 година за произнасяне по чл.416 ГПК.

 

 

                                                                      

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :