Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 20.12.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 20 ноември………………………………………… през две хиляди и тринадесета година……………...………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря П.И.………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….………………………..…………………….гр.дело 368 по описа за 2013г……….……..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС.

 

         Ищците С.Ч.И. и Ж.Ч.А. твърдят, че по силата на НА 390/1999 г. са собственици с равни права на следния недвижим имот: Апартамент с идентификатор 12961.424.237.1.2, ведно с прилежащото му таванско помещение (черен таван), при съседи: на същия етаж и над обекта няма, под обекта – 12961.424.237.1.1, находящо се в гр. Вършец, ул. Република № 150, ет.2 на сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 12961.424.237 по кадастралната карта на гр. Вършец. Твърдят, че ответникът от няколко години е заключил и заковал с дъски входа на таванското помещение и им пречи да го ползват, като твърди, че таванското помещение е негова собственост и се позовава на НА 496/2004 г., според който предмет на дарението са идеални части от тавански помещения. Ищците  твърдят, че такива не са изграждани и не съществуват. Твърдят още, че от построяването на сградата таванското помещение е едно и представлява черен таван, който е прилежащ към тяхното жилище. С оглед на това твърдят, че материализираната в НА 496/2004 година сделка е нищожна поради протичоречие със закона – чл.37 и чл.38, ал.3 ЗС, както и поради липса на предмет – съществуващия черен таван не е годен обект на правна сделка. По изложените съображения молят съда, да постанови решение, с което да приеме за установено, че са собственици на прилежащото към жилището им таванско помещение – черен таван и да осъди ответника да им предаде владението на това таванско помещение, както и да прогласи нищожността на договор за дарение на тавански помещения, предмет на НА 496/2004 г. на нотариус Огнян Каменов. Претендират и разноски в производството.

         В срока за отговор ответникът  А.М.В. оспорва предявения иск. Твърди, че предмет на дарението по Н.А. 390/1999 г., на който ищците се позовават е само втория етаж от жилищната сграда, без прилежащите към него общи части на сградата. Твърди още че таванското помещение не е било обект на дарението; че такава е била общата воля на участващите в сделката, тъй като са се били споразумели таванското помещение да остане негова собственост., поради което сключили договор за дарение по силата на който останалите две дарителки му подарили своите идеални части от таванското помещение. Такава била и волята на дядо му, който построил къщата. Моли съда, да постанови решение, с което отхвърли предявения иск като неоснователен и присъди направените в производството разноски.

 

         Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е и заключение по назначена съдебно-техническа експертиза. От анализа им се установява следното:

        

         В резултата на дарение, материализирано в НА 390/1999 година ищците получили правото на собственост върху 20/612 ид.части от парцел XIII, пл.№ 1293 в кв.88 по плана на гр. Вършец, целият парцел от 612 кв.м., както и втория етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в имота и представляваща самостоятелен жилищен обект. По кадастралната карта на гр. Вършец имотът представлява жилище с идентификатор 12961.424.237.1.2 при съседи: на същия етаж и над обекта няма, под обекта – 12961.424.237.1.1, находящ се на административен адрес гр. Вършец, ул. Република 150, ет.2 на сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 12961.424.237.

         Ответникът А.В. се легитимира като собственик на таванско помещение  по силата на договор за дарение, материализиран в НА 496/2004 г. Последният заковал с дъски входа към това таванско помещение, като по този начин не допуска ищците до него.

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, която съдът възприема изцяло като обективна и професионално изготвена се установява следното:

         Над втория жилищен етаж на сградата има подпокривно пространство, обособено от покривната конструкция – дървени греди, летви, мертеци и керемиди, както и надзид от тухли, служещ като декоративна част за затваряне на тавана и ограждане на покрива. Най-високата част на подпокривното пространство е при билото на покрива с височина около 3 м. Изграденият надзид е около 50-60 см. в по-голямата си част. Има изградено малко прозорче за осветяване на тавана, а пода на това пространство е дървен гредоред с поставени между гредите дъски, за да може да се стъпва върху него но не и като дюшеме. Заключението на вещото лице е, че въпросното помещение е подпокривно пространство и не представлява самостоятелно таванско помещение, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 72, ал. 3 от Наредба 7/2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

         Разпитаната по делото свидетелка заявява, че е съседка на имота, познава същия много добре, многократно е влизала в него. Според нея тавана е гредоред и валци между гредите, отгоре се виждат циглите и там няма изграден и никога не е имало изградени тавански помещения или стаи. Самото помещение се ползва за складиране на вещи, макар към момента входът от стълбището към него да е преграден с дъски.

 

         При така установената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:

         За да бъде уважен ревандикационния иск, следва ищците в производството да установят, че са собственици на вещта, както и че ответникът владее процесната вещ без правно основание. В конкретния случай не се спори, че ответникът владее таванското помещение, като възпрепятства достъпа на ищците до него, преграждайки входа му с дъски.

         От събраните по делото доказателства съдът обосновава извод, че таванското помещение е обща част на сградата и няма самостоятелен характер, съгласно даденото тълкувание в ТР 34/1983 г. След като таванското помещение няма самостоятелен характер, то последното не може да бъде обект на сделка. Разпоредителна сделка, извършена с невъзможен предмет (в случая липсва предмет), съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е нищожна. Следователно нот. акт, с който ответникът се легитимира като собственик, материализира една нищожна сделка. Като нищожна сделката не може да породи прехвърлителните си права и в патримониума на ответника не може да бъде включено правото на собственост върху таванското помещение като самостоятелен обект. Доколкото в производството се иска изрично прогласяване нищожността на тази сделка, то съдът дължи произнасяне, което с оглед констатираното по – горе следва да е положително.

         По отношение на искането за прогласяване на нищожността на това дарение ответникът е направил възражение в смисъл, че разпоредбите на чл.26 ЗЗД се отнасят само до двустранните договори, а дарението е „едностранен безвъзмезден акт”.  Това възражение е неоснователно. Че дарението е договор няма спор, най – малкото поради факта, че като такъв е намерил самостоятелна регламентация в чл.225 и сл.ЗЗД и е определен именно като договор, чрез който дарителят отстъпва безвъзмездно нещо на дарения. По дефиниция пък договорът е съглашения между две или повече лица. Общите правила за нищожност на договорите безспорно се отнасят и до договора за дарения, като законът въвежда за този вид договори и отделни, самостоятелни случаи на нищожност – чл.226 ЗЗД.

         При тези изводи ответникът не притежава право на собственост върху таванското помещение , а установеното от него владение е без правно основание.

         Предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.

         При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците и направените в производството разноски. Съгласно представения списък те възлизат на сумата от 670.00 лева.

 

         Предвид горните мотиви, съдът

 

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за дарение, материализиран в НА 496 по нотариално дело 502 по описа на нотариус Огнян Каменов за 2004 година.

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.М.В. с ЕГН **********, от гр. София, кв.Чепинци, ул. Ридо № 16 ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на С.Ч.И. *** и Ж.Ч.А. с ЕГН **********,*** Освободител 64, вх.Б, ет.2, ап.66 върху прилежащото таванско помещение (черен таван) към апартамент с идентификатор 12961.424.237.1.2, при съседи: на същия етаж и над обекта няма, под обекта – 12961.424.237.1.1, находящо се в гр. Вършец, ул. Република № 150, ет.2 на сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 12961.424.237 по кадастралната карта на гр. Вършец, като ОСЪЖДА А.М.В. с ЕГН **********, от гр. София, кв.Чепинци, ул. Ридо № 16 ДА ПРЕДАДЕ на С.Ч.И. *** и Ж.Ч.А. с ЕГН **********,*** Освободител 64, вх.Б, ет.2, ап.66 владението върху процесното таванско помещение.

 

         ОСЪЖДА А.М.В. с ЕГН **********, от гр. София, кв.Чепинци, ул. Ридо № 16 ДА ЗАПЛАИ на С.Ч.И. *** и Ж.Ч.А. с ЕГН **********,*** Освободител 64, вх.Б, ет.2, ап.66 сумата от 670.00 лева, направени в производството разноски.

 

         Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ :