Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 05.08.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА 

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………..наказателна колегия в публично заседание на 30 юли……..…………..………………………………………….. през две хиляди и тринадесета година……………………………….в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

 

при секретаря К.А.……..……………………..…….и в присъствието на прокурора...………..……..………………...като разгледа докладваното от

съдията Цветкова…..…….……..……...…...……..……АН дело 274 по описа

за 2013г…………………...….…и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК, Част V, Глава ХХVІІІ - особени правила.

С постановление от 02.07.2013г. Районна прокуратура град Берковица предлага обвиняемите за извършено престъпление по чл.191 ал.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК Ю.И.К. и С.Г.Д. *** да бъдат освободени от наказателна отговорност на основание чл.78а ал.1 НК и им се наложи административно наказание.

Обвиняемите Ю.И.К. и С.Г.Д. на досъдебното производство се признават за виновни. В хода на съдебното производство признават вината си и дават кратки обяснения в смисъл, че това се дължи на техния етнос и „ранните бракове” при тях са нещо нормално. Молят съда да им наложи наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства.

Районна прокуратура град Берковица редовно призовани не изпращат представител.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

Обвиняемите Ю.К. и С.Д. живеят на семейни начала от дълги години. От това си съжителство имат син – свидетеля Г.С.Г., роден на ***г.

През месец март 2012година обвиняемите Ю.К. и С.Д. придружени от сина си - свидетеля Г.С.Г. отишли в град Бяла Слатина по работа. Там последния се запознал със свидетелката Х.Е.Е., родена на ***г. Двамата се харесали и решили да се „оженят” по ромския обичай. Родителите на свидетелката не възразили. В следствие на това обвиняемите К. и Д. довели свидетелката Х. Е. в дома си в град Вършец, където тя заживяла със сина им -  свидетеля Г. Г. Това двамата сторили въпреки, че били наясно, че към онзи момент сина им не е бил навършил пълнолетие, а момичето което довели в дома си не е било навършило 16 години. Независимо, че им било известно това обстоятелство от началото на м.април 2012г. двамата им предоставили обзаведена стая в дома си и средства за живеене, където двамата заживели на съпружески начала без да са сключили брак. Съвместното им съпружеско съжителство се изразявало в това, че започнали да поддържат общо домакинство, установили и поддържали полови отношения. В следствие на последното на 30.01.2013г. се родило дете – Л. Г. С.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена от приложените по делото писмени доказателства,  обясненията на обвиняемите, дадени на досъдебното производство, както и тези в съдебното следствие, показанията на свидетелите - всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК и преценени и по реда на чл. 378 ал.2 от НПК.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите и самопризнанието на обвиняемите като логични, обективни, взаимно допълващи се и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност, както и приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства като кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

При така установената безспорна фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че с деянието си обвиняемите Ю.И.К. и С.Г.Д. осъществяват обективните признаци от състава на престъплението по чл. чл.191 ал.2 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК, като от началото на месец април 2012г. в град Вършец, в съучастие като съизвършители улеснили непълнолетно лице от мъжки пол - сина си Г.С.Г. и лице от женски пол - Х.Е.Е., която не е навършила 16 години, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като им предоставили обзаведена стая в дома си и средства за живеене.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА с действията си двамата обвиняеми в съучастие, като съизвършители са осъществили всички признаци на престъпния състав на чл.191 ал.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК. Двамата са знаели, че към месец април 2012г. свидетелката Х Е не е била навършила 16 години, а сина им е бил непълнолетен. Въпреки това улеснили заживяването им на съпружески начала, като им предоставили в дома си стая и средства за живеене ежемесечно.

От субективна страна деянието е извършено от обвиняемите при условията на пряк умисъл с целени и настъпили обществено опасни последици, като са съзнавали обществено опасния характер на стореното от тях, но съзнателно са нарушили закона с обяснението, че техния етнос признава това.

В конкретния случай не може да намери приложение чл.9 ал.2 от НК, тъй като деянието не е малозначително и обществената опасност не е явно незначителна, каквито доводи се навеждат от обвиняемите, макар и не изрично конкретизирани. Напротив, налице е висока степен на обществена опасност на деянието. Тази опасност се изразява в преждевременното раждане при този вид фактически съжителства /какъвто е и настоящият случай/, смущава нормалното психо-физическо съзряване на момичето, нейното обучение, възпитание и квалификация; на непълнолетното момче се вменяват функции по грижата за семейството в една ранна възраст, когато същият не е още съзрял физически и  психически, а и в конкретният случай все още посещава училище; децата родени от родилки на ниска възраст са подложени на повече рискове за здравето и нормалното си израстване; родителите на лицата, които следва непосредствено да контролират поведението на собствените си непълнолетни деца, да не допускат и толерират незаконосъобразно поведение, както е в конкретния случай.

Само за себе си обстоятелството, че двамата обвиняеми са от ромския етнос и техните традиции повеляват това, не би могло да се приеме за малозначителност, тъй като ако бяха представители на друг етнос неминуемо щяха да носят наказателна отговорност за действията си.

Първостепенният съд намира, че от всички събрани по делото доказателства се установява по безспорен, несъмнен и категоричен начин, че обвиняемите са осъществили както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.191 ал.2 вр. с чл.20 ал.2 от НК. Извършено е съставомерно деяние по посочения текст от материалния наказателен закон на РБългария. Авторството на престъпното деяние се установява безспорно от обясненията на обвиняемите  и от показанията на  свидетелите разпитани в хода на досъдебното производство, т.к. същите са логични и безпротиворечиви както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред.

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от обвиняемите Ю.И.К. и С.Г.Д. престъпление съдът намира, че същите следва да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ГЛОБА на основание чл. 78а ал.1 от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този законов институт.

Престъплението, извършено от тях, предвижда наказание лишаване от свобода до две години или с пробация. От деянието няма причинени вреди, обвиняемите са пълнолетни лица с чисто съдебно минало, друг път не са ползвали привилегията на този законов институт и не е налице някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а ал.7 от НК.

За да определи размера на глобата за всеки един от обвиняемите, съдът отчита смекчаващите отговорността обстоятелства като направените самопризнания на досъдебното производство и в съдебното следствие, както и това, че са безработни и не реализират доходи.

Отегчаващи отговорността обстоятелства - няма.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на обвиняемите, ги характеризират като лица с невисока, степен на обществена опасност, а обществената опасност на деянието им е отчетена в предвиденото по закон наказание за този род престъпления.

С оглед на горното съдът намира, че размерът на наказанието глоба следва да се определи в минимума на посочения в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК за всеки един от тях, а именно 1 000.00 /хиляда/ лева.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

        Предвид гореизложените съображения и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК Районен съд – Берковица

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ Ю.И.К. – роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално обарзование, безработен, живущ ***, с ЕГН ********** за налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

НАЛАГА на Ю.И.К. – роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално обарзование, безработен, живущ ***, с ЕГН ********** АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ по реда на чл.78а ал.1 от НК ГЛОБА в размер на 1 000.00 лева, затова че от началото на месец април 2012г. в град Вършец, в съучастие като съизвършител със С.Г.Д. *** улеснил непълнолетно лице от мъжки пол - сина си Г.С.Г. и лице от женски пол - Х.Е.Е., която не е навършила 16 години, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като са им предоставил обзаведена стая в дома си и средства за живеене -престъпление по чл.191 ал.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

 

ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С.Г.Д. – роден на ***г***, българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, с начално обарзование, безработен, живущ ***, с ЕГН ********** за налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

НАЛАГА на С.Г.Д. – роден на ***г***, българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, с начално обарзование, безработен, живущ ***, с ЕГН ********** АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ по реда на чл.78а ал.1 от НК ГЛОБА в размер на 1 000.00 лева, затова че от началото на месец април 2012г. в град Вършец, в съучастие като съизвършител с Ю.И.К. *** улеснила непълнолетно лице от мъжки пол - сина си Г.С.Г. и лице от женски пол - Х.Е.Е., която не е навършила 16 години, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като са им предоставила обзаведена стая в дома си и средства за живеене - престъпление по чл.191 ал.2 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

ОСЪЖДА обвиняемите Ю.И.К. и С.Г.Д. със снета по-горе самоличност и ЕГН  да ЗАПЛАТЯТ на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ВСС – София по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред ОС - Монтана в петнадесет дневен срок  от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: