МОТИВИ

към присъда по НОХД № 407 по описа на Районен съд град Берковица за 2012 година, четвърти наказателен състав.

 

Подсъдимият М.Г.К. се обвинява от Районна прокуратура град Берковица в това, че за времето от 26.04.2012г. до 27.06.2012г. в град Вършец, като действал при условията на опасен рецидив и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот отнел от владението на И.Д.М. *** чужди движими вещи, както следва: електрожен на стойност 220.00 лева, трифазен ел.удължител с дължина 20 метра на стойност 137.00 лева, монофазен ел.удължител с дължина 90.00 лева, електрически кабел ПВВ-МБ1 3х1.5кв.мм с дължина 300 метра на стойност 384.00 лева, електрически кабел ПВВ-МБ1 3х2.5кв.м. 300 метра на стойност 462.00 лева, ел.кабел ПВВ-МБ1  3 х 4.0 квм. с дължина 200 метра на стойност 370.00 лева или всички вещи на обща стойност 1 712.00 лева, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196 ал.1 т.3 във връзка с чл.195 ал.1 т.3 във връзка с чл.194 ал.1 от НК във връзка с чл.29 ал.1б.А и Б от НК.

Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение и взема становище, че е доказано по несъмнен начин, за което и следва да се наложи съответното наказание на подсъдимия при спазване на изискванията на закона. Взема становище, още че следва да се определи наказание при условията на чл.55 от НК, което да се изтърпи ефективно. Счита, че така определеното, наказание ще е съобразено с осъщественото деяние и личността на подсъдимия, както и с постигане на целите на генералната превенция. Моли съда да определи общо наказание по присъди, както и да приложи разпоредбата на чл.70 ал.7 от НК.

Гражданският ищец И.Д.М. моли съда да уважи предявеният граждански иск в пълен размер, ведно със законните последици.

Подсъдимият М.Г.К. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Служебният му защитник моли съда да постанови присъда, с която го признае за виновен и му наложи наказание при условията на чл.55 от НК, като съобрази, че ако подсъдимият не е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, но деянието да е останало неразкрито.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено следното:

От фактическа страна:   

 

Подсъдимият М.Г.К. е роден на ***г***. Постоянната му адресна регистрация е в град Вършец, кв.”Изток”, ул.”Четвърта” № 28. Осъждан е 18 пъти с влезли в законна сила присъди по които са му наложени наказания лишаване от свобода. Определяни са му различни общи наказания по реда на чл.25 от НК в зависимост от осъжданията към съответния момент. ВКС - София с Решение № 302/16.06.2010г. по КД № 255/2010г. е дал конкретни указания по НЧД № 65/2010г. по описа на РС-Берковица. Същите са изпълнени и е определено общо наказание в две групи. След това определение от 13.07.2010г. на РС-Берковица са постановени още три присъди по НОХД № 492/2010г. на БРС, влязла в законна сила на 27.12.2010г, по НОХД № 396/2010г. на БРС, влязла в законна сила на 27.12.2012г. и по НОХД № 613/2011г. на БРС, влязла в законна сила на 03.04.2012г.

През месец април 2012г. подсъдимият М.Г.К. *** никой не живее. Веднага в него се оформило желанието да извърши кражба от този дом. В изпълнение на намерението си в периода от 26.04.2012г. до 27.06.2012г. прониквал в къщата. Това сторил, като влязъл в двора и с помощта на една дъска отворил прозореца, който бил поставен на приземния етаж. След като проникнал в дома от там взел електрожен на стойност 220.00 лева, трифазен ел.удължител с дължина 20 метра на стойност 137.00 лева, монофазен ел.удължител с дължина 90.00 лева, електрически кабел ПВВ-МБ1 3х1.5кв.мм с дължина 300 метра на стойност 384.00 лева, електрически кабел ПВВ-МБ1 3х2.5кв.м. 300 метра на стойност 462.00 лева, ел.кабел ПВВ-МБ1  3 х 4.0 кв.м. с дължина 200 метра на стойност 370.00 лева или всички вещи на обща стойност 1 712.00 лева.

Противозаконно отнетите вещи занесъл в дома си, като кабела го обгорил и извадил от него медните частици. Тях предал в пункт за изкупуване на черни и цветни метали в град Берковица. Предаването на вещите станало с личната карта на свидетеля Н. Владов К., който не заподозрял, че вещите са противозаконно отнети.

От изпълнената на досъдебното производство съдебно –  оценителна експертиза изпълнена от вещо лице П.А.В. се установява по несъмнен начин, че стойността на вещите предмет на обвинението възлиза на сумата от 1 712.00 лева, като минималната работна заплата към момента на деянието е 290.00 лева. Съдът приема експертното заключение като обективно и компетентно дадено, още повече и не оспорено от страните по делото.

От назначената на досъдебното производство дактилоскопна експертиза изпълнена от вещо лице Недко Желязков Йорданов се установява по несъмнен начин, че откритата дактилоскопна следа в къщата на ул.”Х.Генчев” № 2 в град Вършец е от показалеца на дясната ръка на подсъдимия М.К.. Съдът изцяло възприела заключението като обективно и компетентно дадено, а още повече и не оспорено от страните по делото.

 

По доказателствата :

 

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, посочени по-горе, а имено: обяснението на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие, показанията на разпитаните свидетели, показанията на свидетелите И.М., Г.Р. и Н.К., както и писмените доказателства приети по реда на чл. 283 от НПК. Абсолютна яснота за начина по който е осъществено деянието се дава от проведения следствен експеримент, надлежно онагледен с фотоалбум – арг.л.9 – 13 от ДП. От обяснението  на подсъдимия се установява, че същия не оспорва така очертаната фактическа обстановка и се признава за виновен. Нещо повече, именно въз основа на неговото пълно съдействие е разкрито деянието и участието му в него. Обясненията на подсъдимия напълно съответстват на показанията на разпитаните свидетели. Показанията на свидетелите са правдиви, логични, последователни, безпристрастни и най- вече непредубедени. Те си съвпадат по основните точки в тяхното изложение и в тях несъмнено личи стремеж да разкрият фактите такива, каквито те са били обективно съществуващи. Налице е непоколебимост на техния разказ. Затова съдът изцяло ги кредитира по отношение на всички обстоятелства, изразени чрез тях и касаещи действията и простъпките на подсъдимия. Горните доказателства по един непротиворечив и взаимно подкрепящ се начин описват фактическата обстановка приета в обвинителният акт.

При тази система от преки доказателства съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:

Подсъдимият М.Г.К. е годен субект на престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието е пълнолетен и е бил в състояние на вменяемост. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание, адекватен и подреден.

От обективна страна според становището на съда, действията на подсъдимия са съставомерни за осъщественото от него изпълнително деяние на престъплението по чл.196 ал.1 т.3 във връзка с чл.195 ал.1 т.3 от НК във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 б.А и Б от НК. Подсъдимият К. е осъществил деянието противозаконно отнемане на чужди движими вещи  при условията на опасен рецидив.

          От субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението при пряк умисъл като форма на вината. Тази форма изхожда от установените факти по делото. Същият е съзнавал обществено опасните последици и е търсили настъпването на техния резултат. Налице е проявление на  съставомерните признаци за осъществено от него деяние от субективна страна.

При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, се определи съответното наказание на подсъдимия.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М.Г.К. за така извършеното от него престъпление, съдът взе в предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Смекчаващи вината обстоятелства са признание на вината, спомагане за разкриване на обективната истина и влошеното материално състояние, което го мотивира да извършва противоправното деяние.

Отегчаващи вината обстоятелства – положителната съдимост. 

При определяне на наказанието съдът счете, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и определи наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, под предвидения в правната норма минимален размер.

          За извършеното от подсъдимия М.Г.К. престъпление съдът му наложи съответното наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Налице са законни пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК в процесният случай, подсъдимият е осъждан. Предвид на това определеното наказание следва да се изтърпи ефективно, като на основание чл.61 т.2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража определя “строг” режим и осъдения се настани в затвор или затворническо общежитие  от закрит тип.

          С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.

          Предвид изхода на делото съдът приспадна на основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което осъдения е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение домашен арест по ЧНД № 297/2012г. по описа на РС-Берковица, влязло в законна сила на 17.07.2012, като задържането е считано от 12.07.2012.

         С определение № 30/26.01.2012г. по ЧНД № 39/2012г. на Окръжен съд град Враца , влязло в законна сила на 26.01.2012г. подсъдимият К. е освободен условно – предсрочно от изтърпяване на останала част от наложеното му наказание лишаване от свобода по присъди подробно описани, като остатъкът е 5 месеца и 5 дни. На основание чл.70 ал.6 от НК е определен на същият изпитателен срок от шест месеца.  Деянието по настоящето дело е изпълнено в този срок, поради което съдът и на основание чл.70 ал.7 от НК постанови подсъдимият К. да изтърпи отделно от наложеното му наказание по настоящето дело неизтърпяната част от 5 месеца и 5 дни визирани в цитираното по- горе определение.

Деянието по настоящето дело е извършено в изпитателният срок на наказания определени с присъди по НОХД №   147/2009г. по описа на РС-Берковица, влязла в законна сила на 11.07.2009г, по НОХД № 492/2010г. по описа на РС-Берковица, влязла в законна сила на 27.12.2010г. и по НОХД № 613/2011г. по описа на РС-Берковица, влязла в законна сила на 03.04.2012г.  Тези присъди обаче подлежат на комулиране помежду си, тъй като деянията по тях са извършени преди да има влязла в законна сила присъда. Ето защо съдът определи на основание чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК едно общо наказание на подсъдимия М.Г.К. по  НОХД № 147/2009г. по НОХД № 492/2010г. и по НОХД № 613/2011г. всички на РС-Берковица едно общо най – тежко наказание, а именно 10 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.25 ал.4 от НК определя да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим. Предвид на това, че при условията на чл.25 ал.4 от НК е постановено да се изтърпява ефективно наказанието лишаване от свобода, то не е наложително да се прилага разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК.

С оглед на това, че от първата група общо наказание е извадена присъдата постановена по НОХД № 147/2009г. на БРС и предвид на това, че след определяне на втората група присъди е постановено наказание по НОХД № 396/2010г. на БРС, то е наложително да бъде определено друго групиране на наказанията на подсъдимия М.Г.К..

На основание чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК съдът определи едно общо наказание на подсъдимия М.Г.К. по  НОХД № 288/2008г, по НОХД № 383/2008г, по НОХД № 349/2008г, по НОХД № 495/2008г. и по НОХД № 57/2009г, всички по описа на РС-Берковица до размера на най-тежкото от тях, а именно ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим.

На основание чл.25 от НК ПРИСПАДА от изтърпяване на така определеното общо най - тежко наказание  изтърпяната част от участващите в групирането присъди.

На основание чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК съдът определи едно общо наказание на подсъдимия М.Г.К. по  НОХД №  315/2009г, НОХД № 300/2009г, НОХД № 330/09г., НОХД № 577/09г., НОХД № 583/09 г., НОХД № 28/10 г., НОХД № 21/10г., НОХД № 27/10 г. И НОХД № 396/2010г., всички по описа на РС-Берковица до размера на най-тежкото от тях ,а именно  ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да се изтърпи ефективно при първоначален „строг” режим.

          Съдът счете, че в конкретният случай следа да намери приложение разпоредбата на чл.24 от НК и увеличи така определеното общо наказание от една година и шест месеца с още 9 месеца или общо на ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

       На основание чл.25 ал.2 и ал.3 от НК приспадна от изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание  изтърпяната част от участващите в групирането присъди.

 

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

 

          На основание чл.84 от НПК в настоящият наказателен процес е приет за съвместно разглеждане устен граждански иск против подсъдимия М.Г.К. предявен от И.Д.М. ***, с ЕГН ********** сумата от 1 712.00 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 27.06.2012г. до окончателното й изплащане.

            Съдът намери така предявения граждански иск за ОСНОВАТЕЛЕН.

          По делото се установи по несъмнен начин, че подсъдимият М.Г.К. е причинил на пострадалият – граждански ищец М. имуществени вреди в следствие на което са произтекли неблагоприятни последици за пострадалият. Тези неблагоприятни последици от процесното инкриминирано деяние представляват имуществени вреди, които подсъдимият на основание чл.45 от ЗЗД е длъжен да обезщети.

При този изход на делото подсъдимият М.  Г.К. на основание  чл.189 ал.3 от НПК следва да заплати направените по водене на делото разноски в размер от по 95.00 лева, държавна такса в размер на 68.48лв. върху уважения размер на гражданския иск, както и по 5.00лв. държавна  такса в случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист.

Няма приложени по делото веществени доказателства.

По горните съображения, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: