М О Т И В И

 

към присъда по НОХД N 384 по описа за 2012 год.

на Районен съд град Берковица

 

          С обвинителен акт на РП – Берковица подсъдимият А.Н.В. *** е обвинен в това на 13.05.2012г. в село Бързия, обл.Монтана в частен дом на ул.”Ю. Г.” № 26, в условията на повторност да е нанесъл побой над А.В.И., с ЕГН ********** ***, в резултат на което да му причинил средна телесна повреда изразяваща се в травма в областта на лявата глезенна става със счупване /фисура/ в областта на глезенният израстък на малкия пищял на подбедрицата довело до трайно затруднение движението на левия долен крайник за срок над един месец – престъпление по чл.131 ал.1 т.7 във връзка с чл.129 ал.1 във връзка с чл.28 ал.1 от НК.

          Прокурорът не поддържа обвинението в хода на съдебната прения, като навежда доводи, че деянието е останало доказано след промяна на свидетелските показания на пострадалия от престъплението А.В.И. .

          Подсъдимият А.Н.В. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Защитникът му в хода на съдебната прения моли съда да постанови  оправдателна присъда, като излага доводи за това.

          По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Изслушано е и заключение по назначената на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза изпълнена от вещо лице И.Д., която съдът изцяло възприема, като обективна и компетентно дадена, а още повече и не оспорена от страните в процеса. Изслушано е и заключение по съдебно – психиатрична и психолочигна експертиза изпълнена от вещи лица С.Т. и И.Б.. При условията на чл.281 ал.7 във връзка с ал.5 във връзка с ал.1 т.5 от НК  са приобщени към доказателственият материал и свидетелските показания на Д.Н.В..

          Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

 Подсъдимият А.Н.В. е роден на ***г***. Постоянният му адрес в град С., ул.”Св. К. и М.” № …, етаж .., а към настоящият момент живее в село Б, обл.М, ул.”Ю. Г.” № . Осъждан е шест пъти с влезли в законна сила присъди, като са му налагани различни по вид и размер наказания. С присъда постановена по НОХД №508/2004г. на БРС, в сила от 18.03.2005 г. за престъпление по чл.129 ал.1 от НК, извършено на 15.06.2004 година е осъден на „лишаване от свобода" за срок от една година, като на основание чл.66 от НК изпълнението му е отложено за срок от три години.

На 13.05.2012г. около 18 часа свидетелят А.В.И. отишъл на гости в дома на родителите на подсъдимия А.Н.В.,***. Двамата седнали около маса поставена в антрето на жилището, при което подсъдимия В. го почерпил с ракия. В последствие водили разговор по между си и изпили около 500 милилитра ракия.

Около 23.30 часа същата вечер свидетеля А.В.И. решил да си ходи и заявил това си намерение на подсъдимия В.. Веднага след това той се отправил към входната врата. В този момент подсъдимия В. се приближил към него и започнал да му нанася удари с юмруци в областта на главата. Свидетелят И. му отвърнал и започнал бой помежду им. Същият продължил около 5-10 минути. Подсъдимият и свидетеля се уморили и спрели сами нанасянето на взаимни удари. Свидетелят А.В.И. напуснал дома на подсъдимия. В следствие на употребения алкохол, нараняването което си причинили двамата и разкопаната улица, по която се прибирал довели до подхлъзване на свидетеля  И. и падането му. Усетил силна болка в левият глезен. Свидетелят И. развива доводи, че именно при това падане е наранил глезена си, от която е настъпила и неговата фрактура. Свидетелят И. в показанията си твърди, ме е имал порезни рани по тялото, но незнае дали са получени от счупени чаши и чинии, или от нож.

Независимо от нараняванията  свидетеля И. успял да се изправи и се отправил към ул.”Петроханска” в селото. По това време в дома си се прибирал свидетеля Г.А.Г.,*** селото. Той забелязал свидетеля И. и когато последния се приближил към него видял, че целия е облян в кръв. Поради това в последствие го откарал с личния си автомобил във ФСМП - Берковица, където му била указана медицинска помощ.

От изпълнената на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза се установява, че свидетеля А.В.И. получил следните наранявания кръвонасядане по горен и долен клепач на ляво око; кръвонасядане по долен клепач на дясно око; порезна рана във външния край на лява вежда; порезна рана в областта над ъгъла на долна челюст в ляво; порезна рана пред лява ушна мида; кръвонасядане по страничната повърхност на гръдния кош в ляво; кръвонасядане в областта на левият хълбок; порезна рана в областта на сгъвката между палеца и показалеца на дясна ръка; порезна раничка в областта на първата фаланга на лява ръка; травма в областта на лявата глезенна става със счупване/фисура/в областта на глезения израстък на малкият пощял на подбедрицата.

Съгласно заключението на вещото лица от назначената по ДП Съдебно - ­медицинска експертиза /лист 33-45 от ДП/ се установава, че травмата в областта на лявата глезенна става със счупване/фисура/ в областта на глезеният израстък на малкия пищял на подбедррицата е от естество да води до трайно затруднение движенията на левия долен крайник за срок над един месец.

На досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно - психиатрична и психологична експертиза. Видно от заключението на вещите лица по същата подсъдимия А.Н.В. е разбирал свойството и значението на деянието си и към момента на извършването му и е бил в състояние да ръководи постъпките си. В състояние е правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Касае е се за психопатна личностова структура от емоционално- неустойчивия кръг с добра средна интелигентност.

         Съдът възприема заключенията по назначените съдебни експертизи, като обективни и компетентно дадени, още повече и не оспорени от страните по делото.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

         Изложените фактически положения съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства–обясненията на подсъдимия  дадени в хода на съдебното следствие,  показанията на всички разпитани свидетели в хода на съдебното следствие, както и заключенията на вещите лица, които съдът изцяло възприема, като обективна и компетентно дадена. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, като обективни и безпристрастни. Същите напълно съответстват и на обяснението дадено от подсъдимия.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

         Районна прокуратура град Берковица е внесла в РС-Берковица обвинителен акт въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. В хода на съдебното следствие при разпита на пострадалия от инкриминираното деяние – свидетеля А.И. се установи, че същият съществено промения показанията си от тези дадени пред разследващият орган. Същият обяснява това с желание за „…реванш, отмъщение, което не беше правилно от моя страна”. След като пострадалия изрично пред съд и след като е предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК заявява, че при падане вън от дома на подсъдимия, сам е причинил нараняването си на глезена, както и че не  знае прободните рани дали са от ножа на подсъдимия или от счупените стъкла при боя, то за съда остава единствената възможност да приеме, че деянието за което е обвинен подсъдимия не е осъществено.

         При така възприетата от съда и описана по – горе фактическа обстановка, както и във връзка с изложените правни доводи съдът намира, че подсъдимият А.Н.В. не е извършил престъпление по чл.131 ал.1 т.7 във връзка с чл.129 ал.1 във връзка с чл.28 ал.1 от НК, поради което го призна за НЕВИНЕН и го ОПРАВДА по повдигнатото обвинение, а именно че на 13.05.2012г. в село Бързия, обл.Монтана в частен дом на ул.”Юрий Гагарин” № 26, в условията на повторност да е нанесъл побой над А.В.И., с ЕГН ********** ***, в резултат на което да му причинил средна телесна повреда изразяваща се в травма в областта на лявата глезенна става със счупване /фисура/ в областта на глезенният израстък на малкия пищял на подбедрицата довело до трайно затруднение движението на левия долен крайник за срок над един месец.

          По силата на чл.102 т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия /в настоящето производство подсъдим/ в него, като по силата на чл.103 ал.1 от НПК тежестта да се докаже обвинението  по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи. В процесният случай обвинението повдигнато на подсъдимия А.Н.В. не е доказано по несъмнен начин. В хода на настоящето съдебно производство се установи по един категоричен и небудещ съмнение начин, че деянието на подсъдимия не съставлява престъпление, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът го призна за НЕВИНЕН и го ОПРАВДА.

          На основание чл.190 ал.1 пр.І от НПК, когато подсъдимият е признат за невиновен разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата.

          Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: