МОТИВИ:                                                                     НЧХД 294 / 2012г.

 

 

          Обвинението е предявено с тъжба по чл. 130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

Подсъдимият В.Й.С. е обвинен  в това, че на 07.01.2012г. около 22.30 – 23.30 часа в град В., кв.”И.”, ул.”Ч” № 2А в съучастие, като съизвършител с подсъдимия И.В.А. *** е причинил на Б.Б.А. *** чрез нанасянето на множество удари с ножове, дървета, ръце и крака лека телесна повреда, изразяваща се в прободна или разкъсно - контузна рана по предно страничната повърхност на гръдния кош в ляво, травма в областта на главата, зад лявото ухо, довели до причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

Подсъдимият И.В.А. е обвинен в това, че на 07.01.2012г. около 22.30 – 23.30 часа в град В., кв.”И.”, ул.”Ч” № 2А в съучастие, като съизвършител с подсъдимия В.Й.С. *** е причинил на Б.Б.А. *** чрез нанасянето на множество удари с ножове, дървета, ръце и крака лека телесна повреда, изразяваща се в прободна или разкъсно - контузна рана по предно страничната повърхност на гръдния кош в ляво, травма в областта на главата, зад лявото ухо, довели до причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

                Тъжителят Б.Б.А. чрез упълномощен представител поддържа така предявеното обвинение в хода на съдебната прения и моли съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен, като му наложи съответното справедливо наказание. Моли още съда да уважи предявения с тъжбата граждански иск в пълният му размер.

          Подсъдимите В.Й.С. и И.В.А. в обясненията си дадени на съдебното следствие не се признават за виновни, като излагат конкретни доводи за това. Молят съда да постанови справедлива присъда. Защитникът им в хода на съдебната прения развива доводи, че участието на подсъдимите в престъплението, за което са обвинени не е доказано и моли съда да постанови присъда, с която ги признае за невинни и ги опрадвае.

          Доказателствата са писмени и гласни.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство и във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

          Подсъдимият В.Й.С. е роден на *** ***. Живее в град В., кв.”И.”, ул.”Ч” № 6. Осъждан е три пъти с влезли в законна сила присъди, като са му налагани различни по вид и размер наказания.

          Подсъдимият И.В.А. ***. Осъждан е два пъти с влезли в законна сила присъди.

          Двамата подсъдими се познават, тъй като са съпрузи на две сестри.

          Тъжителят Б.Б.А. ***. Домът на тъжителя е в непосредствена близост до този на съпругите на подсъдимите. Тъжителят и подсъдимите се познават и до 07 януари 2012г. са били в добри междусъседски отношения.

          На 07.01.2012г. имало спречкване на роднини на тъжителя и тези на подсъдимите, като причината за това било момиче.  На участващите в скандала служители на полицията съставили протоколи за предупреждение по реда на ЗМВР. След това всички си отишли по домовете.

          Същият ден – 07.01.2012г.  вече около 22.30ч – 23.00 часа започва масово сбиване между подсъдимите В.Й.С., И.В.А., свидетелите Рангел Грозданов, Виолета Костова, Любен Грозданов, Боян Илиев, Маргарита Симеонова, Росен Илиев, Маргарита Боянова и Любимка Савчева, Митра Аспарухова, Боян Савчев  и тъжителя Б.А..

          Тъжителят Б.Б.А. и неговите роднини – свидетелите Боян Савчев – баща, Любимка Славчева – майка и Митра Савчева - сестра твърдят, че на 07.01.2012г, че се подготвяли за сън, когато без всякаква причина в двора на къщата им влезли подсъдимите В.Й.С. и И.В.А.. Те започнали да викат, отправят обидни думи и искания за саморазправа. Навън излезли тъжителят Б.А. и Богомил Велинов – зет на свидетеля Боян А. Савчов. Твърдят още, че били намушкани с нож от подсъдимите С. и А.. На това сбиване дошли свидетелите Рангел Грозданов, Виолета Костова и Любен Грознов и други техни роднини.

При това сбиване тъжителят получил увреждане, а именно прободна рана /или разкъсно – контузна рана/ по предно страничната повърхност на гръдния кош в ляво, травматичен оток в областта зад лявото ухо. Съгласно Съдебно – медицинско удостоверение № 93/2012г. на доктор Ивайло Димитров –Началник отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ „д-р Стамен Илиев” АД град Монтана се установява, че тези увреждания са от естеството да причинят временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

          Подсъдимите В.Й.С. и И.В.А. и техните роднини – Мариета Боянова – съпруга на подсъдимия И.А., Росен Илиев – племенник, Маргарита Симеонова, Боян Илиев – тъст на подсъдимите, Виолета Костова – тъща на подсъдимите и Любен Грозданов и Рангел Грозданов – зетове на подсъдимите развиват доводи, че първите им били на гости,  като около 22.30 часа си тръгнали за вкъщи. На улицата, пред дома на свидетеля Боян А. били нападнати от него, от свидетелите Любимка Савчева, Митра Аспарухова, Б.А. и други техни роднини. Започнал масов бой. Съпругата на подсъдимия И.А. – свидетелката Мариета Боянова се върнала до дома си, за да потърси помощ, тъй като съпругът й бил нападнат. На помощ дошли свидетелите Рангел Грозданов, Виолета Костова и Любен Грозданов и други техни роднини.

При това сбиване подсъдимите получили телесни наранявания. Видно от съдебно – медицинско удостоверение № 11/2012г. на доктор Ивайло Димитров –Началник отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ „д-р Стамен Илиев” АД град Монтана се установява, че подсъдимия И.В. Асенове получил следните увреждания: разкъсно – контузна рана в теменната област на главата, охлузване в областта на лявата лопатка, кръвонасядане на хълбока отзад в дясно, охлузвания по страничната повърхност на таза в дясно, кръвонасядане в областта на десния седалищен мускул и дясно бедро, охлузна рана в областта на дясна предмишница. От представената медицинска документация е видно, че травмята на главата е била съпроводена от сътресение на мозъка, като е налице и счупване на лявата лопатка. Уврежданията са получени по механизъм на удари с или върху твърд предмет. Посочените увреждания са от естеството да водят до  - счупването на лявата опатка е от естеството да води до трайно затруднение на левия горен крайник за срок над един месец, - трамтата на главата с разкъсн о- контузната рана и сътресението на мозъка е от естеството да води до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, - останалите увреждания , кръвонасядания и охлузвания са от естеството да водят до болка и страдание. Съгласно съдебно – медицинско удостоверение № 3/2012г. на доктор Ивайло Димитров –Началник отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ „д-р Стамен Илиев” АД град Монтана се установява, че подсъдимия В.Й.С. е получил следните увреждания разкъсн о- контузна рана в лявата тилно – теменна област на главата, оток и кръвонасядане на долен клепач на лявото око, охлузване в областта на лявата скула, оток в областта на ъгъла на долната челюст в ляво, охлузване по горната повърхност на лявото рамо, разкъсно – контузна рана по задната повърхност на дясната лакетна става, оток и разкъсно – контузна рана на гърба на лява ръка, охлузна рана в областта на палеца на дясната ръка. Уврежданията са получени по механизма на удари с или върху тъпи и порести предмети. Посочените увреждания са от естеството да му е  причинено: - разкъсно – контузните рани в областта на главата, на лявата лакетна става и гърба на лява ръка са от естеството да водят до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, - отока и кръвонасядането по долен клепач на ляво око, охлузването в областта на лявата скула и оток в областта на ъгъла на долна челюст в ляво са от естеството да му е причинено болка и страдание.

          Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - обясненията на подсъдимите, свидетелските показания, справката за съдимост, съдебно – медицинско удостоверение на тъжителя и на подсъдимите.

          Въз основа на гореизложената фактическа обстановка и при този предварителен разбор на доказателствата съдът достига до следните правни изводи:

          Безспорно е установено в процеса, че на 07.01.2012г. в ранният следобад е имало спречкване между роднини на тъжителя и подсъдимите, като причината за това било момиче. На участващите в скандала били съставени протоколи за предупреждение по реда на ЗМВР. Безспорно е и обстоятелството, че на 07.01.2012г. около 22.30 – 23.00 часа е имало инцидент между тъжителя Б.А., свидетелите Боян Савчев, Любимка Савчева и Митра Аспарухова и подсъдимите В.С. и И.А. и свидетелите Рангел Грозданов, Виолета Костова, Любен Грозданов, Боян Илиев, Маргарита Симеонова, Росен Илиев и Мариета Боянова и техни други роднини.

          Спорното по делото е обаче при какви обстоятелства /при каква фактическа обстановка/ се е развил инцидента.

          По делото са разпитани множество свидетели, чийто показания могат да бъдат разделени в две групи – тези на тъжителя и тези на подсъдимите. Всички разпитани свидетели са роднини съответно на тъжителя или подсъдимите. Техните показания са единствено и само в подкрепа на техните твърдения развити в процеса.

          Единственото доказателства извън гласните такива са съдебно – медицинските удостоверения на тъжителя и подсъдимите, които по безспорен начин доказва, че тъжителя и подсъдимите са получили съответните наранявания. Това обаче е доказателство, което не може да обоснове извод за виновност на подсъдимите, а именно, че те са причинили това нараняване на тъжителя.

          Не са събрани по делото никакви доказателства, в които да липсва индиция за заинтересованост от изхода на делото. За двата инцидента случили се на 07.01.2012г. в град В. е търсено съдействие от РУ „Полиция” град В., изготвяни са протоколи за предупреждение по ЗМВР, разпитвани са свидетели, снемани са обяснения. В настоящето производство не са ангажирани такива доказателства. Не бе поискан и разпит на служителите на РУ „Полиция” град В., които са посетили съответните сигнали. Не са ангажирани никакви доказателства, които да дадат основание на съда да кредитира, респективно некредитира определена група свидетелски показания. Напрактика не е изяснена фактическата обстановка и не е изяснено при какви обстоятелства тъжителят е получил съответните наранявания.

          Повдигнатото обвинение на подсъдимите с тъжбата е по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

          Понятието за съучастие няма легална дефиниция. В правната теория и практика под съучастие се разбира задружна, съвместна дейност на две или повече лица за осъществяване на едно умишлено престъпление. От обективна страна съучастието се характеризира с общ умисъл или “общност на умисъла”. Това означава, че всеки един от съучастниците наред с това, че е съзнал общественоопасния характер на деянието, предвижда настъпването на общественоопасните последици, иска или се съгласява с тяхното настъпване, съзнава че и друго лице или други лица действат с умисъл за причиняване на същите общественоопасни последици. Общността на умисъла се явява и обща субективна основа за носене на наказателна отговорност при съучастие.

          От събраните в хода на съдебното дирене фактическа обстановка не се установи по никакъв начин да е налице общност на умисъла на двамата подсъдими да наранят именно тъжителя Б.Б.А..

          При така възприетата от съда и описана по – горе фактическа обстановка, както и във връзка с изложените правни доводи съдът намира, че подсъдимите В.Й.С. и И.В.А. не са извършили престъплението по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, поради което ги призна за НЕВИННИ и ги ОПРАВДА по повдигнатото обвинение. Не се доказа по никакъв начин в хода на съдебното следствие  фактическата обстановка твърдяна в обстоятелствената част на тъжбата по един категоричен и небудещ съмнение начин, а именно, че на 07.01.2012г. около 22.30 часа в град В., кв.”И.”, ул.”Ч” в съучастие, като съизвършители да са причинили на Б.Б.А. *** чрез нанасянето на множество удари по тялото с ножове, дървета, ръце и крака лека телесна повреда, изразяваща се в прободна или разкъсно - контузна рана по предно страничната повърхност на гръдния кош вляво, травма в областта на главата, зад лявото ухо, довела до причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

          По силата на чл.102 т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, като по силата на чл.103 ал.1 пр.ІІ от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела от частен характер лежи върху  тъжителя. В процесният случай обвинението повдигнато на подсъдимите не е доказано по несъмнен начин, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимите за НЕВИННИ и ги ОПРАВДА.

 

 

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

 

          На основание чл.84 от НПК в настоящият наказателен процес е предявен граждански иск от тъжителя Б.Б.А. против подсъдимите В.Й.С. и И.В. Петков за сумата от 3 500.00 лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до изплащането й, както и за направените разноски по делото.

          Предвид изхода на делото съдът намира, че не са настъпили вредни последици, които следва да бъдат обезщетявани от подсъдимите, поради което отхвърли гражданският иск, като неоснователен.

 

          Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: