МОТИВИ                                              НЧХД  242 /2012Г.- 16.10.2012год.

 

 

        Подсъдимият Д.Ц.Н.-  роден  на *** г. в гр.Монтана,живущ ***  ,българин ,български гражданин, осъждан,  ЕГН **********  е обвинен в това ,че в жалба –протест с вх.№1104/10/29.09.2010год. ,изпратена от него до Окръжен прокурор гр.Монтана,приложена по НЧХД №164/2012год. на Районен съд гр.Враца станала известна на тъжителя  на 22.03.2012год  написал ,че адв.Е.Р.Д.  е    „адвоката-ченге на Държавна сигурност” , „изнудвач”, „адвокат Е.Д. е невеж и не знае законите”  , като  написаното е унизително за честта и достойнството на Е.Р.Д.  , като обидата е нанесена публично,  или по друг начин - престъпление по чл.148 ал.1,т.1 и 2 във връзка с   чл.146 ал.1  от НК.

     Обвинен е и в това,че в  жалба –протест с вх.№1104/10/29.09.2010год. ,изпратена от него до Окръжен прокурор гр.Монтана,приложена по НЧХД №164/2012год. на Районен съд гр.Враца станала известна на 22.03.2012год  написал - „разобличава лъжите на Д.”, „отменете проклетите лъжи на адвоката ченге на ДС Д.,без да декларира в НАП доходите си и не плаща дължимите данъци и такси”, „Изпълнителният лист от 18.01.2001год. е с невярно съдържание,защото ВКС е прекратил всичко искано от мен да плащам на Е.Д.”, „Д. ли ме рекетира и изнудва или съда и  магистратите в Монтана, „кой и с каква цел подпомага ченгето Д. да ме рекетира и тормози психически”   , като с тези думи е разпространил позорни обстоятелства за Е.Р.Д.  и му приписал престъпления по чл.316 НК,213а от НК и чл.273 от НК ,като клеветата е разгласена публично или по друг начин - престъпление по чл. 148, ал. 2  във връзка с ал.1,т.1 и 2 ,вр.  чл. 147, ал. 1   от НК.

       Тъжителят Е.Р.Д.   , лично поддържа предявеното обвинение в хода на съдебната прения.

        Съдът конституира като граждански ищец частният тъжител Е.Р.Д.   ,като прие за съвместно разглеждане иска му за претендирано обезщетение за нанесените неимуществени вреди.

       Подсъдимият се възползва от процесуалната си възможност и не се явява в производството.

       Доказателствата по делото са писмени и гласни.

       Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,взаимна връзка и логическо единство и във връзка с доводите и становищата на страните,приема за установено следното:

       По делото се установиха данни,че отношенията между подсъдимия и тъжителя са  влошени от дълги години поради неплатен от страна на подсъдимия дължим на тъжителя хонорар в размер на 200лв. Срещу подсъдимия ,тъжителят е завел изпълнително дело №2-36/2001год. по описа на ДСИ при Районен съд-Монтана за този неизплатен хонорар.На 28.11.2007год.  е  извършен опис на вещи в апартамента на подсъдимия Н. като длъжник по изпълнителното дело.По повод тези взаимоотношения между страните са водени много дела,писани са много жалби ,молби и протести до  РПУ , Районна прокуратура  и Окръжна прокуратура- Монтана.

     В тъжбата се развиват доводи,че на 22.03.2012год. по повод НЧХД №164/2012год. по описа на Районен съд гр.Враца тъжителят се натъкнал на жалба –протест с вх.№1104/10/29.09.2010год. ,изпратена от подсъдимия Д.Н. *** ,която била приложено по делото.В нея подсъдимият пише по адрес на тъжителя -     „адвоката-ченге на Държавна сигурност” , „изнудвач”, „адвокат Е.Д. е невеж и не знае законите”,както и още ,че „разобличава лъжите на Д.”, „отменете проклетите лъжи на адвоката ченге на ДС Д.,без да декларира в НАП доходите си и не плаща дължимите данъци и такси”, „Изпълнителният лист от 18.01.2001год. е с невярно съдържание,защото ВКС е прекратил всичко искано от мен да плащам на Е.Д.”, „Д. ли ме рекетира и изнудва или съда и  магистратите в Монтана, „кой и с каква цел подпомага ченгето Д. да ме рекетира и тормози психически” .

      След като  на 22.03.2012год. се запознал с  жалбата,изпратена от подсъдимия до Окръжен прокурор-Монтана тъжителят с тъжба от 02.04.2012год. сезирал РС-Монтана,но поради направени отводи от съдиите от РС-Монтана,делото е изпратено за разглеждане от РС-Берковица.

     По делото е разпитана единствено  свидетелката Тамара Панайотова Чумакова.Тя свидетелства главно относно съществуващите противоречия и  проблеми между  адв.Д. и подсъдимия  .Свидетелства още и относно получена информация от нейни колеги за предавания по телевизия СКАТ от 2008,2009,2010 и 2011год.  с участието на подсъдимия,в които е правил изявления по адрес на тъжителя. Свид.Чумакова свидетелства още и във връзка с това как тези изявления са се отразили върху емоционалното състояние на тъжителя и авторитета му . Свидетелката обяснява,че за написаното в жалбата по адрес на тъжителя Д. ,разбрала от самия него ,тъй като той й предоставил същата да я прочете.Свидетелката  никъде в показанията си не сочи процесната дата,а свидетелства за събития, предхождащи датата 22.03.2012год..Нейните показания могат да се кредитират дотолкова,доколкото с тях се установява ,че между подсъдимия и тъжителя има конфликт.Тази свидетелка обаче не установява факти досежно обвинението,т.е. тя не твърди на коя дата и точно при какви обстоятелства е била свидетел на отправянето на обидни думи и клевети .От показанията на свид.Чумакова става ясно,че за отношенията между подсъдимия и тъжителя ,както и за написаното в жалбата,тя е информирана от тъжителя Д..Тя не е присъствала при отправяне на обидни думи или  изрази от страна на подсъдимия към тъжителя,както и не би могла да се запознае със съдържанието на жалбата-протест ако не й е предоставена от самия тъжител. Дори напротив,тя твърди,че е научила всичко това от разказите на тъжителя Д.,от нейни познати и колеги ,т.е. нейните  показания се базират единствено на предположения и изградено убеждение в резултат на получената от тъжителя информация.В показанията си същата навежда обстоятелства,които не са относими към настоящия казус.Други свидетели-преки очевидци   не се сочат и други доказателства в тази насока не се представят.

        На основата на така изяснената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното :

           Подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148 ал.1 ,т.1 и 2 във връзка с чл.146 ,ал.1 от НК.

       Съгласно закона и трайната съдебна практика –арг. на Решение №108/13.04.1983год. по НОХД №90/83год. , ВС- ІІ н.о. изпълнителното деяние на престъплението обида се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие.Законът не уточнява и не ограничава обидното действие или бездействие,достатъчно е чрез него да се унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в негово присъствие независимо от начина и формата на казването и извършването.

      В чл.146 НК,където е определен съставът на престъплението обида,не е постановено изискване унизителните думи да са казани непременно на обиденото лице,т.е. деецът да се е обърнал към него .Законът изисква обидният израз или действие да се осъществи в присъствие на потърпевшия.Деецът може да намери различни форми и начини на казване на обидната фраза,като се обърне към други лица и пр.,но важното е фразата да е обидна и да е казана в присъствието на лицето,за което се отнася. Върховният съд приема,че за осъществяване състава на чл.146 ал.1 от НК не е достатъчно обиденият физически да присъствува на мястото,където са казани обидните думи или изрази,необходимо е още те да бъдат възприети от него като ги чуе или види.Но може да има обида и тогава,когато лицето не присъствува на мястото ,но чуе обидните изрази от друго лице,което  умишлено е изпратено от подсъдимия да ги предаде.Това в настоящото производство не бе установено.В конкретния случай обидата не е обективирана пред лице,на което подсъдимият да е заръчал да предаде написаното на тъжителя,нито пък написаното в изпратената до Окръжен прокурор  жалба-протест е било адресирано лично до тъжителя.По действуващия НК задочната обида не се наказва.В тази насока е практиката и на Окръжен съд-Монтана / арг. на Решение по ВНЧХД №149/2007год.  

      Досежно обвинението по чл. 148, ал. 2  във връзка с ал.1,т.1 и 2 ,вр чл.147 ал.1 от НК- несъмнено се установи по делото,че подсъдимият в жалбата–протест с вх.№1104/10/29.09.2010год. ,изпратена до Окръжен прокурор гр.Монтана  е употребил изразите  по адрес на тъжителя -     „адвоката-ченге на Държавна сигурност” , „изнудвач”, „адвокат Е.Д. е невеж и не знае законите”,както и още ,че „разобличава лъжите на Д.”, „отменете проклетите лъжи на адвоката ченге на ДС Д.,без да декларира в НАП доходите си и не плаща дължимите данъци и такси”, „Изпълнителният лист от 18.01.2001год. е с невярно съдържание,защото ВКС е прекратил всичко искано от мен да плащам на Е.Д.”, „Д. ли ме рекетира и изнудва или съда и  магистратите в Монтана, „кой и с каква цел подпомага ченгето Д. да ме рекетира и тормози психически” .

     За осъществяването на този състав на престъпление от обективна страна е необходимо деецът да е разгласил позорно обстоятелство за другиго или да му е приписал престъпление.В процесния случай се претендира,че подсъдимият Н. разгласил позорно обстоятелство и приписал престъпление на тъжителя по чл.316 НК,213а от НК и чл.273 от НК ,като клеветата е разгласена публично или по друг начин .

       Неправилно това твърдение е квалифицирано в тъжбата като клевета по чл.147 ал.1 от НК.За да е налице клевета е необходимо от обективна страна разгласяването на позорни обстоятелства за другиго или приписването на престъпление да е с цел да повлияе отрицателно на обществената оценка,която това лице получава в средата ,в която живее или работи.Когато деецът сигнализира на съответните компетентни органи за извършена нередност от другиго ,липсва това съзнание. В конкретния случай става въпрос за твърдения,изложени в жалба до надлежния орган-прокуратурата и са послужили за неговото сезиране ,поради което не представляват публично оклеветяване. В процесния случай се претендира ,че подсъдимият Д.Н. е разгласил позорно обстоятелство като е написал,че тъжителят е -     „адвоката-ченге на Държавна сигурност” , „изнудвач”, „адвокат Е.Д. е невеж и не знае законите”,както и още ,че „разобличава лъжите на Д.”, „отменете проклетите лъжи на адвоката ченге на ДС Д.,без да декларира в НАП доходите си и не плаща дължимите данъци и такси”, „Изпълнителният лист от 18.01.2001год. е с невярно съдържание,защото ВКС е прекратил всичко искано от мен да плащам на Е.Д.”, „Д. ли ме рекетира и изнудва или съда и  магистратите в Монтана, „кой и с каква цел подпомага ченгето Д. да ме рекетира и тормози психически” .

          Жалбата не е станала публично достояние на обществеността с оглед естеството на документа. На следващо място за осъществяване на състава на престъпление по чл.147 от НК от обективна и субективна страна е необходимо деецът да е разгласил позорно обстоятелство за другиго или да му е приписал престъпление.  

       Съдът намира,че не е осъществен състава на набедяване в престъпление,тъй като право на всеки гражданин е да сезира съответните органи за твърдяно накърняване на правата му,а този орган –в случая прокуратурата,следва да установи налице ли е такова наистина  / арг. на Реш. От 10.07.2008год. на Окръжен съд Монтана по ВНЧХД  №21/2008год. /.

       Когато деецът сигнализира правораздавателните органи или тези за охрана на реда с претенция по законовия ред, или разследващите органи за извършено престъпление или изобщо компетентните органи, ако е извършена нередност, то у него ЛИПСВА  съзнание  действията му да са свързани с личен негативизъм спрямо личността на лицето. Това лице върши сезиране,  оплакване по съответния ред с цел осъществяване на неговата претенция или съзнание за закононарушение - нищо повече – не и цел да навреди на доброто име, съзнавайки че въпросните обстоятелства са неверни или че за визираните престъпления липсва всякаква индиция.В горната насока е и съдебната практика – Реш.№ 209/18,05,1982г. по н.д. №209/82г. І н.о., Реш.№237/1976г. по н.д.№ 208/76г. на  ІІ н.о.

        Във връзка с подадената до Окръжен прокурор жалба-протест  от 29.09.2010год.е образувана прокурорска преписка  №2772/2010год. в Районна прокуратура –Монтана,извършена е проверка  по която не е установено да е извършено престъпление от общ характер от страна на тъжителя и РП-Монтана се произнесла с Постановление от 05.11.2010год. за отказ да се образува наказателно производство за така посочените по-горе престъпления, поради липса на доказателства

        Под „разгласяване” в практиката се разбира довеждане до знанието на трето лице на неистински,несъществуващи позорни факти или обстоятелства,отнасящи се до пострадалия.Едно позорящо обстоятелство трябва или да отговаря на истината,но да е неизвестно на обществеността,или да е с такъв характер,че да предизвика някакъв отзвук в обществото като се разгласи.

       „Позорни” са тези обстоятелства,които се отнасят до личността на засегнатото лице и съдържат твърдения за факти,които са обществено укорими , противоречат на общоприетите норми на поведение и създават отрицателна оценка за личността на засегнатия.

      Подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148 ал.2,вр. с ал.1 т.1 ,вр. с  чл.147 ал.1  от НК.

       Съдът намира,че чрез подадената жалба-протест до Окръжен прокурор – Монтана твърдяното обстоятелство не е станало достояние на обществеността.Същото е станало такова едва след лансирането му като обект на наказателното производство.Обстоятелството,че е изложено едно твърдение в писмено прошение до държавен орган не е равносилно на неговото разгласяване.

        От анализа на доказателствения материал по делото,първоинстанционния съд  стига до заключението,че обвинението срещу подс.Н. за престъпления по  чл.148 ал.1,т.1 и 2  във връзка с   чл.146 ал.1  от НК и по   чл. 148, ал. 2  във връзка с ал.1,т.1 и 2 ,вр.  чл. 147, ал. 1   от НК  ,извършени на 22.03.2012год.  не се доказа по несъмнен начин,което е пречка същият да бъде признат за виновен по така предявените му обвинения.Съдът в никакъв случай не може да постанови присъдата си на предположения и неубедителни доказателства

   По силата на чл.82 т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него.Тежестта на доказване по дела,образувани по тъжба на пострадалия лежи върху частния тъжител съгл. чл.83 ал.1 пр.2 от НПК.Обвиняемият не е длъжен да доказва,че е невинен/чл.83 ал.2 от НПК/.

             При този разбор на доказателствата съдът намира,че в процесния случай не са налице предпоставките на чл.303 от НПК за постановяване на осъдителна присъда,тъй като обвинението не се доказа по безспорен и категоричен начин.За да се постанови осъдителна присъда е необходимо  обстоятелствата да бъдат доказани /установени/ конкретно по време,място и лице.Видно от събраните по делото доказателства в настоящия случай твърденията в тъжбата не се доказаха .

       От гореизложеното е видно,че в процесния случай частното обвинение не е доказало по  несъмнен начин един от основните факти в настоящия наказателен процес,че подс.Н. е извършил престъпленията,за които е обвинен.

        Ето защо и с оглед гореизложените съображения,съдът намира,че в случая са налице условията на чл.304 от НПК,поради което призна подсъдимия Д.Ц.Н. за НЕВИНОВЕН  и го оправда по обвиненията по чл.148 ал.1,т.1 и 2  във връзка с   чл.146 ал.1  от НК и по   чл. 148, ал. 2  във връзка с ал.1,т.1 и 2 ,вр.  чл. 147, ал. 1   от НК

 

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ

 

       На основание чл.82,ал.2 от НПК в настоящия наказателен процес с тъжбата е предявен и граждански иск от тъжителя Е.Р.Д. против подс.Д.Ц.Н.   за сумата от 10000лв./ въпреки,че в съдебно заседание тъжителят твърди,че иска е за 5 000лв. ,като за всяко извършено престъпление по 2 500лв./ обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпленията по чл.148 ал.1,т.1 и 2  във връзка с   чл.146 ал.1  от НК и по   чл. 148, ал. 2  във връзка с ал.1,т.1 и 2 ,вр.  чл. 147, ал. 1   от НК като по 5 000лв. за всяко от тях.

       При условията на чл.307 от НПК съдът се произнесе по предявения граждански иск и намери същия за неоснователен.

       От приетата за установена фактическа обстановка по делото не следва извод,че подс.Н. виновно е извършил деянията ,за които е обвинен,както и да е причинил неблагоприятни последици,които да съставляват неимуществени вреди,подлежащи на обезщетение съгласно чл.45 от ЗЗД.Не са налице следователно условията за уважаване на гражданския иск.

        По горните съображения съдът отхвърли изцяло предявения граждански иск,като неоснователен.

         Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ  :