МОТИВИ:                                                                     НЧХД 193 / 2012г.

 

 

          Обвинението е предявено с тъжба по чл. 130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

Подсъдимият Б.А. ***  е обвинен в това, това на 07.01.2012г. около 22.30 часа в град В., кв.”И.”, ул.”Ч.” в съучастие, като съизвършител с подсъдимия А.Р.А. *** е причинил на Г.С.Г. *** чрез нанасянето на множество удари с лопата, както с ръце и крака лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно - контузна рана в лявата слепоочна област, кръвонасядане и охлузване в областта над лявата лопатка към раменната става, довела до причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

Подсъдимият А.Р.А. *** е обвинен в това, че на 07.01.2012г. около 22.30 часа в град В., кв.”И.”, ул.”Ч.” в съучастие, като съизвършител с подсъдимия Б.А. *** е причинил на Г.С.Г. *** чрез нанасянето на множество удари с лопата, както с ръце и крака лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно - контузна рана в лявата слепоочна област, кръвонасядане и охлузване в областта над лявата лопатка към раменната става, довела до причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

 

                Тъжителят Г.С.Г., със съгласието на майка си С.Г.Д. чрез упълномощен представител поддържа така предявеното обвинение в хода на съдебната прения и моли съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен, като му наложи съответното справедливо наказание. Моли още съда да уважи предявения с тъжбата граждански иск в пълният му размер.

          Подсъдимите Б.А. Савчев и А.Р.А. в обясненията си дадени на съдебното следствие не се признават за виновни, като излагат конкретни доводи за това. Молят съда да постанови справедлива присъда. Защитникът им в хода на съдебната прения развива доводи, че участието на подсъдимите в престъплението, за което са обвинени не е доказано и моли съда да постанови присъда, с която ги признае за невинни и ги оправдае.

          Доказателствата са писмени и гласни.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство и във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

          Подсъдимият Б.А. Савчев е роден на *** ***. Живее в град В., кв.”И.”, ул.”Ч.” № .. Осъждан е шест пъти с влезли в законна сила присъди, като са му налагани различни по вид и размер наказания.

          Подсъдимият А.Р.А. ***. Осъждан е 15 пъти с влезли в законна сила присъди.

          Двамата подсъдими се познават и живеят в съседни къщи.

          Тъжителят Г.С.Г. ***. Домът на тъжителя е в непосредствена близост до тези на подсъдимите. Тъжителят и подсъдимите се познават и до 07 януари 2012г. са били в добри междусъседски отношения.

          На 07.01.2012г. тъжителят Г.Г. и сина на подсъдимият Б.А. Савчев се спречкали помежду си, като причината за това било момиче. В ранният следобяд същият ден подсъдимият Б.А. Савчев отишъл в кафе – аперитив собственост на вуйчото на тъжителя Г.Г.. Там не намерил последния, но видял брат му – свидетеля Л. Г.. Разговорът им прераснал в скандал и била извикана полиция. Съставили им протоколи за предупреждение по реда на ЗМВР. След това всички си отишли по домовете.

          Същият ден – 07.01.2012г.  вече около 22.30ч – 23.00 часа започва масово сбиване между подсъдимите Б.А. Савчев, А.Р.А., свидетелите Р. Г., В.К., Л. Г., Л.С., М.А., Б. А. и Б.В..

          Тъжителят Г.Г. и неговите роднини – свидетелите Р. Г. – брат, В.К.-вуйна и Л. Г. - брат твърдят, че на 07.01.2012г. имали гости, също техни роднини, като около 22.30 часа си тръгнали за вкъщи. На улицата, пред дома на подсъдимия Б.А. били нападнати от него, от свидетелите Л.С., М.А., Б. А. и Б.В., както и от подсъдимия А.Р.А.. Започнал масов бой. Дъщерята на свидетелката В.К. се върнала до дома си, за да потърси помощ, тъй като съпругът й бил нападнат. На помощ дошли тъжителя Г.Г., свидетелите Р. Г., В.К. и Л. Г. и други техни роднини.  

          При това сбиване тъжителят получил увреждане, а именно разкъсно – контузн арана в лявата слепоочна област, кръвонасядане и охлузване в областта над лявата лопатка към раменната става. В подкрепа на това по делото е приложено и прието като доказателство съдебно – медицинско удостоверение № 6/2012г. издадено от съдебен лекар Ивайло Димитров при МБАЛ „д-р Стамен Илиев” град Монтана. Съгласно това удостоверение разкъсно – контузната рана в лявата слепоочна област е от естеството да води до временно разстройство на здравето не опасно за живота, а насядането и охлузването по гърба в областта над лявата лопатка към раменната става е от естеството да е причинило болка и страдание.

          Подсъдимият Б.А. Савчев и неговите роднини – свидетелите Л.С. - съпруга, М.А. - дъщеря, Б. А. - син и Б.В. - зет твърдят, че на 07.01.2012г. около 22.30часа – 23.00 часа се подготвяли да си лягат, когато без всякаква причина в двора на къщата им влезли В.Й.С. и И.В.А., зетьове на свидетелката В. К. Те започнали да викат, отправят обидни думи и искания за саморазправа. Навън излезли свидетелите Б. А. и Б.В. – син и зет на подсъдимия Б.А.С.. Твърдят още, че били намушкани с нож от С. и А. На това сбиване дошли свидетелите Р. Г., В.К. и Л. Г. и други техни роднини. Подсъдимият Б. С. твърди, че не е виждал тъжителя Г.С.Г..

          Подсъдимият А.Р.А. дава обяснения в смисъл, че като съсед на подсъдимия Савчев чул скандала и излязъл да види какво се случва. Видял много хора, които се биели, а свидетелите Б. Б. и Б.В. били наранени с нож. Твърди още, че дошъл в края на скандала и не е участвал в него, а само е наблюдавал какво се случва.

          Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - обясненията на подсъдимите, свидетелските показания, справката за съдимост, съдебно – медицинско удостоверение.

          Въз основа на гореизложената фактическа обстановка и при този предварителен разбор на доказателствата съдът достига до следните правни изводи:

          Безспорно е установено в процеса, че на 07.01.2012г. в ранният следобад е имало спречкване между тъжителя Г.Г. и сина на подсъдимият Б.А. С., като причината за това било момиче. Безспорно е установено още, че в ранният следобяд същият ден подсъдимият Б.А. С. отишъл в кафе – аперитив собственост на вуйчото на тъжителя Г.Г.. Там не намерил последния, но видял брат му – свидетеля Л. Г.. Разговорът им прераснал в скандал и била извикана полиция. Съставили им протоколи за предупреждение по реда на ЗМВР. Безспорно е и обстоятелството, че на 07.01.2012г. около 22.30 – 23.00 часа е имало инцидент между тъжителя Г.Г., свидетелите Р. Г., В.К., Л. Г. и техни други роднини и подсъдимите А.Р.А., Б.А. Савчев  и неговите роднини – свидетелите Л.С., М.А., Б. А. и Б.В..

          Спорното по делото е обаче при какви обстоятелства /при каква фактическа обстановка/ се е развил инцидента.

          По делото са разпитани множество свидетели, чийто показания могат да бъдат разделени в две групи – тези на тъжителя и тези на подсъдимите. Всички разпитани свидетели са роднини съответно на тъжителя или подсъдимите. Техните показания са единствено и само в подкрепа на техните твърдения развити в процеса.

          Единственото доказателства извън гласните такива е съдебно – медицинското удостоверение, което по безспорен начин доказва, че тъжителя е получил съответните наранявания. Това обаче е доказателство, което не може да обоснове извод за виновност на подсъдимите, а именно, че те са причинили това нараняване.

          Не са събрани по делото никакви доказателства, в които да липсва индиция за заинтересованост от изхода на делото. За двата инцидента случили се на 07.01.2012г. в град В. е търсено съдействие от РУ „Полиция” град В., изготвяни са протоколи за предупреждение по ЗМВР, разпитвани са свидетели, снемани са обяснения. В настоящето производство не са ангажирани такива доказателства. Не бе поискан и разпит на служителите на РУ „Полиция” град В., които са посетили съответните сигнали. Не са ангажирани никакви доказателства, които да дадат основание на съда да кредитира, респективно некредитира определена група свидетелски показания. Напрактика не е изяснена фактическата обстановка и не е изяснено при какви обстоятелства тъжителят е получил съответните наранявания.

          Повдигнатото обвинение на подсъдимите с тъжбата е по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.

          Понятието за съучастие няма легална дефиниция. В правната теория и практика под съучастие се разбира задружна, съвместна дейност на две или повече лица за осъществяване на едно умишлено престъпление. От обективна страна съучастието се характеризира с общ умисъл или “общност на умисъла”. Това означава, че всеки един от съучастниците наред с това, че е съзнал общественоопасния характер на деянието, предвижда настъпването на общественоопасните последици, иска или се съгласява с тяхното настъпване, съзнава че и друго лице или други лица действат с умисъл за причиняване на същите общественоопасни последици. Общността на умисъла се явява и обща субективна основа за носене на наказателна отговорност при съучастие.

          От събраните в хода на съдебното дирене фактическа обстановка не се установи по никакъв начин да е налице общност на умисъла на двамата подсъдими да наранят именно тъжителя Г.С.Г..

          При така възприетата от съда и описана по – горе фактическа обстановка, както и във връзка с изложените правни доводи съдът намира, че подсъдимите Б.А. САВЧЕВ  и А.Р.А. не са извършили престъплението по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, поради което ги призна за НЕВИННИ и ги ОПРАВДА по повдигнатото обвинение. Не се доказа по никакъв начин в хода на съдебното следствие  фактическата обстановка твърдяна в обстоятелствената част на тъжбата по един категоричен и небудещ съмнение начин, а именно, че на 07.01.2012г. около 22.30 часа в град В., кв.”И.”, ул.”Ч.” в съучастие, като съизвършители да са причинили на Г.С.Г. *** чрез нанасянето на множество удари с лопата, както с ръце и крака лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно - контузна рана в лявата слепоочна област, кръвонасядане и охлузване в областта над лявата лопатка към раменната става, довела до причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

          По силата на чл.102 т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, като по силата на чл.103 ал.1 пр.ІІ от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела от частен характер лежи върху  тъжителя. В процесният случай обвинението повдигнато на подсъдимите не е доказано по несъмнен начин, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът призна подсъдимите за НЕВИННИ и ги ОПРАВДА.

 

 

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

 

          На основание чл.84 от НПК в настоящият наказателен процес е предявен граждански иск от тъжителя Г.С.Г., със съгласието на майка си С.Г.Д. ***, с ЕГН ********** против подсъдимите Б.А. С. и А.Р.А. за сумата от 2 000.00 лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането до изплащането й, както и за направените разноски по делото.

          Предвид изхода на делото съдът намира, че не са настъпили вредни последици, които следва да бъдат обезщетявани от подсъдимите, поради което отхвърли гражданският иск, като неоснователен.

 

          Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: