Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 31.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 30 октомври........……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година..……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………....…………...АН дело 474 по описа

за 2012г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 523 / 25.06.2012г. на Началник РУ „Полиция” град Берковица на П.П.П. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00лв. на основание чл.179 ал.3 т.4 пр.І от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал П.П.П., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

         Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 01.06.2012 г. по път ІІ-81 на км.71+558 служители на РУ „Полиция” град Берковица спрели за проверка лек автомобил „Мерцедес” с ДК№ ...., които се движел с посока на движение от град София към град Берковица. Установено било, че лекия автомобил се управлявал от жалбоподателя П.П.П. ***. По време на проверката възникнали съмнения в годността на залепения на предната седалка на проверявания лек автомобил годишен винетен стикер от категория 3 за 2012година. Установено било, че се различава от издадените в оторизираните печатници за целта от АПИ.

Предвид на гореизложеното проверяващите счели, че административнонаказания управлява МПС без валиден винетен стикер за 2012г. залепен на предното панорамно стъкло и съставили акт за установяване на административно нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДвП. Жалбоподателят не направил възражения по констатациите. Не направил такива и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

В жалбата, с която се атакува НП наказаният прави възражения, че не е знаел, че управлява МПС с негоден винетен стикер, поради което липсва умисъл в действията му. Навежда още доводи, че когато е била извършена проверка на управлявания от него автомобил, то същият е бил в населено място, за което не се изисква винетен стикер.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

По направените процесуални възражения:

         В жалбата си наказания развива доводи, че НП е незаконосъобразно, тъй като не е знаел, че винетният стикер е неистински, поради което липсва умисъл в действията му. Развива още доводи, че към момента на проверката е бил в района на населено място, поради което не е било задължително поставянето на винетен стикер. По същество не оспорва констатациите в АУАН и НП.

         Съдът намира направените възражения за неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение.

         Съгласно чл.10а ал.5 от Закона за пътищата е визирано, че „при заплащане на винетната такса се издава ценна книга, наречена „винетка”, която удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, като:

          1. винетката се състои от две части; първата част е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство и е осигурена срещу фалшифициране със защитни знаци; тя има и предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи; втората част във вид на талон се съхранява от водача на пътното превозно средство и служи за доказателство за платена винетна такса при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на винетния стикер;

          2. собственикът или ползвателят на пътното превозно средство има право да ползва републиканските пътища на Република България, като преминава по тях или по техните участъци с пътното превозно средство само когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория на пътното превозно средство и в долния десен ъгъл на предното стъкло на пътното превозно средство е залепен валиден винетен стикер;

Жалбоподателят закупувайки винетен стикер /винетка/ от нелицензиран обект,  но без да е предоставена втората част от същата, която да служи като доказателство за това навежда на извода, че е действал с пряк умисъл. На второ място, дори и към момента на проверката да се е намирал на територията на населено място /село Бързия/, то сам наказаният развива доводи, че е пътувал в посока от град София до град Монтана, за който участък се изисква валиден винетен стикер.

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение по Закона за движението по пътищата, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че е извършил посоченото административно нарушение.

          По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил наказанието към предвидения в правната норма минимален размер.

Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е законосъобразно, а подадената жалба от П.П. за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 523 / 25.06.2012г. на Началник РУ „Полиция” град Берковица, с което на П.П.П. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00лв. на основание чл.179 ал.3 т.4 пр.І от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: