Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 31.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 30 октомври.......……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година..……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..…………...АН дело 473 по описа

за 2012г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 10 / 17.09.2012г. на Началника на РУ „Полиция” град Вършец на З.П.К. ***, с ЕГН *********** е наложено административно наказание глоба в размер на 800.00 лв. на основание чл.266 ал.1 от Закона за горите.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал З.П.К., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се измени атакуваното наказателно постановление, като намали наложеното наказание. В съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          На 18.07.2012г. жалбоподателят З.П.К. управлявал лекотоварен автомобил марка „Мерцедес” 307 с ДКН ….. В него били натоварени около 2 кум.м. дърва за огрев. Около 13.12 часа бил спрян за рутинна проверка от служители на въззиваемата страна – свидетелите Д.И. и И.Д.. При проверката се установило, че жалбоподателят транспортира /превозва/ дървата без превозен билет и немаркирани с контролна горска марка. Предвид на това му съставили акт за установяване на административно нарушение по чл.213 т.1 и т.2 от Закона за горите и въз основа на Заповед № Із-1845 от 15.07.2011г. на министъра на МВР. Жалбоподателят не направил възражения при предявяването на акта. Не представил такива и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

            Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

          Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Д.И. и И.Д. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна поради следните съображения:

По направените процесуални възражения:

          Жалбоподателят по същество не оспорва констатациите отразени в акта и наказателното постановление. Навежда доводи, че имало срещу него водено наказателно производство за същото деяние.

          Спорното по делото е единствено дали правилно е определен размера на наложеното наказание.

          Съдът намира, че направеното възражение за поглъщане на административната отговорност от наказателната за неоснователно. Видно от Постановление за прекратяване на досъдебно производство – арг.л.18 -19 от делото се установява, че воденото срещу жалбоподателя наказателно производство е прекратено от РП-Берковица поради наличие на чл.9 ал.2 от НК. Ето защо съдът намира, че не се ангажират на наказания две отговорности – наказателна и административно-наказателна.

          Съставеният акт за установяване на административно нарушение от външна страна е редовен, съдът не установи при съставянето му да са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение по ЗГ, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че З.К. е извършил посоченото административно нарушение.

          По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Но при определяне размера на наказанието административнонаказващият е следвало да има предвид целите на

наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение. В конкретният случай се касае за първо такова нарушение /тъй като доказателства за обратното не са представени от въззиваемата страна/, поради което наказанието се явява завишено и следва да бъде намалено на глоба в размер на 100.00 лева.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление10 / 17.09.2012г. на Началника на РУ „Полиция” град Вършец,  с което на З.П.К. ***, с ЕГН *********** е наложено административно наказание глоба в размер на 800.00 лв. на основание чл.266 ал.1 от Закона за горите, като НАМАЛЯВА същото на глоба в размер на 100.00 лева.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                         

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: