Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 11.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 11 септември…...……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година………….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..………….....АН дело 381 по описа

за 2012г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 463 / 19.05.2012г. на Началника на РУ на МВР град Берковица на М.Д.М. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.І от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал М.Д.М., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Не оспорва фактическата обстановка, като моли съда да му бъде намалено наложеното наказание до минималния размер предвиден в правната норма. В съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата и писменото становище, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: няма отбелязана дата на връчване на НП, поради което съдът не може да проконтролира дали е подадена в срок, но от придружително писмо на въззиваемата страна /л.2 от делото/ се установява, че жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 10.05.2012г. служители на РУ на МВР град Берковица – П.А.Д. и И.В.Б. извършвали проверки по КАТ. Забелязали, че в град Берковица, ул.”Николаевска” и с посока на движение към центъра се движи лек автомобил „Тойота Хай Лукс” с ДКН …... Същите я спрели за рутинна проверка. При последната се установило, че водач на МПС е жалбоподателя М.Д.М.. Установили още, че управлява МПС с изтекъл срок на валидност до 12.03.2012г. на свидетелството за управление на МПС. Поради установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в което били описани фактическите констатации и квалифицирано нарушението по чл.150а от ЗДвП.

          При личното предявяване на акта жалбоподателя не направил възражения. Не направил възражения и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

         Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на П.Д. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

         По направените процесуални възражения:

         Административнонаказаният прави възражения, че е подал документи за ново СУ на МПС, валидно за съответната категория, но същото към момента на проверката не е било издадено, поради което е управлявал МПС с изтекъл срок на валидност.

         При извършената цялостна проверка за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление не се установиха допуснати нарушения на императивните норми регулиращи административно-наказателното производство. Акта за установяване на административното нарушение е изготвен от П.Д. – длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити лимитирано изброени в чл.42 от ЗАНН и е предявен надлежно по реда на чл.43 ал.1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, същото отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Наказателното постановление е мотивирано и не противоречи в частност на императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.5 и т6 от ЗАНН. В производството се събраха доказателства в подкрепа на деянието, за което е наложено административно наказание, в частност участието на жалбоподателя в него, тоест налице са съображенията на наказващият орган, поради които той е приел за несъмнено установено, че е извършено конкретното нарушение и го е приписал като неправомерно деяние на точно определено лице. Няма разминавания в имената и други данни, които индивидуализират субекта на извършената проверка в лицето на жалбоподателя. Както в АУАН, така и в НП са посочени датата, мястото на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават. По делото не се събраха доказателства, че жалбоподателя е подал документи за издаване на ново СУ на МПС, валидно за съответната категория. Същото остана само като едно недоказано твърдение в процеса.

         Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че НП е редовно от формална страна и в административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на тези, които ограничават правото на защита на жалбоподателя и могат да бъдат основания за неговата отмяна.

Свидетелството за правоуправление на МПС официално удостоверява пред надлежните органи, че носителят му е правоспособен водач. От доказателствата по делото се установява, че към датата на деянието нарушителят не е разполагал с валидно свидетелство за управление на МПС, което обосновава извода, че същият е бил неправоспособен водач по смисъла на чл.150 от ЗДвП, респ. с деянието си е осъществил именно състава на административното нарушение, за което е санкциониран. Вярно е, че жалбоподателя М.М. е притежавал свидетелство за управление на МПС, но неговият срок на валидност е изтекъл и това обстоятелство не се оспорва нито от жалбоподателя, нито от въззиваемата страна както по време на административно производство, така и по време на въззивното производство. Поради това към датата на проверката свидетелството за управление на МПС на дееца не е валидно и не е удостоверява по надлежен начин наличие на правоспособност за управление на МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 150 във връзка с чл. 150а от ЗДП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, а за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. При тази нормативна регламентация следва да се приеме, че качеството правоспособен водач се удостоверява от притежанието на валидно свидетелство за правоуправление на МПС. Ирелевантни в случая са доводите на жалбоподателя относно липса на нарушение. Съгласно чл.12, т.5 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, свидетелство за управление на МПС се издава при подмяна поради изтичане срока на валидност. Законодателят е използвал в тази разпоредба думите „издава“ и „валидно“, за да подчертае изрично, че свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок е невалидно и за изправяне на тази нередовност е необходимо издаване на ново. Ето защо водач използващ свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок за валидност е неправоспособен.

          По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административно нарушение.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил минималното предвидено в правната норма наказание.

          Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 463 / 19.05.2012г. на Началника на РУ на МВР град Берковица, с което на М.Д.М. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.І от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: