Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 03.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 28 септември…..……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година……....……….………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А...….….……..…………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..………….....АН дело 367 по описа

за 2012г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 7 / 17.04.2012г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица на К.А.Г. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00лв. на основание чл.45 от ЗЧОД.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал К.А.Г., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Навежда още доводи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили цялото административно-наказателно производство. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Административнонаказаният К.А.Г. е управител на „К. Г.” ЕООД със седалище и адрес на управление град Берковица. Това дружество извършва охранителна дейност регламентирана по чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД, притежавайки лиценз за извършване на дейността № 1659/21.10.2011г. от Директора на НС Полиция.

На 02.04.2012г. е извършена проверка на дружеството от служители на въззиваемата страна. Установено, че лицето С.К.З. не представя документи удостоверяващи, че е назначен като охранител в цитираното по – горе дружество.  Наказващият орган е приел, че при проверката К.Г. не е представил след поискването им документите по чл.27 ал.3 т.3, т.4 и т.6 от ЗЧОД удостоверяващи, че той не е няма свидетелство за съдимост, няма служебна бележка от Националната следствена служба, че лицето не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, както и че няма  декларация от лицето, че не е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер.

         На 03.04.2012г.  свидетеля Н.С.С. съставил акт за установяване на административно нарушение, като приел, че жалбоподателят е нарушил чл.27 ал.7 от ЗЧОД. При предявяването на акта жалбоподателят направил конкретни възражения.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН дал и писмени такива в смисъл, че исканите документи са били на разположение на проверяващите, но в отделна папка. Навежда още доводи за тенденциозност при съставянето на АУАН.

В изпълнение на разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН административнонаказващият орган е извършил проверка по законосъобразността и обосноваността на акта, като приел, че възраженията са несъстоятелни.

         Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Н.С., Г.В. и Ф.Ф. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна поради следните съображения:

         По направените процесуални възражения:

         Жалбоподателят прави възражение, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

         При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са със самостоятелно отменително основание.

         На първо място, наказващият орган твърди в НП, че с деянието си жалбоподателя К.А.Г. е нарушил чл.27 ал.7 от ЗЧОД, като управител наК. Г.” ЕООД, за това че като лице, извършващо дейност по чл.5 от същият закон, при поискване не е представил за проверка на компетентните органи документите по чл.27 ал.3 т.3, т.4 и т.6 от ЗЧОД.

От акта за установяване на административно нарушение и от атакуваното наказателно постановление се установява по безспорен начин, че на жалбоподателя К.Г. е наложено наказание в качеството му на физическо лице. Съгласно чл.2 ал.1 и ал.2 от ЗЧОД - частната охранителна дейност е дейност по охрана на обекти, на мероприятия и на лица, и на техни права и законни интереси от противоправни посегателства, тази дейност се извършва от търговци, регистрирани по реда на Търговския закон, въз основа на писмен договор или от звена за самоохрана в структурите на еднолични търговци и юридически лица. Нарушението, за което е наложено наказание на К.Г., като физическо лице, независимо от факта, че е написано, че му се съставя АУАН в качеството на управител, управителя на едно търговско дружество определено е физическо лице, тоест той не може да бъде субект на нарушение по този текст на закона, субект е търговеца. АУАН е следвало да бъде издаден срещу фирмата, тоест срещуК. Г. ЕООД, представлявано от К.А.Г.. Не се спори по делото, че става въпрос за фирмаК. Г. ЕООД, а не за физическото лице К.Г..

Наказание глоба  може да бъде налагано само на физически лица в съответствие със закрепения в чл. 24 от ЗАНН принцип, че административнонаказателната отговорност е лична, както и че за административни нарушения, извършени при осъществяване на дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят ръководителите, които са ги наредили или допуснали да бъдат извършени. Жалбоподателят К.А.Г.. в качеството му на представляващ и управляващ дружеството би могъл да носи административнонаказателна отговорност за допустителство само ако това е предвидено изрично в специалния закон, в случая - ЗЧОД.  Съгласно чл. 24, ал. 2 ЗАНН (обща разпоредба) може да се реализира административнонаказателна отговорност за допустителство за извършени административни нарушения при осъществяване на дейността на предприятия и организации.  Допустителството не е уредено изрично в разпоредбата на чл.45 от ЗЧОД за извършено нарушение по чл.27 ал.7 от същия закон. Това е посоченото правно основание в атакуваното наказателно постановление и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя К.А.Г..

На следващо място, обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление е твърде кратка, незадълбочена и лаконична, което напрактика означава липса на описание на нарушението, което е задължителен реквизит по смисъла на чл.57 от ЗАНН. Наказващият орган се е задоволил единствено да отбележи, че „при поискване не се представят документи удостоверяващи, че ….е назначен като охранител”. Никъде от обстоятелствената част на атакуваното постановление не става ясно за какви документи става въпрос, защото по делото безспорно има доказателства, че лицето е назначено – арг.л.23, трудов договор № 006/28.12.2011г.

Следователно наложеното административно наказание е незаконосъобразно и на това основание обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Гореописаното разграничение в случая не е направено от административнонаказващия орган, като не е съобразено от същия, че лицето по чл.5 ЗЧОД в конкретния случай се явява юридическото лице - търговското дружествоК. Г. ЕООД,  а не персонално неговият управител К.Г., като физическо лице.

Последното води до нарушаване правото на защита на нарушителя и е съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на издаденото НП.

Предвид гореизложеното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. 

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-Берковица

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 7 / 17.04.2012г. на Началника на РУ „Полиция” град Берковица, с което на К.А.Г. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00лв. на основание чл.45 от ЗЧОД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: