Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 25.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 28 септември.......……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година..……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..………….……и в присъствието на прокурора..………………………...……....…..като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………....…………...АН дело 355 по описа

за 2012г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 148/ 15.06.2012г. на Началник РУ „Полиция” град Берковица на А.Д. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00лв. на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП, като на основание чл.4 ал.1 от Наредба № Із-1959/27.12.2007г. на МВР са отнети 8 контролни точки, глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, глоба в размер на 40.00 лева на основание чл.181 т.1 от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал А.Д.М., който обжалва същото в частта, с която е наложено наказание на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В останалата част не е атакувал НП. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, в обжалваната му част, като незаконосъобразно.

         Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 18.05.2012 г. в град Берковица, ул.”Берковска река” служители на РУ „Полиция” град Берковица – И.Р.Д. и свидетеля Л.П.Н. извършвали проверка по КАТ. Около 11.05 часа забелязали лек автомобил „Ауди” с ДК№ ...., които се движел по улицата, а водачът му бил без поставен обезопасителен колан. Спрели автомобила за проверка и установили, че водач на същия е А.Д.М., жалбоподател в настоящето производство.

Предвид на гореизложеното проверяващите съставили акт за установяване на административно нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП. Констатирани били и други нарушения, но предвид на това, че НП в тази си част не се атакува съдът не излага мотиви за това.

При предявяването на акта на наказания ненаправил възражения по констатациите. Не направил такива и в срока по чл.44 от ЗАНН.  Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

По направените процесуални възражения:

         В жалбата си и в хода на съдебното производство наказаният развива доводи, че е управлявал МПС с поставен обезопасителен колан, но след като е бил спрян за проверка го е свалил с цел да извади документите си.

         Съдът намира това възражение за неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

         На първо място, свидетелят Л.П. е категоричен в показанията си, че мястото на което е бил разположен патрулният автомобил е такова, че всички ППС се движат бавно, което дава възможност да проверяващите да констатират нарушението, за което е наказан жалбоподателя.

         На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон /какъвто е настоящият/ имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на въззивното производство жалбоподателят не доказа по никакъв начин твърденията.

Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 148/ 15.06.2012г. на Началник РУ „Полиция” град Берковица, в ЧАСТТА, с която на А.Д. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00лв. на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП, като на основание чл.4 ал.1 от Наредба № Із-1959/27.12.2007г. на МВР са отнети 8 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         В останалата част наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в законна сила по смисъла на чл.64 от ЗАНН.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: