Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Берковица, 23.10.2012 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Берковският районен съд, II наказателен състав, в откритото съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

      Районен  съдия: Юлита Г.

 

при участието на секретаря Т.Й.., като изслуша докладваното от съдията а.н.д. № 353 по описа за 2012 г. за да се произнесе взе предвид следното:

          

              Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

           Образувано е по жалба на Г.Д.М. *** и ЕГН **********  против Наказателно постановление №1411 от  23.07.2012 г., издадено от директора на РДГ-гр.Берковица, с което на основание чл.266,ал.1 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с  чл.213 ,ал.1 от ЗГ му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /двеста/ лева и на основание чл.266 ал.1 във връзка с чл.213,ал.2 от ЗГ глоба в размер на 100лв.,както и  за вещите предмет на нарушението – 16 пр. куб.м. дърва за огрев от дървесен вид дъб и цер да бъде заплатена паричната равностойност в размер на 400,00лв. в приход на Изпълнителна агенция по горите на основание чл.275 ал.2 от ЗГ.

       В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно и се иска неговата отмяна. Твърди се, че фактическите констатации по АУАН и НП не отговарят на действителното фактическо положение.

     В съдебното заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и развива допълнителни доводи в подкрепа на становището си, като се изтъква, че е транспортирал въпросните дърва с Превозен билет  сер.АА №000830/29.07.2012год. от Кметство с.Бързия,като извозената дървесина е била маркирана  с общинска марка от оторизиран общински служител. Не е изяснен и вида на дървесината и нейното количество.

           Ответната страна чрез процесуалният си представител оспорва жалбата, намира нарушението за доказано по безспорен начин и моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

           Берковският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа страна следното:         

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановеният 7-дневен срок, от лице имащо право на обжалване и същата е процесуално допустима.

Административнонаказателното производство е започнало на 10.08.2011 година със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение № 1411 против Г.Д.М. *** и ЕГН **********  за това, че през месец юли 2011год. на територията на УОГС „Петрохан” с.Бързия транспортира  16 пр. куб.м. дърва непридружени с документ,потвърждаващ законния им произход и немаркирани с КГМ съвместно с Христо Тодоров Иванов с ЕГН **********. Нарушението е констатирано на 01.08.2011 г. По  време на извършената проверка от компетентни лица-служители на РДГ-Берковица е установена описаната фактическа обстановка, а именно  въпросните дърва са открити в двора на нарушителя.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на акта и при издаване на НП. В съвкупността си, същите съставляват достатъчно основание за цялостна отмяна на санкционния акт, без да се разглежда неговата материалноправна законосъобразност по същество, тъй като тези процесуални нарушения са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

          На първо място  на жалбоподателя е наложено наказание за това, че е извършил следното нарушение "транспортира 16 пр. куб.м. дърва непридружени с документ,потвърждаващ законния им произход и немаркирани с КГМ съвместно с Христо Тодоров Иванов с ЕГН ********** ". От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че в двора на жалбоподателя в село Бързия са намерени 8-9 куб. метра дърва от дървесен вид бук като свидетелите „не са установили момента на извозването на дървесината ,дървата вече са били извозени „. Видно от приложения по делото (л.8)  превозен билет  Сер.АА №000830/29.07.2011год., издаден от Кметство, с. Бързия, на жалбоподателя е разрешено да превози добитата дървесина,а именно  2 броя бук,1бр. елша  и 1 брой круша в м. "Черемощница", землище с. Бързия. По делото не се установи жалбоподателят да е извозил дъбови дърва.

     При така събраните доказателства по делото, съдът намира, че не е установено по един безспорен и категоричен начин жалбоподателят да е транспортирал дърва от дървесен вид дъб и цер без писмено позволително и немаркирани с КГМ, поради което и не следва да носи административнонаказателна отговорност.

       На следващо място при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е посочено,че нарушителят е транспортирал 16 куб.м. пр. дърва  ,без документ доказващ законния им произход и немаркирани с контролна горска марка.В АУАН не е посочен вида на транспортираните дърва.В издаденото въз основа на него НП е отбелязано,че отсечените дърва за огрев са били от дървесен вид дъб и цер.От показанията на разпитаните по делото актосъставител В.М. и свидетелят Н.П. се установи ,че намерените в двора на жалбоподателя дърва са били  около 8-9 куб.м  и не е имало от дървесен вид дъб.На следващо място в АУАН и НП се твърди,че транспортираните дърва са били без документ доказващ законния им произход и не са били маркирани с КГМ .От приложените по делото писмени доказателства ,както и от показанията на свидетелите и обясненията на жалбоподателя се установи,че описаните дървесни видове са били маркирани  като маркирането е било извършено от служител на Кметство с.Бързия,а именно специалистът по „кадастрален план” –Яни Петров Каменов.От показанията на свид. Таньо Васил се установи,че той с с товарния си автомобил е транспортирал дървата до дома на жалбоподателя.Свидетелят категорично заяви,че дървата са били маркирани от техника ,който лично е присъствал при натоварването на дървата и е издал и превозен билет.Свидетелят изяснява,че превозените от него дърва са били от вида бук,а дъб и цер не е имало.

      При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Разпоредбите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН предвиждат изисквания в АУАН и в НП да се съдържат законовите разпоредби, които са били нарушени.  Актосъставителят неправилно е квалифицирал деянието като е посочил за нарушена единствено нормата на чл.213 от ЗГ. В АУАН е  посочена като нарушена разпоредбата на чл.213 от ЗГ без да се конкретизира коя от хипотезите на този член е нарушена.При прочит на  същия,се установява,че същата съдържа две алинеи,а  втората съответно съдържа четири хипотези .В издаденото въз основа на него НП са наложени две наказания-едното глоба в размер на 100лв. на основание чл.266 ал.1 във връзка с чл.213 т.1 от ЗГ и друго също в размер на 100лв. по чл.266 ал.1 във връзка с чл.213 т.2 от ЗГ. В АУАН следва точно да са посочени конкретните законови текстове, които са нарушени, за да има възможност жалбоподателят да организира защитата си. Посочването на тези разпоредби е задължителен реквизит на акта, с оглед разпоредбата на чл. 42, т. 5 от ЗАНН.

           Недопустимо е да има такова разминаване в обстоятелствата на нарушението, тъй като със съставянето на АУАН се поставя началото на административно-наказателното производство и именно в него се очертават конкретните признаци на вменяваното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение. Именно срещу тези констатации, вписани в АУАН, привлеченото към административно-наказателна отговорност лице организира своята защита, има право да прави възражения и да представя доказателства. Предвид това е недопустимо в НП да се възпроизвеждат елементи на състава на нарушението, невписани в съставения АУАН или вписани различни такива. Тъй като се касае за административно-наказателна отговорност, която е санкционна отговорност, недопустимо е да има разлика в съдържанието между двата акта - АУАН и НП, тъй като по този начин нарушението е неясно, неточно и непоследователно формулирано и жалбоподателят не може да организира адекватно и в пълен обем защитата си. Ето защо, съдът приема, че е било нарушено правото на привлечения към административно- наказателна отговорност да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил. Последното допуснато нарушение при процедиране на производството от наказващия орган е съществено и опорочава НП само на това основание.     

     Нарушаване правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Ето защо атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

        

           Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Берковският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

           ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №1411 от 23.07.2012 г., издадено от директора на РДГ-гр.Берковица, с което, с което на основание чл.266,ал.1 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение на чл.213,т.1 от ЗГ на Г.Д.М. *** и ЕГН **********  е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева ,на основание чл.266 ал.1 във връзка с чл.213 т.2 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева и на основание чл.275, ал.2 от ЗГ и чл.5 от ЗГ паричната равностойност на липсващите вещи –предмет на нарушението -16 куб.м. дърва за огрев от дървесен вид дъб и цер  в размер на 400лв. като  НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд–Монтана по реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото  изготвяне. 

 

                                                       

                                                         

РАЙОНЕН   СЪДИЯ: