Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 17.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 21 септември.....……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година..……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..…………...АН дело 341 по описа

за 2011г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 12/147 /11.07.2012г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” град Монтана на „П.В.С.” ООД със седалище и адрес на управление град В., ул.”Й. Е.” № 1, представлявано от Д.С. И., управител, с ЕГН ********** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500.00 лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останала Д. И., в качеството и на управител на дружеството, която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание пълномощникът й доразвива доводите изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП - законосъобразно.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          При извършена проверка на 21.06.2012г. в 14.00 часа от служители на въззиваемата страна в шивашки цех, находящ се в град Берковица, ул.”К.”, обект на жалбоподателя е констатирано, че дружеството, в качеството си на работодател е допуснало да работи Г.Е.М., на длъжност „опаковчик”, престирайки работна сила от 08.00 до 17.00 часа и работно място, без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени, като трудови правоотношения и без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма.  

          Видно от декларация на л.16 от делото се установява, че Г.Е.М. собственоръчно е отбелязала, че няма нито трудов, нито граждански договор, а от 21.06.2012г. работи в обекта, като е посочила подробно работно време и почивни дни. Въз основа на проверката е съставено постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение, както и протокол за извършена проверка – арл.14 от делото.

            Въз основа на горното на 26.06.2012г. на Дружеството, представлявано от Д. И. е съставен акт за установяване на административно нарушение. Същият е предявен на последната, при което тя е вписала в самият акт възраженията си по констатациите. В срока по чл.44 ал.1 от НК Д. И., като управител на Дружеството е направила писмени възражения срещу констатациите отразени в АУАН.          

          Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

          Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на З.Б., Т.П. и Д.Г. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Г. М. Административнонаказаното дружество е неин работодател и е налице индиция за заинтересованост. Нещо повече, тази свидетелка е установена от проверяващите в момент на работа.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е частично основателна поради следните съображения:

По направените процесуални възражения:

          Жалбоподателят навежда доводи, че свидетелката се е намирала в обекта не за да работи, а с цел оформяне на документи, касаещи едно бъдещо трудово правоотношение. Навеждат се още доводи, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН във връзка с чл.415в ал.1 от КТ, както и че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство.           

          Съдът намира тези възражения за неоснователни, поради което ги оставя без уважение.

          Вън от всякаква логика е лице, с което ще се подписва трудово правоотношение да се е явило на работа и да престира труд преди това. Нелогично е и лице, което не е подписало трудов договор с работодателя си да престира труд преди да му е извършен съответният инструктаж за работа.

          По разбиране на съда фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.

          В хода на производството дори и да са допуснати нарушения на процесуалните правила, то по никакъв начин не са ограничили правото на защита на наказаното дружество.

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение по КТ, за което жалбоподателя основателно е бил санкциониран. Ето защо съдът намира, че е извършил посоченото административно нарушение.

          Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Но при определяне размера на наказанието административнонаказващият е следвало да има предвид целите на

наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение.

Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на посочените в правната нарма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение, но при определяне на наказанието не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, а именно че не е наказван административно досега. Съдът намира, че така определеното наказание е завишено, като едно наказание граничещо към минимума би изпълнило целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установеният правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така както визира чл.12 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е основателна в частта, в която е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500.00лв. на основание чл.414 ал.3 от КТ, поради което наказанието се явява твърде завишено и следва да бъде намалено на имуществена санкция в размер на 1 500.00лв.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление12/147 /11.07.2012г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” град Монтана, с което на „П.В.С.” ООД със седалище и адрес на управление град В., ул.”Й. Е.” № 1, представлявано от Д.С. И., управител, с ЕГН ********** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500.00 лв. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА същото на имуществена санкция в размер на 1 500.00лв.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                          

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: