Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 05.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 11 септември.…...……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година....……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.….….……..……………..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………..……….........АН дело 301 по описа

за 2012г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 467 / 17.05.2012г. на Началника на РУ ”Полиция” град Берковица на И.В.И. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 пр. І от ЗДвП, глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.ІІ от ЗДвП и глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.181 т.1 от ЗДвП.

          Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал И.В.И., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи, но само в частта на наложеното наказание по чл.177 ал.1 т.2 пр.І от ЗДвП. Редовно призован за участие в съдебно заседание не се явява.

          Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         На 11.05.2012г. свидетеля Т.Й.Г. и П.Х.П., в качеството си на служители на въззиваемата страна извършвали проверка по КАТ. Около 20.30 часа в град Берковица на кръстовището на ул.”Х.П.Х.Илиев” с ул.”Николаевска” и с посока на движение към град Монтана се движел лек автомобил „Мицобиши Галант” с ДКН ...... Същият бил спрян за проверка. При последната се установило, че водач на МПС е жалбоподателя И., а СУ на МПС е с изтекъл срок на валидност на 15.11.2011г. Същият дал обяснения в смисъл, че не е обърнал внимание на това обстоятелство.

Проверяващите приели това като нарушение на чл.150 от ЗДвП и съставили АУАН на жалбоподателя И.В.И..

         При предявяване на акта наказания не направил никакви възражения. Не направил такива и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издадал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на Т.Й.Г. актосъставител съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на административнонаказания е проведено правилно и законосъобразно.

         Спазени са разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на шест месечния преклузивен срок след издаване на АУАН.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на съдебното дирене по безспорни и категоричен начин бяха събрани доказателства, от които става видно, че въззивника е управлявал МПС, без да бъде правоспособен водач, доколкото притежаваното от него СУМПС е било с изтекъл срок на валидност. В този смисъл НП намира за неоснователни направените от въззивника възражения, като намира, че обосновано и правилно АНО е приел, че е реализирано нарушение по чл.150, ал.1 от ЗДП, и е приел, че въззивника е неправоспособен водач на МПС.

В разпоредбата на чл.150 от ЗДвП е посочено, че всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, като съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. С оглед цитираните законови разпоредби и при безспорно установения по делото факт, че към датата на проверката свидетелството за управление на МПС на наказания И.В.И. е било с изтекъл срок на валидност, и, че същото не удостоверява по надлежен начин наличие на правоспособност за управление на МПС, т.е. качеството “правоспособен водач” се удостоверява именно от притежанието на валидно свидетелство за правоуправление на МПС. След като към датата на проверката не е разполагал с валидно свидетелство за управление на МПС, тъй като същото е било с изтекъл срок на валидност, то наказания е осъществил именно състава на административното нарушение по чл.150, ал.1 от ЗДвП.

Следва да се отбележи също, че описанието на нарушението в АУАН и в НП съответства на правната му квалификация, както и наказанието е законосъобразно наложено на посоченото правно основание по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП. Наказанието е наложено от АНО в предвидения от закона минимум, което съдът намира за правилно определено.

Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление в тази му част – законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление467 / 17.05.2012г. на Началника на РУ ”Полиция” град Берковица, в ЧАСТТА, с която на И.В.И. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 пр. І от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

В останалата част наказателното постановление досежно наказанията глоба в размер на 10.00 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.ІІ от ЗДвП и глоба в размер на 20.00 лева на основание чл.181 т.1 от ЗДвП не е обжалвано и е влязло в законна сила по смисъла на чл.64 от ЗАНН.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                          

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: