Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 02.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица…….……...наказателна колегия в публично

заседание на 04 септември.......……..………….……………………………….

през две хиляди и дванадесета година..……….……………………в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря К.А.…….….……..………………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от

съдията Цветкова..………………………....…………...АН дело 298 по описа

за 2012г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление 358/ 26.04.2012г. на Началник РУ „Полиция” град Берковица на Е. Н. Г. ***4, със съдебен адрес град София, ж.к.”Люлин” бл.706, вх.Б, ет.2, ап.11, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00лв. на основание чл.179 ал.3 т.4 пр.І от ЗДвП.

          Недоволна от така издаденото Наказателно постановление е останала Е. Н. Г., която обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

         Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.04.2012 г. по път ІІ-81 на КПП – Чепраза служители на РУ „Полиция” град Берковица спрели за проверка лек автомобил „Крайслер ПТ Круизер” с ДК№ Х 10 18 ВР, които се движел с посока на движение към град София. Установено било, че лекия автомобил се управлява от жалбоподателката Е. Н. Г. ***. По време на проверката възникнали съмнения в годността на залепения на предната седалка на проверявания лек автомобил годишен винетен стикер от категория 3 за 2012година. Установено било, че се различава от издадените в оторизираните печатници за целта от АПИ.

Предвид на гореизложеното проверяващите счели, че административнонаказаната управлява МПС без валиден винетен стикер за 2012г. залепен на предното панорамно стъкло и съставили акт за установяване на административно нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДвП. При проверката се установило още, че жалбоподателката управлява МПС без да има КТ към СУ на МПС. Административнонаказващият орган обаче не е наложил наказание за това нарушение на чл.100 от ЗДвП.

При предявяването на акта на наказаната същата направила възражение, че така е закупила автомобила от трето лице, поради което липсва умисъл в действията й. Същото възражение прави и в хода на въззивното производство. Административнонаказващият орган счел, че възражението е неоснователно и въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.

         Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство.

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

По направените процесуални възражения:

         В жалбата си наказаната развива доводи, че НП е незаконосъобразно, тъй като тя е закупила автомобила от трето лице с този винетен стикер, поради което липсва умисъл в действията й. По същество не оспорва констатациите в АУАН и НП.

         Съдът намира направеното възражение за неоснователно и като такова следва да го остави без уважение.

         Съгласно чл.10а ал.5 от Закона за пътищата е визирано, че „при заплащане на винетната такса се издава ценна книга, наречена „винетка”, която удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, като:

          1. винетката се състои от две части; първата част е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство и е осигурена срещу фалшифициране със защитни знаци; тя има и предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи; втората част във вид на талон се съхранява от водача на пътното превозно средство и служи за доказателство за платена винетна такса при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на винетния стикер;

          2. собственикът или ползвателят на пътното превозно средство има право да ползва републиканските пътища на Република България, като преминава по тях или по техните участъци с пътното превозно средство само когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория на пътното превозно средство и в долния десен ъгъл на предното стъкло на пътното превозно средство е залепен валиден винетен стикер;

Жалбоподателката закупувайки автомобил с винетен стикер /винетка/, но без да е предоставена втората част от същата, която да служи като доказателство за това навежда на извода, че е действала с пряк умисъл.

Предвид гореизложеното съдът намира, че описаното деяние в съставеният против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществяват както от субективна така и от обективна страна  състав на административно нарушение по Закона за движението по пътищата, за което жалбоподателката основателно е била санкционирана. Ето защо съдът намира, че е извършила посоченото административно нарушение.

          По разбиране на настоящият съдебен състав фактическите обстоятелства свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид администратино нарушение.

Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателката. При определяне размера на наказанието административнонаказващият е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опастност на този вид административно нарушение, като е наложил наказанието към предвидения в правната норма минимален размер.

Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е законосъобразно, а подадената жалба от Е.Г. за неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Берковица

    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 358/ 26.04.2012г. на Началник РУ „Полиция” град Берковица, с което на Е. Н. Г. ***4, със съдебен адрес град София, ж.к.”Люлин” бл.706, вх.Б, ет.2, ап.11, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00лв. на основание чл.179 ал.3 т.4 пр.І от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: